Въпреки два века еволюция, структурата на един съвременен военен щаб със сигурност би била разпознаваема за Наполеон. Модерните армии обаче все още се борят с интеграцията на нови технологии, докато се адаптират към новите измерения на войната – по въздух, в космоса и в информационното пространство.

С разрастването на щабовете, за да посрещнат лавината от информация, която ги залива, както и допълнителните решения, които е нужно да се вземат в новата реалност, на хоризонта се появява проблемът с постоянно намаляващата ефективност.

Повече хора не винаги означава по-добра координация – често резултатът по-скоро е хаос и риск за цялостното изпълнение на една мисия, пише Fast Company.

Именно тук на помощ идват AI агентите – автономни софтуерни системи, задвижвани от големи езикови модели. Те могат да автоматизират рутинни задачи, да забързат вземането на решения и също така да направят щабовете едновременно по-малки, но и по-ефективни.

„Виждам едновременно възможностите, които тази технология предлага, но и изключителната нужда от промяна“, коментира изследовател по международни отношения и офицер в резерва на американската армия, който изучава военна стратегия.

Причината е, че съвременните командни структури все още наподобяват щаба на Наполеон – индустриални конструкции за масови армии. С времето те са се раздули до гигантски размери и са се превърнали в лесна мишена за съвременни оръжия. Примерът идва от Украйна, където Русия унищожава статични командни пунктове с артилерия, ракети и дронове – факт, който ясно показва, че класическият щаб вече е уязвим.

Камикадзе дронове, дронове за наблюдение, дронове бомбардировачи, дронове, които убиват други дронове – технологията демонстрира как ще се промени войната през следващото десетилетие

Смъртоносно небе: Дроновете завладяват все повече бойните полета в Украйна

Днес военните анализатори смятат, че технологията е достатъчно развита, за да бъде внедрена в командни системи. Агентите могат да автоматизират обработката на разузнавателни данни, моделирането на заплахи, както и части от цикъла за вземане на решения. Командирите все още са „в контура“, но вече разполагат с по-бързи и контекстуални доклади от бойното поле.

AI агентите могат да преглеждат доктринални наръчници, да изготвят оперативни планове и да създават сценарии за действие. Това със сигурност ускорява темпото на операциите. В експерименти – включително в Морския университет на САЩ – дори базови езикови модели показват, че могат да ускорят оценките на щаба и да предложат креативни, базирани на данни опции.

„Тези усилия сочат към края на традиционните щабни роли“, отбелязва изследователят.

Етичните въпроси обаче остават, защото войната винаги е дело на хората. Но дори с по-малки екипи, хората ще могат да обработват огромни обеми информация с помощта на изкуствен интелект.

Европейските лидери са категорични, че Путин не иска спиране на войната, и са готови на всичко, за да убедят Тръмп в това

Каква е стратегията на Европа за мир в Украйна?

Новите технологии също така позволяват по-гъвкаво планиране – например чрез динамично „red teaming“ (симулации на противника) или вариране на ключови предположения. Времето, спестено от подготвянето на слайдове и рутинни справки, може да се насочи към анализ на сценарии „какво ако“ и по-детайлни оперативни оценки.

За да се проучи как би изглеждал един щаб, подсилен от AI, екип от Center for Strategic & International Studies’ Futures Lab разработва три базови сценария: съвместни блокади, огнени удари и кампании за превземане на острови.

В контекста на Китай това включва:

  • Блокада на Тайван – изолация с цел глад или подготовка за инвазия.

  • Огнени удари – масирани ракетни атаки срещу военни и инфраструктурни обекти.

  • Съвместна десантна кампания – сценарий за инвазия, който Пекин разработва от десетилетия.

Екипът стига до извода, че най-ефективен е моделът с постоянни човешко-машинни обратни връзки – т.нар. Adaptive Staff Model, вдъхновен от социолога Андрю Абът. Той се базира на доктрина, история и реални данни, за да адаптира плановете в движение.

Европейските лидери се опасяват, че Путин отново ще успее да маневрира умело пред Тръмп, този път в противоречие с интересите на Украйна и разтревожените съюзници на Америка

Срещата Тръмп-Путин хвърля Европа между страха и надеждата

AI агентите все пак могат да допуснат грешки. Те често са прекалено генерализирани и понякога пристрастни. Големите базови модели „знаят“ повече за поп култура, отколкото за война, което изисква прецизно адаптиране и тестване.

Друг риск е човешкият фактор – без подготовка по AI и аналитично мислене потребителите лесно могат да заменят критичната преценка със сляпо доверие в алгоритмите. „Не съществува умен модел, който да компенсира глупав или мързелив потребител“, предупреждават изследователите.

Тайпе е изправен пред 20% мито, опасявайки се, че американският президент дава на търговските преговори с Пекин по-висок приоритет

Митата на Тръмп срещу Тайван засилват тревогата за отслабващата подкрепа на САЩ срещу Китай

Какво следва?

За да използват потенциала на AI агентите, армиите по света трябва да изградят необходимата инфраструктура и изчислителна мощ, да подсилят киберсигурността и най-вече радикално да променят начина, по който обучават офицерите си.

Това включва умения за изграждане и адаптиране на AI агенти, интегрирането им във военни учения и реформи в доктрината. В Белия дом вече се обсъжда идеята някои военни училища да се трансформират в центрове за AI обучение – концепция, заложена в AI Action Plan, публикуван на 23 юли 2025 г.

Ако не приеме иновациите, армията на САЩ рискува да остане в капана на „наполеоновия щаб“ – добавяйки все повече хора, за да решава все по-сложни проблеми.