През февруари 2022 г., докато руските войски настъпват към Киев, Александър Дмитриев решава да забави инвазията с нестандартен ход, пробивайки дупка в язовирната стена, която прегражда река Ирпин на североизток от Киев, и да възстанови отдавна изчезналата блатиста равнина.

Като консултант по отбрана, който преди войната организира състезания по офроуд в района, разказва POLITICO, Дмитриев познава добре терена. Той знае точно какво ще причини на руската военна техника повторното наводняването на речната долина – обширна площ от блата и мочурища, пресушени по времето на Съветския съюз.

Той споделя прозренията си с командира, отговарящ за отбраната на Киев, и получава разрешение да взриви язовирната стена.

И идеята сработва - руските танкове и бойна техника затъват в калта и инвазията е забавена, за да могат украинските сили да организират отбраната си.

Три години по-късно този акт на отчаяние вдъхновява страните по източния фланг на НАТО да обмислят възстановяването на собствените си блата – обединявайки два европейски приоритета, които все повече се конкурират за внимание и финансиране: отбраната и климата, пише POLITICO.

Усилията на Европейския съюз за борба с глобалното затопляне разчитат отчасти на помощта на природата, а торфените блата улавят въглероден двуокис, който затопля планетата. Междувременно могат да се превърнат в сериозно препятствие за вражеските танкове.

Въпреки това половината от блатата в ЕС са пресушени, за да се създаде земя, подходяща за отглеждане на земеделски култури. Изсушените торфени земи от своя страна отделят парникови газове и позволяват на военната техника да преминава с лекота.

Някои европейски правителства сега се чудят дали възстановяването им може да реши няколко проблема едновременно. Представители на Финландия и Полша разказват пред изданието, че активно проучват възможностите за възстановяване на блатата като многофункционална мярка за защита на границите си и борба с климатичните промени.

Мащабният проект на Полша за укрепване на границите „Източен щит“ на стойност 10 милиарда злоти (2,3 милиарда евро), стартирал миналата година, „осигурява защита на околната среда, включително чрез образуване на торфени блата и залесяване на граничните райони“, посочват от министерството на отбраната на страната.

„Това е ситуация, от която всички печелят и която постига много цели едновременно“, казва Таря Хааранен, генерален директор по въпросите на природата в Министерството на околната среда на Финландия.

Нови дронове и сериозен отпор: Лятната офанзива на Русия в Украйна набира скорост

За какво са полезни блатата?

В своето първоначално състояние блатата са покрити с нежни мъхове, които не могат да се разградят напълно в наводнените си местообитания и бавно се превръщат в мека, богата на въглерод почва, известна като торф. Това ги прави най-ефективните хранилища на CO2 на Земята. Въпреки че покриват едва 3% от планетата, те задържат една трета от въглерода в света – два пъти повече от количеството, съхранявано в горите. Когато обаче бъдат изсушени, те започват да освобождават въглерода, който са съхранявали в продължение на стотици или хиляди години, подхранвайки глобалното затопляне.

Около 12% от торфените земи по света са деградирали, отговаряйки за 4% от замърсяването, което допринася за затоплянето на планетата. (За сравнение, световната авиация е отговорна за около 2,5%.)

В Европа, където блатата дълго време са се считали за непродуктивна земя, която трябва да се превърне в земеделска земя, картината е особено драматична: половината от торфените земи в ЕС са деградирали, главно заради изсушаване за селскостопански цели. В резултат на това страните от ЕС отчитат 124 милиона тона замърсяване с парникови газове от изсушени торфени земи през 2022. Това е близо до годишните емисии на Нидерландия, като някои учени твърдят, че дори това е подценена стойност.

В момента се реализират различни проекти за възстановяване на торфените земи, като повторното заблатяване набира скорост в рамките на новия Закон за възстановяване на природата на ЕС, който изисква от страните да възстановят 30% от деградиралите торфени земи до 2030 г. и 50% до 2050 г. 27-те правителства на блока имат срок до септември 2026 г. да изготвят планове за това как възнамеряват да постигнат тези цели.

На източния фланг на НАТО възстановяването на блатата би било сравнително евтина и проста мярка, която би постигнала едновременно целите на ЕС в областта на природата и отбраната, твърдят учените.

