Тарифите задушават сърцето на бързата мода в Китай

„Пазар за работници“ – така наричат Паню, предградие на китайския град Гуанджоу с население почти 20 млн. души.

Това място може да се опише и по друг начин – като „туптящото сърце“ на бързата мода, разказва The Guardian.

Там са разположени стотици малки шивашки фабрики, които бълваха доскоро евтина продукция от рокли, блузи и всякакви дрехи, които след това заливаха западните пазари. Но напоследък обаче изглежда, че „туптящото сърце“ на бързата мода сякаш забавя ритъма си.

„Цялата индустрия е в криза. Има и високи мита върху китайските стоки заради търговската война. Много чуждестранни клиенти намалиха поръчките си от Китай“, казва млада жена, която чака на пазара, но изглежда, че в този ден ще остане без надница.

Тя не е единствената.

Всяка сутрин работници се събират на т.нар. пазари, за да търсят работа за деня. Обикновено пришиват копчета, гладят яки или други дребни задачи. За това получават мизерно заплащане и работят в задушни помещения, а смените им са по 10-12 часа.

Това са трудно изкарани пари за лесно продадена продукция чрез гиганти като Shein и Temu.

Отвътре във фабриките: Истината зад вашата евтина рокля от Shein

И докато вътрешният пазар за електронна търговия на Китай процъфтява през последните години, именно чуждестранните поръчки поддържат живи малки фабрики като тези в Гуанджоу.

Около една четвърт от текстила и облеклата за над 100 милиарда долара, внесени в САЩ миналата година, са дошли от Китай. А от само от Гуанджоу е излязла продукция за над 7 млрд. долара, сочат данни на компанията за пазарни анализи Sinoimex.

Но през април американският президент Доналд Тръмп започна търговската война с Китай, налагайки мита, които в един момент достигнаха 145%.

Китай отговори с мита и търговски ограничения преди двете страни да се договорят за 90-дневна пауза през май. С наближаващия краен срок 12 август за постигане на сделка работниците в Гуанджоу се чудят дали изобщо ще могат да продължат да продават дрехи на американците.

Министърът на търговията на САЩ: Митата върху китайския внос няма да се променят

Янг Жуйпин е собственик на малка фабрика за дрехи, специализирана в производство на блузи. От две десетилетия той наема по двайсетина работници. Около 30% от поръчките му са за износ, предимно към Shein и Amazon. Това е спад с над 50% от времената преди пандемията. Въпреки че паузата в търговската война е облекчила леко натиска върху бизнеса, той казва, че „няма доверие в САЩ“.

„Ако митата се повишат, трябва да намалим производствените разходи, за да компенсираме. И няма да има почти никаква печалба“.

Янг приема поръчки, за да поддържа фабриката отворена, но с нарастващата конкуренция на вътрешния пазар, е наясно, че няма да може да работи още дълго.

В Паню Shein e вездесъща – основаната в Китай, но със седалище в Сингапур компания е навсякъде и от нея зависи почти всичко. Тя промени изцяло шивашката индустрия в градове като Гуанджоу.

Иронична антиутопия в реалността: "The Hunger Games" си партнират с SHEIN

По правило големите търговски марки работят с големи фабрики. Shein обаче възлага малки поръчки на шивални с малоброен персонал като акцентира върху стоки, които се продават по-добре. Тази гъвкавост е една от причините за огромния ръст. Според данните на Bloomberg Second Measure около 50% от дрехите в категория „бърза мода“ се внасят в САЩ именно от Shein.

Ръстът обаче се дължи и на пропуски в американския митнически режим, който позволяваше вноса на стоки с ниска стойност безмитно. През 2022 г. над 30% от всички малки пратки, т.е. без мита, са дошли от Shein и Temu. Но на 2 май Тръмп затвори тази вратичка, а наскоро разпростря забраната и върху стоки от трети страни, което значи, че доставчиците не могат да избягват митата.

„В момента пазарът в САЩ е нестабилен и рисков. Когато митата се увеличиха, цялото производство спря. Никой не смееше да продължи.“, казва Пенг Джианшън, шеф на фабрика за дънкови облекла в Дзънчън, друго предградие на Гуанджоу.

Shein и Temu зареждат американските елхи с над милион пратки на ден

За китайските работници това означава по-малки заплати и по-продължителни смени.

„Работниците в шивашката индустрия в Китай по принцип нямат почивни дни, защото им се плаща на бройка. Така че работят възможно най-дълго, поне докато има поръчки“, казва Ли Цианг от базираната в САЩ неправителствена организация China Labor Watch.

Но собствениците на фабрики в Гуанджоу твърдят, че търговската война със САЩ е просто поредният проблем.

Кой плаща цената за евтините стоки на Shein и Temu?

Върху ситуацията в Китай влияят и военните конфликти.

Пример за това е фабриката на Ли Дзюн, който продава дънки в Русия. За него икономическият ефект от войната в Украйна е опостушителен. Преди време е изнасял по 100 000 чифта дънки месечно, повече от половината за Русия, а сега 30 000 до 40 000 чифта месечно, с което едва покрива разходите си.

Производителите в градове като Гуанджоу дълго време бяха считани за двигателя на икономическия растеж на Китай.

Но през последните години, стремейки се да се отърве от етикета „световна фабрика“, Пекин насочи политическата и икономическа подкрепа към високотехнологични индустрии като изкуствен интелект и полупроводници.

За малките шивашки фабрики оцеляването остава въпрос на ръба на възможностите.