САЩ наложиха наказателни мита на Индия заради покупките ѝ на евтин руски петрол, нанасяйки удар върху най-бързо растящата голяма икономика в света и задълбочавайки разрива между Вашингтон и Ню Делхи.

Митото от 25%, което се добавя към вече съществуващата „реципрочна“ тарифа от 25%, влезе в сила в 00:01 ч. източноамериканско време в сряда и изведе нивото на облагане на индийски стоки сред най-високите в света.

Съобщението на американския президент Доналд Тръмп този месец, че САЩ ще удвоят митата върху Индия, бележи внезапна ескалация на напрежението след провала на двустранните търговски преговори.

Алиса Айрес, бивш служител в Държавния департамент, а сега преподавател в Университета „Джордж Вашингтон“, определя влошаването на отношенията между САЩ и Индия като „замайващо“.

Индийски анализатори посочват, че ходът на Тръмп цели отчасти да окаже натиск върху руския президент Владимир Путин да прекрати войната си в Украйна. Но въпреки заплахата от по-високи мита, Индия продължава да купува руски суров петрол, макар и на по-ниски нива.

„Тръмп се опитва да удари Путин, а Индия е лесна мишена за това“, коментира Ашок Малик, председател на индийската практика в The Asia Group и бивш съветник по външнополитически въпроси, пред Financial Times.

Според базирания в Ню Делхи мозъчен тръст Global Trade Research Initiative, индийският износ към САЩ – най-големия търговски партньор на страната – може да се свие от 86,5 млрд. долара тази година до около 50 млрд. долара през 2026 г.

Двете страни се ангажираха да стимулират двустранната търговия, включително чрез увеличаване на износа на Индия на фармацевтични и селскостопански продукти и текстил за Русия

Индия и Русия задълбочават търговските връзки въпреки тарифните заплахи на САЩ

Най-силно засегнати ще бъдат текстилът, скъпоценните камъни, бижутата, скаридите и килимите, като за тези сектори се очаква срив на износа с 70%, „застрашавайки стотици хиляди работни места“.

Standard Chartered прогнозира, че митата могат да отнемат до 1 процентен пункт от растежа на БВП на Индия.

Въпреки това Анубхути Сахай, ръководител на звеното за икономически анализи за Индия в банката, отбеляза, че ориентираната предимно към вътрешното търсене индийска икономика е по-слабо изложена на риск в сравнение с по-експортно ориентираните си азиатски съседи.

Полупроводници, потребителска електроника и фармацевтични продукти ще бъдат обхванати от отделни, секторни американски мита. Но Индия вече е сред най-засегнатите държави от тарифната война на Тръмп, с общо ниво на облагане, съизмеримо с това на Бразилия и по-високо от това на Китай, чиито ставки все още се договарят.

„Смятам, че Индия може да издържи 25% мита… но 50% е напълно различен сценарий“, заяви Марк Линскот, бивш американски търговски преговарящ, който в момента консултира американски и индийски компании.

Преговорите се провалиха отчасти заради нежеланието на Ню Делхи да отвори огромния си земеделски и млечен сектор, за който премиерът Нарендра Моди обеща, че „никога няма да направи компромис“. Американските търговски преговарящи отмениха планирано пътуване до Ню Делхи тази седмица.

Индийски правителствени представители потърсиха сближаване с Русия и Китай, като Моди се готви този уикенд да направи първото си посещение в Китай от седем години. Миналата седмица външният министър Субрахманям Джайшанкар призова руските компании да се ангажират „по-активно“ с Индия.

Подновеният натиск от страна на Тръмп срещу DMA и DSA, въпреки че преди дни беше сключено споразумение, напомня за начина, по който британската империя притиска Китай след Опиумните войни от 1842 г.

Започва ли „Векът на унижението“ за Европа?

Някои индийски дипломати и анализатори смятат, че застоят отчасти отразява охлаждането на личните отношения между Моди и Тръмп, който е атакувал Apple заради изнасянето на част от производството ѝ в Индия, подигравал се е на страната като „мъртва икономика“ и е ухажвал най-големия ѝ съперник – Пакистан.

По данни на трима души, запознати със ситуацията, Моди не е влязъл в контакт с Тръмп преди крайния срок за митата, тъй като се е опасявал, че американският президент може да поиска отстъпки в последния момент. Офисът на Моди не е отговорил на искане за коментар.

Линскот също подчерта срива в комуникацията между Тръмп и Моди: „Липсващият компонент беше разговорът между лидерите и възможността президентът да сключи сделката, да постави своя печат върху нея.“