„Това е напълно изпълнимо“, казва пред POLITICO Авелина Хелм, професор по възстановителна екология в Университета в Тарту, която доскоро консултира правителството на Естония по стратегията за възстановяване на природата в ЕС. „В момента разработваме националния си план за възстановяване, както правят много страни от ЕС, и като част от това виждам голям потенциал за обединяване на тези две цели“.

От „Превъоръжена Европа“ до „Готовност 2030“: ЕК ребрандира плана за отбрана

Блатистият пояс на НАТО

По стечение на обстоятелствата, по-голямата част от торфените земи в ЕС са концентрирани по границата на НАТО с Русия и съюзницата на Кремъл Беларус – простирайки се от финландската Арктика през балтийските държави, покрай труднозащитимата Сувалкска пролука в Литва и до източна Полша.

Когато е наводнен, този пояс представлява опасен капан за военни камиони и танкове. Пример за това е трагичен случай от тази година, когато четирима американски войници, разположени в Литва, губят живота си, след като 63-тонния им брониран автомобил M88 Hercules попада в блато. А когато армиите не могат да пресекат наводнени открити терени, те са принудени да се придвижват в райони, които са по-лесни за отбрана, както Русия разбра, когато Дмитриев и неговите войници взривяват язовира северно от Киев през февруари 2022 г.

„Руснаците в бронираните превозни средства, засядаха на входа, след което бяха убивани с Javelin, а когато се опитаха да построят понтони, нашите ги обстрелваха с артилерия“, разказва Дмитриев пред POLITICO.

Отбраната, базирана на блата, не е нова идея. Наводнени местности са спирали войски през цялата европейска история – от германските племена, които нанасят поражение на римските легиони, като ги заклещват до блато през 9 век до финландската армия, която заклещва съветските войски през 40-те години на миналия век. Коварните блата на север от Киев също се превръщат в огромно предизвикателство за армиите в двете световни войни.

Стратегическото повторно наводняване на изсушени торфени земи с цел подготовка за вражеска атака обаче би било новост. Но тази идея започва да набира популярност сред еколози, стратези в областта на отбраната и политици.

Паули Алто-Сетеля, депутат от управляващата Национална коалиционна партия на Финландия, миналата година внася предложение, призоваващо финландското правителство да възстанови торфените земи, за да защити границите си и да се бори с климатичните промени.

„Във Финландия исторически сме използвали природата си от гледна точка на отбраната“, казва Аалто-Сетеля, който има звание майор и е преминал обучение за танков офицер по време на военната си служба. „Осъзнах, че особено по източната граница има много подходящи райони, които могат да бъдат възстановени – за климата, но и за да се затрудни максимално преминаването през тях“.

Финландските министерства на отбраната и околната среда ще започнат през есента преговори за това дали да стартират пилотен проект за възстановяване на торфищата, според Хааранен, който ще ръководи работната група: „Лично аз съм много развълнуван от тази идея“.

„Квантов скок“: НАТО вдига до 5% разходите за отбрана

Полската политика по отношение на торфищата

Дискусиите за възстановяване на природата с отбранителна цел напредват най-бързо в Полша – въпреки че Варшава обикновено е неохотна по отношение на климатичните действия.

Климатични активисти и учени в страната стартират кампания за отбрана, основана на природата, преди няколко години, тъй като осъзнават, че полските политици са много по-склонни да инвестират финансови и политически ресурси в екологични инициативи, когато те са свързани с националната сигурност.

„Веднъж щом заговориш за сигурност, всички в Полша веднага те слушат“, казва Виктория Йендрошковяк, полска активистка, която организира климатичните протести „Петъци за бъдещето“ в страната. „А нашите торфени земи и вековни гори са местата, които ще бъдат много важни за отбраната на страната ни, когато войната достигне и Полша“.

Виктор Котовски, еколог и член на консултативния съвет на полското правителство за опазване на природата, казва, че първоначалните разговори с министерството на отбраната са обещаващи.

„Имаше много недоразумения и погрешни представи, но като цяло открихме, че има много синергии“, казва той. „Министерството на отбраната иска да възстанови колкото се може повече влажни зони по източната граница. И това е необходимо от гледна точка на възстановяването на природата и климата“.

Цезари Томчик, държавен секретар в полското министерство на отбраната, е съгласен: „Нашите цели са еднакви. За нас природата е съюзник и искаме да я използваме“.