Консервативната Швейцарска централна банка (SNB) тихомълком се е превърнала в един от най-големите инвеститори в технологичния сектор в света, натрупвайки портфейл от акции, чиято стойност е равна на близо една пета от годишния обем на националната икономика.

Швейцарската банка притежава американски акции на стойност 167 млрд. долара, разпределени в над 2300 позиции, според документи, цитирани от Financial Times.

Над 42 млрд. долара са разпределени само в пет компании — Amazon, Apple, Meta, Microsoft и Nvidia — което я прави един от основните инвеститори в Силициевата долина. Само делът ѝ в Apple е на стойност близо 10 млрд. долара, а този в Nvidia надхвърля 11 млрд. долара.

Макар да не е държавен инвестиционен фонд, балансът на SNB възлиза на 855 млрд. долара, включително технологичните ѝ активи, което я поставя в една лига с някои от най-големите акционери в света, като фондовете на Сингапур и Катар.

„Швейцария няма нужда от държавен инвестиционен фонд, когато имаме SNB“, казва Артуро Бриз, професор по финанси в бизнес училището IMD.

„Но те не искат да имат роля в тези компании — това е чисто инструмент за управление на валутата“, посочва Бриз пред FT.

SNB е консервативна институция, но начинът ѝ на работа е силно нетрадиционен. Няма друга централна банка, която да държи толкова големи дялове в акции. Банката на Япония, която също има значително участие в акции, държи предимно вътрешни ценни книжа чрез борсово търгувани фондове върху индексите.

Огромните активи на SNB обаче предизвикват нарастващи призиви портфейлът да се управлява по-активно за по-висока доходност. Силната ѝ експозиция към американски технологични акции идва на фона на предупреждения от други, включително Европейската централна банка, за балон в сектора.

Швейцарският франк е възприеман глобално като „сигурно убежище“ заради политическата и икономическата стабилност на страната. По време на кризи — от световната финансова криза до дълговата криза в еврозоната — инвеститорите прехвърлят средства в Швейцария.

Но силата на франка е постоянен проблем. Той е най-добре представящата се валута през последните 50, 25, 10 и 5 години и вече е поскъпнал с над 13% спрямо долара само тази година заради шока от тарифите, наложени от президента на САЩ Доналд Тръмп.

Това поскъпване крие риск от дефлационен спад, на който SNB би трябвало да реагира, както и по-широко отслабва конкурентоспособността на швейцарския износ.

За да противодейства, SNB редовно продава франкове и купува чуждестранни валути, най-вече долари и евро, за да отслаби парите си. Този подход е фундаментално различен от начина, по който работят другите централни банки.

Докато Федералният резерв и ЕЦБ използват новосъздадени пари, за да купуват свои държавни облигации — понижавайки лихвите и отслабвайки валутите си — SNB не може да направи същото. Швейцарският облигационен пазар е твърде малък за огромния ѝ баланс.

Вместо това, чрез купуването на чуждестранна валута за отслабване на франка и последващото инвестиране в чужди облигации и акции, SNB осъществява това, което някои анализатори наричат „външно“ количествено облекчаване.

През последното десетилетие тази стратегия я насочва към един от най-големите и най-добре представящи се класове активи в света: американските технологични акции.

Днес около 87% от баланса на SNB е в чуждестранни активи, според собствените ѝ данни. Около две трети са в държавни облигации, 10% в корпоративни облигации и 25% в акции.

За разлика от повечето централни банки, SNB не е собственост на правителството. Около половината от акциите ѝ се държат от швейцарските кантони и регионални банки, а останалата част е притежание на частни лица. Банката е листната и на швейцарската борса.

„Може да се разбере защо SNB се сравнява с държавен фонд — тя притежава толкова много и има толкова голям баланс“, казва Щефан Герлах, главен икономист в EFG Bank в Цюрих.

„Но за разлика от държавен фонд, който търси доходност чрез активни инвестиции, SNB има различно мислене“, посочва той пред FT.

SNB не упражнява правото си на глас в САЩ. Макар философията ѝ да е пасивна, тя не е статичен инвеститор. Данни на SEC показват, че през 2023 г. банката не е държала акции на Berkshire Hathaway. До 2025 г. вече е изградена позиция на стойност над 2 млрд. долара.

Значително е увеличила и дела си в Nvidia, като е умножила повече от шест пъти броя на акциите си за същия период. Стойността на този дял е нараснала с над 175%, отразявайки както покупки, така и ръста в цената на акциите на производителя на чипове.

През последните две години банката е намалила позициите си в Meta и Netflix — макар по-малките ѝ дялове да са поскъпнали рязко. По подобен начин, въпреки че сега държи по-малко акции в Palantir, скокът в цената на компанията за анализ на данни е увеличил стойността на дела ѝ осемкратно.

SNB обаче напълно избягва определени сектори. Един от тях е банковият и част от финансовите акции, казва Кристел Рандю дьо Линт, съизпълнителен директор на инвестиционната компания Vontobel.

„SNB не инвестира в системно важни банки в световен мащаб, за да избегне всякакъв конфликт на интереси, че би могла да ги фаворизира“, казва тя.

Банката също така избягва инвестиции в компании, замесени в международно осъдени оръжия, според доклада ѝ за устойчивост.

Съществуват рискове в този инвестиционен подход. Рязък спад на пазарите на акции и валути може бързо да изтрие печалбите на SNB. През 2022 и 2023 г. банката отчете милиардни загуби, отчасти заради понижената стойност на активите и валутната волатилност.

Банката регистрира и загуба от 15,3 млрд. швейцарски франка през първата половина на 2025 г., тъй като отслабването на щатския долар удари чуждестранния ѝ портфейл.

Американските технологични акции също се понижиха тази година на фона на предупреждения, че еуфорията около изкуствения интелект може да е преувеличена.

Засега обаче не са известни планове за промяна.