От обирджии до терористи: Историята на въздушните пирати

Колкото да изпушиш една цигара. Толкова време трае полетът между градовете Хонконг и Макао. Годината е 1948 г. и пушенето в самолета все още е разрешено.

В наши дни тези два града са сред най-оживените пристанищни и пътуването между тях е основно по вода. Но преди осем десетилетия те са все още европейски колонии и по-заможните предпочитат да се придвижат бързо с кратък полет.

Главната героиня в тази история се нарича „Мис Макао“, но тя не е кралица на красотата, а самолет-амфибия или хидроплан. Именно миската е едно от основните превозни средства между Хоконг и Макао. В онези дни да се качиш на самолет е все едно да се качиш на автобус, казва Дан Порат, професор по история в Еврейския университет в Йерусалим пред CNN.

Въздушният транспорт е особено предпочитан от хората, които пренасят ценности като злато. По онова време Макао е единственият отворен пазар за злато в Източна Азия, което го прави ключов център за търговия.

Пътническият трафик по въздух е достигнал рекордни стойности през 2024 г.

С полета на „Мис Макао“ от 16 юли 1948 г. обаче се случва нещо. Самолетът така и не се приземява в Хонконг. Местните власти подозират, че се е случило нещо лошо и веднага започват издирвателна операция. Оказват се прави – „Мис Макао“ се е разбил във водата. Има само един оцелял – Уонг Ю, 24-годишен китаец, работещ на оризова плантация. Той е открит в морето от рибар. Според вестникарските статии от онова време младият мъж е бил със счупен крак. Оцелял, защото успял да се добере до една от спасителните жилетки.

Вместо да изясни ситуацията, неговият разказ прави историята още по-заплетена. Уонг разказва, че по време на полета четирима въоръжени мъже се скарали, докато се опитвали да отвлекат самолета. Заради тяхната свада машината била оставена без контрол и се разбила.

По време на фаталния полет на борда има 27 души. Пътниците са 24, стюардесата е само една, а пилотите са двама – американецът Дейл Крамър и австралиецът Кен Макдъф. И двамата са опитни летци и бивши военни.

Разследването, базирано главно на разказа на оцелелия, установява, че опит за отвличане наистина е имало. Уонг обаче не е бил невинен наблюдател, а част от групата, планирала престъплението. В самолета всичко се развива много бързо. Четирима души нахлуват в пилотската кабина. Сред тях е Чиу Ток, който в миналото в взимал уроци по летене и е трябвало да поеме управлението след като пилотите бъдат неутрализирани. Последното се оказва трудна задача. Започва боричкане по време на което и двамата летци са простреляни. След това машината губи височина неконтролируемо и се разбива.

Telegram уби огромни китайски пазари за измами и трафик на хора - след това ги остави да се преродят

Мотивът за престъплението е банален, твърди Уонг. Похитителите просто искали да оберат пътниците, защото смятали, че те носят много злато. Така че тук не става дума за идеология, а за обикновена алчност. Въпреки че първоначално се проверява и версията за техническа повреда, в крайна сметка се признава, че причината за катастрофата е опитът за отвличане. Така „Мис Макао“ остава в историята като първия похитен самолет. И неговата история води до промени, които са в сила и до днес.

В края на 40-те години щателната проверка на пътник и багаж преди полет е слабо позната, а там, където все пак я има, не се обръща особено внимание. Нападателите на „Мис Макао“ безпроблемно внасят огнестрелно оръжие на борда като връзват пистолетите на глезените си.

Оцелелият от катастрофата Уонг пък се забърква в юридическа каша. Той разказва подробно за случилото се, но се появява въпросът къде да бъде съден – дали от португалските власти в Макао, дали от британските в Хонконг или от китайските на континента. В крайна сметка е изпратен в континетален Китай, където умира малко след пристигането си на 27-годишна възраст.

Геополитика на 12 000 метра височина: Как международните конфликти преначертават въздушните маршрути

В следващите десетилетия Хонконг се превръща в един от най-важните авиоцентрове в света. Бурното развитие води до затваряне на летището „Кай Так“ и построяване на ново, по-голямо. През 1995 г. в Макао също отваря врати нова аерогара. В нея е отделен кът за историческа изложба като не е пропуснат и случаят с драматичното отвличане на „Мис Макао“.

Въпреки че този случай се счита за първият на „въздушно пиратство“, не му е обърнато особено внимание и историята бързо слиза от вестникарските страници. Смята се, че отвличането е по-скоро еднократен акт и едва ли ще се повтори. Когато през 1958 г. в САЩ се създава специална федерална агенция, която да надзирава въздушния транспорт, изобщо не се говори за въздушното пиратство. Само десет години по-късно обаче ситуацията коренно се променя.

Пекин и Хонконг не одобряват сделката с BlackRock за Панамския канал

Между 1968 и 1972 г. светът преживява период, който може да се нарече „златна ера“ на въздушните отвличания. Според историка проф. Порат в този период на всеки пет дни се отвлича по един самолет. Някои от случаите напомнят на онзи с „Мис Макао“ – група похитители поемат силово контрол над машината и искат откуп за пътниците или пък ги ограбват и се приземяват на удобно за бягство място.

Но вече вече се появяват и идеологически мотивираните похитители, считани за терористи. Още през 1968 г. бойци на палестинската групировка „Народен фронт“ отвличат самолет от Италия за Израел и го отклоняват към Алжир. Това се счита за първия терористичен акт във въздушно пространство. Пленените тогава израелски граждани са държани 40 дни, след което са разменени за осъдени на затвор палестинци.

В Сомалия има фондова борса за пирати. Ето как работи

Държавите започват да реагират по-категорично след 1972 г. По това време положението с въздушните пирати става нетърпимо. Затова полека-лека летищата започва да се превръщат в онова, което са днес – строги мерки за пътници и багаж, сериозна охрана и часове чакане в името на безопасността. Днес хората са дотолкова свикнали с щателното претърсване, минаване през металдетектори, събуване на обувки и т.н., че вече никой не се впечатлява.

През 1970 г. ООН приема конвенция за борба с незаконните отвличания на летателни средства, към която се присъединяват множество държави.

Година по-късно САЩ започват да затягат проверките по летищата. Тогава авиобраншът е против идеите на президента Ричард Никсън, защото бизнесмените смятат, че тези тежки процедури ще изпъдят клиентите им. Държавният глава обаче се налага и въвежда металдетекторите по летищата както и сканиране на багажа с рентгенови уреди. Проверките стават още по-строги след атентатите в Ню Йорк на 11 септември 2001 г. Разследването открива, че похитителите от „Ал Кайда“ са успели да се качат на борда въоръжени с макетни ножове въпреки уж строгите правила и претърсвания.

Днес вече е прието за нормално пътниците да бъдат събличани и събувани в името на сигурността. Началото на тази нова ера в гражданските полети е сложено през 1948 г. на борда на „Мис Макао“.