Азиатските борси се сринаха в сряда, а пазарът в Сеул претърпя най-големия спад в историята си, след като инвеститорите масово разпродадоха натрупаните позиции в производители на чипове.

Причината са опасенията, че разширяващата се война в Близкия изток може да предизвика енергиен шок, който да ускори инфлацията и да отложи намаляването на лихвените проценти.

Азия е силно зависима от внос на енергия, транспортирана през почти блокирания Ормузки проток. Никъде напрежението не бе по-видимо от Сеул, където сесията приключи със спад на пазара от 12% – най-големият в историята.

За два дни бенчмарк индексът е загубил над 18% от стойността си, а местната валута се е понижила до най-ниското си равнище от 17 години.

Dow изтри част от спад над 1200 пункта, след като президентът на САЩ заяви, че американският флот може да ескортира петролни танкери през Ормузкия проток; инвеститорите се опитват да оценят риска от по-висок петрол и нов инфлационен натиск

Пазарите се люшкат заради конфликта в Близкия изток, но ограничиха загубите след сигнал от Тръмп

Японският индекс Nikkei се понижи с 3,9%, а борсата в Тайван спадна с 4,3%, след като инвеститорите побързаха да излязат от позициите си в производители на полупроводници. Продажбите вероятно са били използвани за покриване на загуби на други пазари и за намаляване на риска.

„Разпродажбите в Азия започват да стават хаотични, защото пазарите вече не възприемат ситуацията като едноседмичен новинарски шок“, казва Чару Чанана, главен инвестиционен стратег в Saxo в Сингапур.

„Фазата ‘продавай каквото можеш’ вече се разпространява“, добавя той пред Reuters.

Фючърсите върху S&P 500 се понижиха с 0,6%, а европейските фючърси заличиха ранния си ръст и се търгуваха около нивото на предходното затваряне.

Главният изпълнителен директор на Goldman Sachs Дейвид Соломон заяви, че е изненадан от сравнително спокойната реакция на пазарите досега на нарастващите рискове.

„Има кумулативен ефект от всичко, което се случва, и по-рязка реакция. До този момент не сме видели този кумулативен ефект“, каза той в реч в Сидни.

„Мисля, че ще са нужни няколко седмици, за да могат пазарите наистина да осмислят последствията от случилото се както в краткосрочен, така и в средносрочен план, и не мога да спекулирам как ще се развият нещата.“

Намаленията на лихвите под въпрос

Фючърсите върху сорта Brent се покачиха и са нагоре с над 13% за седмицата до 82,08 долара за барел, въпреки че цените се отдръпнаха от върховете си, след като президентът на САЩ Доналд Тръмп нареди гаранция за застраховане на корабоплаването в Персийския залив и заяви, че американският флот може да ескортира петролни танкери през Ормузкия проток.

Американски и израелски сили нанасят удари по Иран от събота насам, докато ирански дронове и ракети атакуваха петролни рафинерии в региона на Персийския залив, както и американски посолства в Саудитска Арабия и Кувейт.

След първоначалното поскъпване облигационните пазари също попаднаха под натиск, тъй като инвеститорите залагат, че по-високите цени на петрола ще ускорят инфлацията и ще отложат намаляването на лихвените проценти. Пазарите вече смятат за по-вероятно Федералният резерв на САЩ да запази лихвите без промяна през юни.

На този фон кешът се оказва основният печеливш, като капитал се насочва към фондове на паричния пазар за сметка на по-рисковите инвестиции. Дори златото поевтиня през нощта, заедно с австралийския долар, тъй като инвеститорите започнаха да затварят печеливши позиции.

В азиатската търговия златото се стабилизира около 5163 долара за унция, докато австралийският долар се понижи малко под 0,70 щатски долара.

Еврото остана около 1,16 долара, притиснато от по-високите енергийни разходи. Бенчмарк цените на природния газ в Европа са скочили с около 66% само за два дни.

Цените на въглищата също започват да реагират на енергийния шок, като бенчмаркът Newcastle в Австралия е поскъпнал с почти 17% тази седмица.