Някога политически проект, днес борсата в Пекин привлича все повече компании
През 2025 г. тя е получила 113 заявки за първично публично предлагане, което е повече от Шанхай и Шънджън взети заедно

Малката борса в Пекин привлича все повече компании, които се надяват да се регистрират тази година, отколкото двата доминиращи в континенталната част на Китай пазара взети заедно. Доскоро пренебрегвана, сега тя се възползва от подновения интерес на инвеститорите към технологичните акции с малка капитализация, пише Financial Times.
Създадена от президента Си Цзинпин през септември 2021 г., борсата в продължение на няколко години е неглижирана от инвеститорите. Тя има пазарна капитализация от едва 118 млрд. долара, в сравнение с общо около 17 трлн. долара в Шанхай, Хонконг и Шънджън.
Но според данните на Wind, досега през 2025 г. пекинската борса е получила 113 заявки за първично публично предлагане - повече от Шанхай и Шънджън взети заедно. Индексът BSE 50 на пекинската борса пък е нараснал с 37,6% през тази година, в сравнение с 2,5% за бенчмарка CSI 300 на страната.
Бумът в заявленията за IPO се дължи на по-либералните изисквания за листване в сравнение с другите борси в Китай и на подновения интерес към технологичните акции с микрокапитализация в страната след огромното влияние на сензацията в областта на изкуствения интелект DeepSeek.
„След първите няколко години хората осъзнаха, че борсата в Пекин е тук, за да остане. Тя ще се превърне в значителна сила“, коментира пред изданието Драгън Тан, професор по финанси в Университета на Хонконг. „Хората вече я приемат по-сериозно, тя вече не е просто пропаганда или любим проект на лидерите“.
Борсата е създадена, за да бъде „център за обслужване на иновативни малки и средни предприятия“, казва по време на официалното ѝ откриване Си Дзинпин. Нейното основаване съвпадна с все по-належащата нужда на Китай да насърчи високотехнологичното производство, което набляга на подкрепата на малки иновативни компании – наречени „малки гиганти“ от държавата – които могат да защитят веригата за доставки на страната от външни сътресения и да стимулират икономическия растеж.
Нейната цел е да се предостави алтернативно финансиране за нерентабилни, но иновативни предприятия и да действа като „рисков капитал на вторичния пазар“, казва Емили Донг, ръководител на отдела за акции в Conning Asia Pacific. „Това е основната причина, поради която създадоха тази борса“.
Но в началото нещата не се развиват според плана. Хонконг, Шанхай и Шънджън имат борси, на които могат да се регистрират по-малки компании, докато ниската ликвидност в Пекин възпира както тях, така и инвеститорите.
„Първоначално имаше големи надежди за нея, но всъщност тя не оправда очакванията в продължение на много години“, обяснява Робърт У, главен изпълнителен директор на BigOne Lab, изследователска компания със седалище в Пекин.
Въпреки това, тази година борсата се възползва от по-широкия интерес към малките китайски технологични компании след възхода на DeepSeek, който опроверга общото мрачно настроение на пазара в континентален Китай. В знак за подновен интерес към тях, китайският CSI 2000, най-широкият индекс за следене на представянето на компаниите с малка капитализация в Китай, е отбелязал ръст от 17,6% тази година.
„Хората всъщност смятат, че компаниите с малки капитализации могат да имат повече истории отдолу нагоре“, казва Уини У, главен стратег за китайските акции в BofA Global Research, добавяйки, че има интересни малки компании, фокусирани върху вътрешния пазар, в области като иновативен хардуер, роботика и автоматизация.
Борсата има най-либералните изисквания за IPO заявки от всички китайски борси, което я прави привлекателно място за малки и средни технологични компании да набират капитал, обяснява Анджела Жанг, професор по право в Университета на Южна Калифорния и експерт по китайското технологично регулиране. „Тя се превръща в нещо като инкубатор за китайски стартиращи компании“.
Борсата в Пекин привлича вниманието на компании с вътрешни клиентски бази, добавя Пол Ше, ръководител на капиталовите пазари в Forvis Mazars, отчасти заради капиталовите контроли в Китай, които затрудняват прехвърлянето на пари обратно в континенталната част.
Китайските компании за полупроводници и изкуствен интелект имат „особено слаба мотивация за листване“ в Хонконг, защото вече са постигнали премия в оценките си във финансиращи кръгове преди първично публично предлагане. Те често са по-високи от тези на сравними компании, листвани в Хонконг, добавя Ше.
Въпреки че досега през тази година само шест компании са преминали от кандидатстване до листване в Пекин, което е значително по-малко в сравнение с другите борси в Китай, Яншенг У, партньор в капиталовите пазари на PwC Китай, казва, че тя „показва обещаващи дългосрочни перспективи – както по отношение на броя на листваните компании, така и по отношение на качеството на тези листвания“.
Сред регистрираните на борсата в Пекин компании са производители на батерии, компании за металорежещи машини и производител на оборудване за охлаждане на центрове за данни.
Има признаци, че другите борси в континентален Китай се опитват да се конкурират повече за малки листвания. Шанхайската фондова борса наскоро публикува насоки за новия си „научно-технически растежен сегмент“ в рамките на пазара STAR, който също ще има за цел да улесни листването на нерентабилни технологични компании. Въпреки това Пекин има някои структурни предимства, които с времето могат да го направят по-значим.
„В Пекин имате изградена екосистема от научни изследвания, политическа информация, финанси“, казва Юхао Янг, анализатор в China Policy, като добавя, че ликвидността на борсата, един от най-големите ѝ недостатъци, се е подобрила.
„За компаниите, които се опитват да се регистрират, привлекателността на Пекинската фондова борса нараства все повече и повече“, казва той.