Клаус Йорт Фредериксен e дългогодишен датски политик и бивш министър на отбраната по време на първия мандат на американския президент Доналд Тръмп.

Пред The Wall Stret Journal той казва, че винаги е ценял тясната връзка между САЩ и скандинавската му родина. Сега обаче е, споделя още той, е съсипан от това как САЩ са се превърнали от най-добър приятел в хищнически противник.

Претенцията на Тръмп към Гренландия - арктическа островна територия на Дания – сега е основна точка в двустранните отношения между двете държави.

„Родителите ми, които са били млади по време на Втората световна война, обичаха американците. Те ни спасиха през 1945 г.“, казва пред WSJ Фредериксен. „А за мен – човек, който е вярвал в САЩ през всичките тези години – е много трудно да приема, че вече няма значение, че сме воювали рамо до рамо в Афганистан, Ирак и на други места. Сякаш вече сме нищо.“

Относно двамата си синове Фредериксен добавя: „Те са много, много ядосани на САЩ.“

И не са единствени.

Според проучване на YouGov от февруари, едва 20% от датчаните имат положително мнение за САЩ – спад от 48% през август миналата година. В по-скорошна анкета за вестник Berlingske, 41% от анкетираните датчани определят САЩ като заплаха за своята страна.

„Това е огромна промяна за изключително кратко време. Винаги сме говорили за САЩ като за нашия най-близък съюзник“, казва Расмус Ярлов, датски депутат от консервативната опозиция и бивш министър на икономиката. Тази промяна се усеща и сред обикновените датчани: „Вече не е престижно да почиваш в Америка - напротив, гледа се с неодобрение.“ Самият той споделя, че в дома му вече не купуват кетчуп Heinz.

Датският министър-председател Мете Фредериксен е шокирана, когато Тръмп изразил претенциите си към Гренландия още при първия им разговор след преизбирането му, твърдят дипломати пред WSJ.

По-късно Тръмп стигна още по-далеч, заявявайки, че не изключва възможността от използване на военна сила за завземането на острова. По време на посещение през март във военна база в Северна Гренландия, вицепрезидентът Джей Ди Ванс заяви: „Дания не се справя добре със защитата на Гренландия“, и добави, че островът ще бъде по-сигурен под американски чадър.

„Имаме сериозно и фундаментално разминаване“, коментира Фредериксен в интервю за агенция Ritzau миналия месец. За облекчение на Копенхаген, въпросът за Гренландия не е бил повдигнат по време на срещата на НАТО в Хага. Но датските представители се опасяват, че темата далеч не е приключена и Тръмп продължава да търси начини да откъсне острова от Дания.

В отговор на нарастващото напрежение Дания засили връзките си с автономното правителство на Гренландия, което - макар и да се стреми към бъдеща независимост - се противопоставя категорично на анексирането от страна на САЩ. Коалицията на управляващите в Гренландия, сформирана именно в отговор на американската заплаха, спечели около 74% от гласовете на изборите през март и в момента води преговори с Копенхаген за разширяване на вече значителната си автономия.

„Нашата позиция е ясна: искаме сътрудничество със САЩ по въпросите на сигурността в Арктическия регион. Винаги сме разглеждали САЩ като много важен и силен съюзник“, коментира Кристиан Рабиерг Мадсен, водещ депутат от управляващата Социалдемократическа партия. „Но бъдещето на Гренландия не се решава нито в Копенхаген, нито във Вашингтон – то трябва да бъде решено от гренландския народ. Радваме се, че имаме силна подкрепа от европейските си съюзници в тази трудна ситуация.“

Ако САЩ все пак се опитат да превземат острова с военна сила, Дания осъзнава, че няма реални възможности за съпротива – присъствието ѝ на острова е символично.

„Предполагам, че в такъв случай 'правилата на ангажимента' биха били да предадем ключовете и да вземем следващия самолет за вкъщи“, казва военният анализатор Петер Вигго Якобсен. „Реално, с четири кучешки впряга и няколко цивилни полицаи там, няма какво да направим.“

На изслушване в Конгреса миналия месец американският министър на отбраната Пийт Хегсет отказа да коментира конкретни планове за евентуално завземане на Гренландия, заявявайки единствено: „Работата на Пентагона е да има планове за всякакви възможни сценарии.“

Поне засега открита инвазия изглежда малко вероятна - дори според най-песимистично настроените европейски политици. Попитани как биха реагирали при военен преврат в Дания, висши служители от няколко европейски държави определят пред WSJ такъв сценарий като почти невъзможен. „Всички спорове между съюзници трябва да се решават мирно“, посочва шведският министър на отбраната Пол Йонсон.

Междувременно европейските съюзници – особено Франция – работят тихомълком за подкрепа на Дания, като същевременно се опитват да убедят Тръмп да се откаже от претенциите си. През юни френският президент Еманюел Макрон посети Гренландия, придружен от Мете Фредериксен. Той обяви инвестиции и откриването на френско консулство в столицата Нуук, където досега имаше само две чужди мисии – на Исландия и САЩ.

„Всички във Франция и в ЕС мислят, че Гренландия не се продава и не може да бъде взета със сила“, каза Макрон. „Ситуацията в Гренландия е събуждане за цяла Европа. И искам да кажа съвсем директно: не сте сами. Когато към вас се отправи стратегическо послание, ние, европейците, го приемаме като насочено към европейска територия.“

Много европейски официални лица предупреждават, че всякакви действия от страна на САЩ за едностранно поемане на контрола над Гренландия биха означавали край на трансатлантическия съюз в сегашния му вид и срив в търговията между САЩ и Европа.

„Това би било изключително крайна стъпка, напълно противоположна на нашата обща история“, казва пред WSJ датският депутат и бивш външен министър Мартин Лидегаард. „И ако това стане въпреки волята на гренландския народ, щетите няма да засегнат само датско-американските отношения, а цялото европейско-американско сътрудничество.“

Основната опозиционна партия в Гренландия – Naleraq, която се застъпва за бърза и пълна независимост от Дания, флиртува с администрацията на Тръмп. Лидерът ѝ Пеле Броберг е повдигнал идеята за споразумение за свободна асоциация със САЩ, подобно на това между Вашингтон и държави като Палау, Микронезия и Маршаловите острови. С население от едва 56 000 души, гренландската политика е уязвима към външно влияние и манипулации, поради което някои европейски страни предлагат помощ на Копенхаген чрез свои експерти по дезинформация, обичайно фокусирани върху руската пропаганда.

Но засега агресивното поведение на САЩ вече е разтревожило гренландците достатъчно, казва бившият външен министър на Дания Йепе Кофод. „Не е нужно да правим нищо допълнително – Тръмп сам постигна обратното на онова, което искаше. Отчужди гренландския народ и породи страх.“