„Ние трябва да мислим за всички в здравната система, а не само за млади специализанти, които се обучават. Отидете в Италия, платете си, работете пет години в някое село в Сицилия и се върнете щастливи тук. Ако си мислите, че в чужбина ви чакат всички с отворени обятия в лекарските среди, желая ви успех. Ако вие не работите тук, ще бъдем принудени да вкараме специалисти от други държави, които ще работят за 500 долара щастливи, колкото може да си позволи държавата.“

Това изказване на депутата от „Има такъв народ“ Тошко Йорданов, оценяващо лекарското възнаграждение на 500 долара, взриви обществените реакции и предизвика дебат не само в социалните мрежи, но и в парламента, сред различни институции, организации на здравното съсловие, и най-вече сред най-младите представители на лекарската професия.

Крайното изказване на Тошко Йорданов беше направено на заседание на здравната комисия в НС във връзка със законодателни промени в отговор на протестетите срещу ниските възнаграждения на специализантите по медицина.

През юни младите лекари проведоха няколко протеста с настояване стартовата им заплата да е в размер на три минимални за страната, което означава около 3300 лв. Сред другите им искания са допълнителни обучения и квалификации в страната и чужбина, както и спазване на нормативните изисквания за продължителността на работния процес, и контрол върху извънредните часове, предвидени в Кодекса на труда.

Как се става лекар в Италия

Само преди броени дни в Италия беше въведена нова академична реформа, засягаща именно записването в специалностите „Медицина“, „Стоматология“ и „Ветеринарна медицина“.

Според приетите през март от парламента нови текстове, записването в тези специалности е без приемни изпити. Системата предвижда стандартизирани и единни процедури във всички италиански университети, което гарантира справедливост и прозрачност при подбора на кандидатите.

Моментът на подбор за медицинските специалности се измества в края на първия семестър на обучението, след поредица изпити, като след пилотния старт на реформата, в рамките на една година управляващите имат делегирано право за преразглеждане на процедурите за достъп.

Основните мотиви за реформата са свързани с риска от дефицит на кадри до 2030 г. поради големия брой пенсионирания и застаряване на специалистите, както и непропорционалния прием в специалности като например „Медицина и хирургия“.

Освен това, образователният министър Анна Мариа Бернини заяви, че за да се справи със структурния недостиг на лекари в здравната система, броят на местата за обучение по медицина ще бъде увеличен с 20-30% в сравнение с миналата година (от 2900 на 4800 новоприети студенти всяка година).

Обучението по медицински специалности в Италия за придобиване на степен продължава 6 години, след което следва период на три до петгодишно следдипломно обучение.

Всички кандидати са медицински специалности са задължени да платят фиксирана такса от 250 евро, валидна за цялата страна. Тя ще бъде възстановена или прихваната от таксите за обучение в случай на последващо записване в магистърските курсове по въпросните специалности.

Таксите за втория семестър се преизчисляват пропорционално на продължителността на новия курс. Специални правила са предвидени за студенти в неравностойно икономическо положение: получателите на стипендии ще имат право на пълно възстановяване на таксата от 250 евро и ще са освободени от заплащане на такси за следващия семестър.

В края на първия т.нар. филтриращ семестър студентите ще полагат изпити по фундаментални научни дисциплини. Резултатите от тях ще определят достъпа им до втория семестър чрез национален списък за класиране.

Основни промени в реформата:

  • Бъдещите студенти могат да се запишат в първия семестър със свободен достъп в рамките на един месец.

  • Филтриращият изпит се измества в началото на втория семестър.

  • Студентите ще трябва да се явят на три задължителни писмени изпита: химия и биохимия, физика, биология.

Националното класиране ще се формира, като се съберат резултатите от трите изпита, които ще се проведат едновременно в цялата страна между втората половина на ноември и първата половина на декември. Участниците в класирането ще могат да влязат във втория семестър на обучението по медицина. Тези, които останат извън него, ще могат да изберат „сродни“ специалности, като запазят придобитите студентски кредити.

