До 2030 г. светът може да остане без 13 милиона медицински сестри. В лицето на нарастващия недостиг швейцарската режисьорка Петра Волпе си задава един прост, но изключително важен въпрос: какво би се случило, ако само една от тях не се появи за нощното си дежурство?

Отговорът на този въпрос се превръща във филм, който вече е определян като „медицински трилър“, но и нещо доста по-голямо – аларма за наболял социален проблем, чието решение изглежда неясно. Late Shift (в оригинал Heldin, или „Героиня“) хвърля светлина върху някои уязвими и критични проблеми в европейските здравни системи чрез историята на младата сестра Флория, изиграна от германската актриса Леони Бенеш, пише The Guardian.

Сцените ѝ във филма напомнят за неистовия ритъм на сериали като The Bear, но тук залогът е много по-висок – не става въпрос за закъсняла поръчка, а за човешки животи.

В началото на своята смяна Флория е ведра и отзивчива, дори пита колежката си как е минала почивката ѝ. Минута по-късно разбира, че другата дежурна е болна и няма кой да я замести. Натискът става по-голям, обстановката се сгъстява, въздухът изтънява, а рискът от фатални грешки нараства.

„Работата е изключително комплексна и емоционално натоварваща, но в обществото ни тя е напълно обезценена“, казва Волпе. „И това не е случайност – в голяма част от държавите 80% от хората, които вършат тази работа, са жени.“

Заглавието на филма не е избрано случайно – Heldin използва митологичен термин, обикновено запазен за воини, и го прилага към тихата, но колосална смелост, която медицинският труд изисква. Волпе черпи вдъхновение от своята бивша съквартирантка – сестра с дългогодишна практика – както и от романа „Проблемът не е професията – а обстоятелствата“ на бившата санитарка Мадлен Калвелаже, която консултира сценария.

„Сърцето ми биеше лудо още от първата глава“, споделя Волпе. „Прочетох я като трилър. Но в този стрес откриваш и най-нежните, човешки моменти.“

Тошко Йорданов изпрати младите ни лекари „в някое село в Сицилия“. Как се става лекар в Италия и какви са заплатите

Цената на бялата престилка – защо за един депутат лекарският труд струва 500 долара

Филмът проследява една-единствена нощ, но представя цялата система – всяко повикване в отделението е вик за помощ, зад всяка врата се крие медицинска и емоционална криза.

Леони Бенеш, позната от проекти като The Crown, Babylon Berlin и The White Ribbon на Михаел Ханеке, подчертава, че досега рядко е виждала телевизионен или кино проект, който поставя сестрите в центъра на вниманието:

„По правило лекарите са героите на историята, а сестрата просто държи системата жива – окачва системи, пие кафе или има афера с началника... Преди този филм не осъзнавах колко голяма част от медицинската отговорност реално лежи върху плещите им.“

За своята роля актрисата прекарва часове в реална швейцарска болница, като се учи да мери кръвно налягане, да подготвя инжекции, да се движи с рутината и прецизността на реален професионалист. „Исках истинските сестри да не могат да различат себе си от моя образ. Надявам се хората да не се откажат заради субтитрите, защото историята е универсална.“

Пътуващите медицински сестри работят на краткосрочни договори, обикновено за по няколко месеца, навсякъде, където има недостиг на персонал, включително в болници и заведения за дългосрочни грижи, както и на места като арести и затвори

Пътуваща медицинска сестра: Това ли е решението на кризата с липса на здравен персонал

Late Shift води и до разгорещени политически дебати за реформи и изненадва с комерсиален успех – дори надминава последния филм за Бриджит Джоунс в Швейцария. На премиерата в Берлин през февруари медицински сестри се появяват в работни униформи на червения килим, като някои държат плакати с надписи като #wirsindfloria („Ние сме Флория“).

И един от тях – Инго Бьоинг, с 25 години стаж и сега част от Германската асоциация на професионалистите в здравеопазването – казва нещо изключително просто: „Много от сцените ми се сториха толкова реални, че ми стана тежко.“

По негови думи филмът отлично представя „порочния кръг“ – хората, които работят на ръба на силите си, често се разболяват, което прехвърля още повече отговорност върху всички онези, които остават. „Опитваш се да помогнеш на всички, но не се справяш.“

Той също така допълва, че ако Германия въведе списъци за изчакване, подобни на британската NHS, това би позволило по-ясно приоритизиране – и би предотвратило прегарянето на персонала.

Франциска Аурих, 28-годишна сестра от онкологично отделение на берлинската клиника Charité, потвърждава: „Филмът е много близо до реалността.“

А ако трябваше да даде съвет на Флория? „Бих ѝ казала да се върне на работа, защото, както и аз, тя не може да си представи живота си, вършейки нещо различно. Но да влезе в синдикат – за да има по-малко такива смени.“

Петра Волпе, която пренася живота си между Берлин и Ню Йорк, е развълнувана от реакцията на зрителите: „Групи от медицински сестри идват, за да гледат заедно. Това е любовно писмо към професията. Те трябва да бъдат на върха на социалната йерархия – а вместо това се борят за оцеляване.“

Д-р Кейси Мийнс е близък съюзник на Робърт Ф. Кенеди - Младши, министър на здравеопазването. Дипломиран лекар е, но се разочарова от традиционната медицина и не я практикува

Тръмп номинира здравен инфлуенсър за главен хирург на САЩ

И въпреки че действието се развива в рамките на все още функционираща европейска система, режисьорката обръща поглед и към САЩ. Там, казва тя, мерките на Доналд Тръмп – особено орязването на Medicaid – поставят в риск най-уязвимите. „В тези действия има една изключителна жестокост.“

Тя завършва с директна критика към визията на новите техноелити: „Илон Мъск казва, че съпричастността е най-големият проблем на нашето време – което е чудовищно. Най-малкото, което артистът може да направи, е да се противопостави на това. Защото рано или късно всички ние ще бъдем онзи човек в леглото, зависими именно от този, който стои до него.“