„Големият, красив законопроект” (който се превърна в закон) на Доналд Тръмп предизвика смесени реакции на Уолстрийт, но за някои инвеститори той представлява план за нова фаза в икономическата политика на САЩ.

Законопроектът, който се характеризира с обширни данъчни реформи и селективни стимули, се очаква да увеличи федералния дефицит и предизвика критики и предупреждения от кредитните агенции.

CNBC разговаря с експерти, според които той е нещо повече от поредния кръг от стимули, а инвеститорите правят ясни секторни залози.

„Точка на пречупване”

Питър Андерсен, основател на Andersen Capital Management, нарича законопроекта „точка на пречупване”, като твърди, че САЩ „преминават от парични стимули към фискална сила”. Според него правителството се отклонява от разчитането на почти нулевите лихвени проценти на Федералния резерв и програмите за изкупуване на облигации за стимулиране на икономиката и вместо това се обръща към целеви правителствени разходи.

По думите му инфраструктурата е „най-вълнуващият аспект“ на акцента върху националната сигурност в законопроекта – което включва не само „мостове и бомби“, но и защитни стени и сигурност на данните.

Какво означава „големият, красив закон“ на Тръмп за корпоративна Америка

Администрацията отпуска около 150 милиарда долара за отбрана с цел укрепване на капацитета на индустрията, включително финансиране за дронове, военна инфраструктура и изкуствен интелект.

„Киберсигурността ще бъде новата фронтова линия на националната мощ“, казва той.

Затова и неговото портфолио от 14 акции с висока устойчивост включва четири компании за киберсигурност, сред които Palo Alto и CyberArk, както и компания за наем на оборудване с клиенти в производствената индустрия, United Rentals.

Индустриални и технологични компании

Тат Вай То, ръководител на портфейлната стратегия в RBC Wealth Management Asia, казва пред CNBC, че законопроектът сигнализира за „следващия фискален суперцикъл“ – такъв, който се основава на структурна индустриална политика, а не на краткосрочни стимули.

„Това е нещо повече от пребоядисване на инфраструктурата. Това е преструктуриране на индустриалната политика, в чиято основа са изкуственият интелект, отбраната, логистиката и електрификацията“, казва той.

По думите му програмата е добра за сектори, които копаят, строят, транспортират, захранват и защитават, включително тежката електротехника, инфраструктурата, услугите за нефтени находища, отбраната и банките.

По същия начин Робърт Тийтър, управляващ директор и главен инвестиционен стратег на Silvercrest Asset Management Group, казва, че индустрията и енергийната инфраструктура са непосредствени бенефициенти на законопроекта.

„Големият красив закон“ на Тръмп може да остави милиони без здравна осигуровка

„Това определено е нов фискален цикъл и нов цикъл на фискални стимули“, смята той.

Законопроектът увеличава данъчните облекчения, предназначени да стимулират капиталовите инвестиции в производството в САЩ, като например пълно покриване на разходите за научноизследователска и развойна дейност и производствени структури.

Тийтър подчертава, че технологичният сектор ще спечели от стимулите за научноизследователска и развойна дейност и подобряване на производителността, като ползите ще се разпространят от доставчиците на хардуер за изкуствен интелект до компаниите, които внедряват технологията.

Прекалено оптимистично?

Въпреки това не всички инвеститори вярват, че законопроектът предвещава толкова положителна промяна. Коди Уилард, генерален мениджър на CL Willard Capital Partners, не е толкова убеден, че новата фискална стратегия на Белия дом сама по себе си ще бъде катализатор на промяна.

„Мисля, че това е прекалено оптимистично“, каза мениджърът на хедж фонда. „Това е по-скоро продължение на постоянните обещания на американското правителство за фискални разходи и подобряване на инфраструктурата“.

Администрацията изглежда решена да „работи на пълни обороти“ с големи дефицити и по-ниски лихви, което тласка САЩ към „състояние на фискално доминиране, при което паричната политика трябва да остане подчинена на нуждите на Министерството на финансите от финансиране“, казва от своя страна Пол Уонг, пазарен стратег в Sprott Asset Management.

Вероятният резултат, според него, ще бъде отрицателни реални доходи, структурна слабост на долара и преминаване към реални активи.

„Дългосрочният победител са реалните активи, тъй като доларът се понижава. Дългосрочните облигации са най-изложени на риск“, казва той.

Реалните активи включват злато, петрол и недвижими имоти.

Портфейлите на Sprott са „добре позиционирани“ в благородни метали – както злато, така и сребро – които според компанията ще продължат да се представят добре в настоящата пазарна среда. Те притежават също така уран, мед и редкоземни елементи, за да се възползват от промените в геополитиката и енергийната политика.

Гръм в рая: Мъск обяви „големия, красив“ данъчен закон на Тръмп за „отвратителна мерзост“

Губещи сектори

Някои сектори са изправени пред видими отсега проблеми. Една област, към която са скептични инвеститорите, са чистите технологии.

„Всички инвеститори, които се интересуват от слънчева и вятърна енергия, вероятно няма да са в добра позиция“, казва Андерсен.

В същия дух, Тийтър добавя, че секторът „губи много предимства в законодателството“ и може да изостане в краткосрочен план.

От една страна, законопроектът ускорява постепенното премахване на проектите за слънчева и вятърна енергия, разчитащи на данъчни кредити за производство на чиста енергия и инвестиции. Освен това, той въвежда строги ограничения за „чуждестранни субекти, които будят опасения“, като ограничава допустимостта на проекти за чиста енергия, ако те са собственост или получават съществена помощ от организации в страни като Китай, Иран и Русия.