Изкуственият интелект на сцената: Може ли машината да бъде съавтор на човека?
AI влиза в ролята на изследовател и редактор, но може ли някога да се превърне в реален автор
&format=webp)
Когато пиесата Doomers дебютира в Ню Йорк миналата пролет, част от публиката усеща леко напрежение. Постановката разказва за борбата на Сам Алтман за контрола върху OpenAI, а в програмата зрителите откриват необичайни съавтори – чатботовете ChatGPT и Claude, пише Financial Times.
За някои това поражда въпроса: колко автентично може да бъде изкуството, в което участва изкуствен интелект?
Темпото, с което AI навлиза в изкуството, е смущаващо именно защото креативността е възприемана като нещо свещено и съкровено. Въпреки това все повече автори експериментират с големи езикови модели, за да играят с границите на авторството.
През миналата година писателката Къртис Ситенфелд възлага на ChatGPT да напише кратък разказ по нейни указания, след което създава своя версия по същите подкани. Тя помолила читателите да гласуват кой вариант им изглежда по-автентичен, като сама признава, че този на изкуствения интелект е бил „прекалено скучен, за да се довърши“.
През 2023 г. Стивън Марк, който пише под псевдонима Ейдън Марчин, използва три различни AI модела за написването на новелата Death of An Author. „Аз съм създателят на това произведение на 100%“, заявява той. „Но, от другата страна, аз не създавам думите.“
Изкуството отдавна е обсебено от въпросите за произход, плагиатство и намерения. В разказа на Хорхе Луис Борхес Пиер Менар, авторът на Дон Кихот (1939) главният герой се опитва да „препише“ произведението на Сервантес дума по дума, но с нов контекст – и по този начин текстът придобива съвсем различно значение.
По-късно американският философ Джон Сърл поставя друг парадокс със своя експеримент „Китайската стая“. Той си представя, че следва инструкции как да подрежда китайски йероглифи в смислени изречения, без сам да разбира езика. Така и компютърът може да „разпознава“ езика, без да разбира съдържанието.
Но дали това означава, че смисълът на едно произведение идва от усилията на автора – или от самия завършен текст, независимо по какъв начин е създаден той?
В случая с Doomers, драматургът Матю Газда не използва изкуствен интелект за написването на сценария, но го включва като помощник при проучвания и редакции. Чатботовете му помагат да се ориентира в подводните течения на калифорнийската технологична култура – длъжности, философски дебати, съдебни битки – и в същото време подобряват текста, като го изчистват от клишета и повторения.
Точно това поражда нов въпрос: могат ли машините да заменят писателите? В Холивуд сценаристите излизат на протест през 2023 г., уплашени от навлизането на генеративния изкуствен интелект в техния труд. Те постигат споразумение: използването на AI ще стане само с тяхно съгласие, ще бъде обявявано публично, а авторите ще получават кредит и възнаграждение. Това е възприето като първа стъпка към регулиране на ролята на изкуствения интелект в креативния процес.
След края на нюйоркския сезон на Doomers е проведен любопитен експеримент. Модел е обучен върху творчеството на Газда и помолен да напише алтернативна версия на пиесата. Резултатът започва по елегантен начин, но бързо се разпада в incoherence. Изводът е, че AI е полезен инструмент за проучвания, но не и за авторски текстове.
Историята показва, че новите технологии често се превръщат в помощни средства, а не в заместители. Когато компютрите започват да побеждават хората в игрите на шах през 90-те, това не унищожава играта, а просто я обогатява – гросмайсторите започват да използват машините като партньори за тренировка.
Опасенията за ролята на изкуствения интелект в творческите индустрии са напълно основателни. Но вместо да се страхуваме, може би е добра идея да експериментираме повече. Поне към момента.