Луксозните обувки често изглеждат интересно, иновативно и изключително впечатляващо, но все по-рядко създават същото усещане, когато ги обуем. Красотата им не винаги върви заедно с удобството – и това е парадокс, с който индустрията на стойност милиарди долари все още не е успяла да се справи.

Да, дизайнерските брандове имат умението да създават желани модели – от Dries Van Noten, чиито подметки напомнят повече на шперплат, до масивните сандали Fussbett на Marni, които оставят усещането, че стъпвате върху изправен щепсел.

Дори лимитираната линия на Birkenstock 1774 предлага изкусителни цветове и материали, но подметката ѝ е толкова твърда, че базовият модел Arizona за £85 се оказва далеч по-практичен избор.

Въпросът е защо красивите и интересни обувки не могат да бъдат удобни в същото време? „Докато индустрията и потребителите се развиват, дизайнерските обувки остават същите“, обяснява Улрих Грим, дизайнер и продуктов разработчик, който преподава в Parsons School of Design в Ню Йорк, пред Financial Times.

Според него проблемът идва от упоритото придържане към традиционните кожени подметки. „Привикнали сме към омекотяването на формованите подметки, каквито се използват в маратонките, дори в професионална или официална среда. Това създава нов стандарт за комфорт, който много луксозни брандове все още не могат да покрият, особено при стилове като балерини и лоуфъри. Традиционните кожени подметки не предлагат амортизацията, която вече се очаква.“

Нещо повече – редица други дизайнерски елементи със сигурност влошават положението. Клиенти и почитатели често се оплакват от твърдата кожа, липсата на подплата, стягащите каишки и високите токове, които предизвикват повече стрес, отколкото удоволствие. „Комфортът е относителен“, казва британският дизайнер Рупърт Сандерсън. „Винаги съществува компромис между елегантност, височина на тока и покриване на ходилото, който може да бъде смекчен чрез подплата и укрепване.“ Според него балансът е един от най-важните фактори: „Той се създава чрез начина, по който се изработва обувката, и структурата на самия ток. Това е инженерство, което често остава на заден план в стремежа към мода.“

Когато балансът липсва, дори ниският ток може да се превърне в източник на дискомфорт. Именно по тази причина Дебора Каре, съосновател на лондонската школа и ателие за обувки Carréducker, препоръчва модели с гумени подметки и дишащи вътрешни подплати. Обувките трябва да бъдат проектирани така, че да позволяват естественото подуване на стъпалото през деня – причина, поради която нови модели е най-добре да се пробват вечер.

Картината обаче изглежда още по-сложна, когато се добавят фактори като възрастта и здравето. „Нашите стъпала се променят с годините – сковаността на съединителната тъкан може да промени формата, загубата на възглавничките на ходилото и изместването на ставите намаляват естественото омекотяване“, обяснява Хелън Брантуейт, главен клиничен съветник в Royal School of Podiatry. „Това е особено характерно при жени в менопауза, когато загубата на колаген засяга меките тъкани, ширината на стъпалото и дъгата.“

На практика, освен внимателен избор на модели с вградена опора на свода – като Eleftheria sandal на Ancient Greek Sandals (£129 в разпродажба) – често решението идва от прости аксесоари като гел стелките на Scholl.

Личният опит също е показателен: на разпродажба в Liberty авторката от Financial Times попада на сребристи обувки Jil Sander, намалени от £790. Те безспорно са красиви, но непоносими за носене, дори върху мек килим. Няколко месеца по-късно в Massimo Dutti тя открива подобен силует в тъмночервена кожа на цена от £119 – обувки, които съчетават визия и комфорт, благодарение на мека подплата по цялата стелка, гъвкава гумена подметка и кожена вътрешна облицовка.

Историята показва, че там, където луксът често се оказва мъчение, модата може да предложи решение – обувка, която изглежда като дизайнерско произведение на изкуството, но се усеща като втора кожа.