Ози Озбърн, чийто легендарен образ на „Принц на мрака“ го направи един от най-емблематичните фронтмени на всички времена, е починал на 76 години.

В изявление на семейството, цитирано от The Guardian, се казва: „С повече тъга, отколкото думите могат да изразят, трябва да съобщим, че нашият обичан Ози Озбърн си е отишъл тази сутрин. Беше заобиколен от семейството му, което го обича. Молим всички да уважат личното ни пространство в този момент.“

Не се съобщава причина за смъртта, макар че Озбърн имаше здравословни проблеми през последните години.

Той беше една от най-скандалните фигури в рока: иноватор, чийто злокобен вой помогна за зараждането на хеви метъла, както и шоумен, който веднъж откъсна с уста главата на прилеп на сцената. По-късно се превърна в риалити звезда, обичана заради объркания му, но чаровен поглед върху семейния живот.

Смъртта му настъпва по-малко от три седмици след пенсионирането му от сцената. На 5 юли Озбърн се събра отново с оригиналните участници от групата Black Sabbath за първи път от 2005 г. насам, в Back to the Beginning - прощално шоу с участие на някои от най-големите имена в рок и метъла.

„Шест години бях извън строя, нямате представа как се чувствам“, каза той на публиката онази вечер, имайки предвид тежките си здравословни проблеми, включително форма на Паркинсон и множество операции на гръбнака.

„Благодаря ви от сърце.“

Роден като Джон Майкъл Озбърн в Астън, Бирмингам, през 1948 г., той израства в трудна среда. Освен че живеел в относителна бедност, на 11-годишна възраст бил многократно тормозен от две момчета:

„Беше ужасно. Изглеждаше, че никога няма да свърши“, разказва той пред Mirror през 2003 г. Бил е и в затвора за кражба: „Не ме биваше. Бях пълна скръб“, признава през 2014 г.

Индустриалната работническа среда повлиява върху звука на Black Sabbath - музикалния проект, който го дефинира.

„Искахме да покажем как виждахме света по онова време“, казва басистът на групата Гийзър Бътлър през 2017 г.

„Не искахме да пишем весели поп песни. Вкарахме индустриалното усещане в музиката.“

Групата, кръстена на филм с Борис Карлоф, включваща още Тони Айоми на китара и Бил Уорд на барабани, издава дебюта си „Black Sabbath“ през 1970 г., последван от албуми, смятани за основополагащи за хеви метъла.

„Paranoid“ (1970) включва култовите „Iron Man“ и „War Pigs“ и оглавява музикалните класации, докато шумният, психеделичен звук на „Master of Reality“ (1971) оказва огромно влияние върху бавния саунд на дум метъла.

Озбърн записва още пет албума с групата, но става толкова зависим от алкохол и наркотици, че е уволнен през 1979 г. и заменен от Рони Джеймс Дио. Ози се завръща в групата за албума „13“ от 2013 г., който оглавява класациите в САЩ и Великобритания.

Фронтменът започва солова кариера веднага след напускането си, като дебютира с „Blizzard of Ozz“ - пет пъти платинен в САЩ - и издава общо 11 студийни албума, последният от които е „Ordinary Man“ от 2020 г., с участия на Елтън Джон и други популярни изпълнители.

Най-скандалният момент в кариерата му идва през 1982 г., когато откъсва главата на мъртъв прилеп по време на концерт в Айова, мислейки, че е сценичен реквизит. По-късно е приет в болница за предпазна ваксина против бяс. Според неговия пиар по онова време, Мик Уол, Озбърн също откъснал главите на два гълъба на среща с музикална компания през 1981 г., планирайки първоначално да ги пусне като символ на мира.

Със съпругата си Шарън има три деца: Кели, Джак и Ейми. От първата си съпруга Телма има още две - Джесика и Луис. Бракът му с Телма се разпада заради алкохолизма му, като по-късно признава, че дори не помни раждането на Джесика и Луис.