Откритият семестър ще започне на 1 септември и ще приключи до 30 ноември, като всеки университет ще реши самостоятелно как да провежда обучението през този първи период.

Италианските лекари – едни от най-нископлатените в Европа, с голяма бюрократична тежест

Лекарите в Италия получават едни от най-ниските брутни заплати в Европа, като същевременно плащат най-много данъци в процентно изражение, показват данни на ОИСР.

Средната годишна заплата на италианските специалисти през 2021 г. е била 78 000 евро бруто в сравнение с 91 000 евро на френските, 117 000 евро на белгийските, 148 000 евро на германците, 163 000 евро на нидерландските до 174 000 евро на ирландците.

В същото време, отново по данни на ОИСР, в Италия данъчната тежест е 42,6% (въпреки че за лекарите нараства до 46,36%), което е третата най-висока стойност сред страните от ОИСР, предшествана само от Франция (43,8%) и Дания (43,4%).

Основните фактори за формирането на заплатата са:

  • Опит: Заплатите обикновено се увеличават с натрупването на опит, въпреки че ръстът на заплатите на лекарите в Италия е по-нисък, отколкото в други европейски държави.

  • Специализация: Някои специалности, като пластичната хирургия и кардиохирургията, обикновено са по-високоплатени

В статия на престижното национално издание Repubblica от 2023 г. също се отбелязва, че заплатите на италианските лекари са сред най-ниските в Европа.

По тази причина, значителна част от тях напускат държавната здравна система и се преместват в частния сектор, където обикновено печелят много повече, като обикновено извършват дори по-малко тежка работа, допълва изданието.

В частния сектор заплатите на пластичните хирурзи, дерматолозите, ортопедите, гинеколозите, офталмолозите, и т.н. растат неимоверно. Те се удвояват, утрояват, а в някои случаи са повишават дори десетократно в сравнение с държавните здравни заведения.

„Ако има истинско желание да задържим лекарите в Италия, заплатите им трябва да бъдат увеличени“, заяви в интервю през април за медицинската платформа Doctor33 Гуидо Кичи, председател на лекарския съюз Federazione Cimo-Fesmed, към който принадлежат синдикатите Anpo, Ascoti, Cimo, Cimop и Fesmed.

„Ако не е възможно да се увеличат значително заплатите, защото те трябва да се изравнят с тези на другите в публичната администрация, трябва да се намесим, като осигурим данъчни облекчения“, коментира още той и призовава държавата да даде важен сигнал на лекарите, „които са готови да се преместят в страни, където тяхната роля и професионализъм се ценят по-високо“.

Повечето села в Сицилия са призрачни – няма хора, няма и лекари

Към този момент остава неизвестна причината, поради която Тошко Йорданов предпочете да изпрати лекарите ни в „някое в село в Сицилия“.

Не може да се предполага доколко депутатът от „Има такъв народ“ е запознат със здравната система на Италия, проблемите в сектора и предизвикателствата за лекарите, чието решаване зависи в силна степен от националните политики.

Но може би най-любопитният момент от изказването му, извън крайно възмутителното отношение към младите специалисти, беше породен от това, че предпочете именно Сицилия – един от регионите на Италия, най-характерен с демографските проблеми поради застаряващото с бързи темпове население.

Селата в Сицилия бяха едни от първите в обхвата на пилотната програма на властите, стартирала преди години и станала изключително популярна за чужденци, желаещи придобиването на недвижима собственост на Ботуша.

Т.нар. проект „Къща за едно евро“ неслучайно предлага на всеки възможността да се сдобие с апартамент, къща или дори цял замък в Сицилия за символичната сума, но с перспективата след придобиването на имота, той да бъде основно ремонтиран или напълно реновиран, което от своя страна да създаде предпоставки за повишен интерес към населените места, обезлюдени в последните години.

Защото там, където няма хора, няма нужда и от лекари, г-н Йорданов.