Президентът Володимир Зеленски обяви, че в сряда започва нов кръг от преговори за мирно споразумение между Русия и Украйна.

„Обсъдих с Рустем Умеров подготовката на размяната и поредната среща в Турция с руската страна. Умеров съобщи, че срещата е насрочена за сряда“, заяви той по време на вечерното си обръщение към нацията снощи, съобщава Euronews.

Предишните два кръга от преговори доведоха до мащабна размяна на военнопленници, но не бяха предприети конкретни стъпки за прекратяване на пълномащабната инвазия на Русия в Украйна след повече от три години война.

След последния кръг на мирните преговори Русия публикува меморандум, в който подробно се описват нейните условия за прекратяване на бойните действия.

Той включва „пълното изтегляне на силите“ на Киев от четири региона – Донецк, Луганск, Запорожие и Херсон - които Русия обявява за анексирани „нови територии“. Тя настоява и за международно признаване на териториите, които незаконно е окупирала от 2014 г., включително Кримския полуостров.

Украинските условия за мир включват прекратяване на огъня с цел по-нататъшни преговори, реципрочна размяна на военнопленници, връщане на отвлечените от Русия деца и освобождаване на всички цивилни от руски плен.

По-рано този месец президентът на САЩ Доналд Тръмп заяви, че „сериозно обмисля“ мащабни „банкови санкции, санкции и мита“ срещу Русия, ако не се постигне окончателно мирно споразумение.

В социалната си мрежа Truth Social той формулира ултиматума си като отговор на това, че Русия „абсолютно „удря“ Украйна на бойното поле в момента“. „Към Русия и Украйна: седнете на масата за преговори точно сега, преди да е станало твърде късно. Благодаря ви“, допълни Тръмп.

Междувременно Обединеното кралство и Германия обявиха, че застават начело на подновените усилия за предоставяне на системи за противовъздушна отбрана и боеприпаси на Украйна, след 50-дневния ултиматум на Тръмп.

„Заедно трябва да спрем тази военна машина, като обединим усилията си, за да подкрепим Украйна с всички сили“, заяви германският министър на отбраната Борис Писториус в понеделник, преди виртуалното заседание на Контактната група по отбраната на Украйна. „На първо място се изисква спешно да подсилим противовъздушната отбрана“, допълни той, цитиран от Politico.

„Трябва да се активизираме на свой ред до 50 дни, за да въоръжим Украйна на бойното поле“, заяви британският министър на отбраната Джон Хийли, докато групата съюзници, известна още като „Рамщайн“, заседаваше онлайн в понеделник.

Лондон и Берлин, които поеха председателството на Контактната група по отбраната на Украйна от Вашингтон след завръщането на Тръмп в Белия дом, обявиха, че Германия ще финансира 170 млн. евро за ръководената от Обединеното кралство доставка на боеприпаси за ПВО на Украйна.

Германия ще плати и дари 220 000 35-милиметрови боеприпаси за зенитно-ракетната система Gepard и ще закупи украински безпилотни летателни апарати с голям обсег на действие, допълва Politico.

Европейците все още работят и по предоставянето на пет системи за противовъздушна отбрана Patriot.

„Начинът, по който можем да постигнем това, е нещо, което ще координираме съвместно през следващите няколко дни“, допъни германският министър на отраната Писториус, като благодари на Белгия, Дания, Швеция и Норвегия за участието им.

Един от основните варианти, които са на масата, е европейците да предоставят системи от собствените си запаси, които след това ще бъдат запълнени с нови поръчки към САЩ. Върховният главнокомандващ на съюзническите сили на НАТО в Европа генерал Алексус Гринкевич ще се срещне с представители на Алианса в сряда, за да обсъди въпроса.

Миналата седмица САЩ съобщиха на Швейцария, че ще получи военно оборудване по-късно от планираното, тъй като Вашингтон „ще промени приоритетите на доставката на системите Patriot в подкрепа на Украйна“.

Според The Wall Street Journal, този ход има за цел да облагодетелства попълването на резервите на Германия.