Жени се за Шарън през 1982 г., която започва да менажира соловата му кариера. Със съвместните си усилия двамата трупат огромно богатство. Основаният от Шарън фестивал Ozzfest се превръща в институция.

Семейството става известно и от риалити шоуто „Семейство Озбърн“ (2002–2005), което показва ежедневния им живот, ексцентричните им хобита и безкрайния поток псувни.

Шоуто печели „Еми“ за най-добра риалити програма през 2002 г.

През 2003 г. Озбърн претърпява катастрофа с АТВ, при която чупи врата, ключицата и ребра. Престоява в болница и е на косъм от парализа.

През 2013 г. признава, че отново е злоупотребявал с алкохол и наркотици, но се зарича да остане трезвен. През 2019 г. тръгва на прощално световно турне „No More Tours 2“, но здравословни проблеми налагат отмяната на европейските дати.

През 2020 г. обявява, че има Паркинсон, а през 2022 г. претърпява операция на гръбнака след падане през 2019 г., което влошава състоянието му.

През 2023 г. отменя турне във Великобритания и Европа заради „физическа слабост“. В интервю за Guardian от май 2025 г. казва: „Събуждаш се и разбираш, че нещо друго се е скапало. Започваш да мислиш, че никога няма да свърши.“

Тогава Шарън му предлага идеята за концерт в родния Бирмингам - Back to the Beginning. Озбърн се събира с Гийзър Бътлър, Тони Айоми и Бил Уорд за четири песни.

Излиза на сцената в трон, украсен с прилепи, и с енергия казва на публиката: „I am Iron Man: go fucking crazy!“ В шоуто участваха още Metallica, Slayer и Guns N’ Roses.

Ози не говореше като гуру, а като оцелял. Не се правеше на умен, просто беше прекалено честен – неговата „формула“ да не звучи тъпо.

Сигурно съм чувал и други песни, но първата, която наистина ме разтърси, беше „She Loves You“ на Бийтълс“, казва той. Беше като гръм от ясно небе. Помня точно къде бях и какво правех – разхождах се в Астън с моето светлосиньо транзисторно радио, и песента тръгна. Помислих си: „Какво, по дяволите, е това?“ Промени живота ми. От този момент знаех какво искам да правя – да бъда певец в група. Не предполагах, че ще стане толкова голямо, но знаех какво искам… Когато ме питат защо започнах с рокендрола, казвам – защото чух Бийтълс. Тогава реших, че животът ми ще е музика.

Ето още малко от мъдростта му - от дъното, без филтри и поза:

От всичко, което съм изгубил, най-много ми липсва умът.

Можеше да е по-зле... можеше да съм Стинг.

Знаех, че съм в беда, когато вече не можех да сляза от сцената достатъчно бързо, за да взема каквото и да съм си сипал този път. Помислих си: „Хора бачкат по бензиностанции и всякакви скапани работи, за да съберат пари да дойдат на Ozzfest, а аз мисля само за хотела и белия прах.“

Един ден спорех със сина ми и той каза: „Притеснява ли те дали хората се смеят с теб или над теб?“ Казах му, че не ме ебе, стига да се смеят. Но вътрешно си мислех – не бих искал да знам със сигурност, че се смеят над мен.

Трябва много да внимаваш какво си захапал. Не поемай повече, отколкото можеш да сдъвчеш. Светът е опасен.

Аз съм алкохолик. И най-неестественото нещо за алкохолик е да не пие. Та понякога просто си пийвам. Но това те настига и ти захапва задника.

Честно казано, всичко лошо, което ми се е случвало, беше директно – ама директно – свързано с наркотиците и алкохола.

Все слушам, че метълът умрял, Ози умрял, феновете на Ози умрели. Ама никога не съм имал празна зала. Винаги разпродавам. Кой казва, че всичко е свършено?

Имам истинска любовна връзка с публиката си. Когато съм на сцената, не те са привилегировани да ме видят – аз имам честта да ги видя.