Ново изследване на учени от Северозападния университет в САЩ предизвика тревога за бъдещето на академичните изследвания. Данните показват, че публикуването на измамна научна продукция расте с по-бързи темпове от тази на легитимната наука – тенденция, която подкопава доверието в целия изследователски процес.

В продължение на близо четири века съществува неписан договор между науката и държавата: учените достигат до знания, които са полезни за икономическото и социалното развитие на света, а в замяна получават стабилна кариера, добро заплащане и обществено признание. Това е модел, който работи ефективно и е наблюдаван в повечето части на света.

Днес обаче системата, в която са включени изследователи, университети, държавни агенции, частни компании и платформи за разпространение, показва признаци на разпад. Публикация в Proceedings of the National Academy of Sciences (PNAS) посочва, че в епоха на мащабна и силно специализирана наука стойността на труда все по-рядко се оценява по неговите реални качества. Вместо това доминират количествени показатели – брой научни статии, брой цитати, позиции в класации на международни университети, награди и други признания.

„Тези индикатори бързо се превърнаха в цели сами по себе си, което доведе до безконтролна конкуренция и нарастващо неравенство в разпределението на ресурсите, стимулите и наградите“, предупреждават авторите.

А резултатът е ръст в научните измами – независимо дали става въпрос за фалшиви изследвания и плагиатство, или за покупко-продажба на авторство и цитати. „Използването на числови метрики за оценка на проекти и специалисти насърчава търсенето на преки пътища“, коментира Пере Пугдомeнек, председател на Комитета по научна етика в Каталуния (CIR-CAT).

Екипът на професор Луис А. Н. Амарал от катедрата по инженерни науки и приложна математика в Северозападния университет установява, че измамите често са част от организирани мрежи, работещи системно за подкопаване на научната интегритет.

Profit.bg

За какво са използвани наркотиците преди 3 хиляди години

Анализът обхваща огромни масиви от данни за оттеглени публикации, редакционни архиви и дублиране на изображения. Използвани са бази като Web of Science, Scopus, PubMed/MEDLINE, OpenAlex, както и списъци с издания, премахнати заради нарушени етични или качествени стандарти. Данни от Retraction Watch, коментари в PubPeer и редакционни метаданни допълват картината.

Резултатите разкриват дейността на т.нар. papermills – организации, които масово произвеждат нискокачествени ръкописи и ги продават на академици, търсещи бърза публикация. Често тези материали съдържат фалшифицирани данни, манипулирани или откраднати изображения, плагиатство и дори физически невъзможни твърдения. „Тези мрежи са по същество престъпни организации, които фалшифицират процеса на наука“, казва Амарал в изявление на университета.

Според учените все повече изследователи се включват в подобни мрежи – не само за да купят готови научни статии, но и за да си осигурят цитирания или позиции на съавтор, като така създават фалшив престиж.

За да задълбочат анализа, екипът разработва автоматична система за откриване на статии от papermills. Тестовете в сферата на инженерството на материалите показват публикации, в които авторите некоректно описват използваните инструменти – признак за потенциална измама. Сред засечените са и статии в престижни издания като PLOS ONE.

Главният учен на биотехнологичната компания Pivot Bio Карстен Тем описва как природата и науката могат да решават глобални проблеми рамо до рамо

Защо биологията е най-съвършената технология? Отговорът идва от микробите под краката ни

Друг подход на мрежите е да поемат контрола над закрити или нефункциониращи списания, като използват имената и сайтовете им, за да придадат легитимност на фалшиви публикации. „Има нужда от посредник, който да свърже всички страни – автори на статиите, желаещи да платят за авторство, издания, които да ги публикуват, и редактори, готови да приемат материала. В процеса се завъртат милиони долари“, казва Амарал.

За да спрат тази вълна, изследователите предлагат някои решения, включително по-строг редакционен контрол, по-ефективни методи за засичане на фалшива наука, по-добро разбиране на мрежите, които я улесняват, и радикална промяна в системата за стимулиране на учените.

Нуждата от действия е още по-належаща с навлизането на AI в създаването и разпространяването на научно знание.

„Ако не сме готови да се справим с тези измами, които вече се случват, със сигурност не сме готови за това, което генеративният изкуствен интелект може да причини на научната литература“, предупреждава д-р Рийс Ричардсън, постдокторант в катедрата по инженерство на Северозападния университет, както и водещ автор на проучването. „Нямаме представа какво ще попадне в научната база, кое ще бъде възприето като факт и кое ще послужи за обучение на бъдещи AI модели, които след това ще пишат нови статии.“