На прага на присъединяването към еврозоната от 1 януари 2026 г., икономиката на България е в стабилно състояние, подкрепена от силно вътрешно търсене и ръст на доходите и кредитите.

Това посочват в тримесечния макроикономически обзор на УниКредит Булбанк икономистите на банката Кристофор Павлов и Елена Костадинова.

Прогнозира се БВП да нарасне с 3.2% през 2025 г., като основни двигатели са потреблението и инвестициите, подкрепени от усвояване на средства по Плана за възстановяване.

Въпреки това износът отслабва, а инфлацията остава повишена, движена основно от цените на храните и жилищата.

Очаква се инфлационният натиск да се облекчи през 2026 г., ако политическата стабилност се запази.

Правителството залага на повишена събираемост на данъци и борба със сивата икономика, за да удържи дефицита в рамките на 3% от БВП, посочват още икономистите на УниКредит Булбанк.

Инфлация и ценови натиск

Инфлацията достигна 4.4% през юни – най-високата от декември 2023 г. Храните са основен двигател на ръста ѝ.

Цените на жилищата са се увеличили с 15.1% на годишна база – втори най-висок ръст в ЕС.

По отношение на фискалната политика и събираемостта, се очаква увеличение на данъчно-осигурителните приходи от 28.9% до 32.7% от БВП през 2025 г.

Като основен принос към това е посочена борбата със сивата икономика, за която се планира изсветляване на 11% от БВП.

Тол системата, повишените акцизи и отпадането на ДДС облекчения са допълнителни източници на приходи.

По отношение на бюджета и данъците се очаква орязване на капиталовите разходи до 5.3% от БВП (вместо планирани 6.4%).

През 2027–2028 г. се очаква увеличение на пенсионните осигуровки с общо 3.0 п.п.

Възможно е и въвеждане на данъци върху вредни храни и по-високи ставки за хазарт и алкохол.

Политическата нестабилност остава ключов риск. Колапс на правителството или нови избори могат да саботират въвеждането на еврото и да увеличат инфлационния натиск, се посочва в доклада.