Цензурата вреди на мозъците ни - буквално

Убийството на Чарли Кърк в кампуса на Университета на Юта е преди всичко човешка трагедия: две малки деца изгубиха баща си; една майка изгуби съпруга си. Но то е и културна трагедия, разкриваща корозията в сърцето на обществения живот. Насилието срещу словото е крайният симптом на болест, която започва много по-рано - в провала ни да научим още в училище ценността да чуваш различни гласове.

Това пише в коментар за The Wall Street Journal Барбара Оукли, професор по инженерство в Университета Оукланд и създател и съавтор на курса в Coursera „Speak Freely, Think Critically“.

Мозъците ни са създадени да формират навици, пише проф. Оукли. Тя обяснява, че базалните ганглии - дълбоки обучителни вериги, които автоматизират всичко, което повтаряме - не подпомагат само усвояването на тенис сервиси или пиано гами. Те „окабеляват“ и мисловни модели. Ако посланията, които чуваме, са едностранчиви, невронните навици издълбават мисловни „улеи“, които се съпротивляват на промяната.

Ригидността (или вцепенеността) на невронно ниво поражда такава и на гражданско ниво, посочва проф. Оукли. Тя цитира икономисти, изследвали Източна Германия, сред които Алберто Алесина от Харвард. Те установяват, че десетилетия социалистическо управление оставят белези в поведението: гражданите стават по-предпазливи, по-малко предприемчиви и по-бавно се доверяват. Общество, което наказва инициативата и възнаграждава конформизма, тренира населението да избягва новото. Тези белези на наложения консенсус надживяха Берлинската стена, коментира проф. Оукли.

По думите ѝ невронауката показва и друго: когнитивната гъвкавост не е автоматична. Като всяко умение, тя трябва да се тренира. И расте с практика, обратна връзка и време.

Това обяснява защо закостенелите убеждения могат да станат опасни:

Догматизмът и екстремизмът вървят ръка за ръка с ниска когнитивна гъвкавост и мислене, което се съпротивлява на корекция.

Масови уволнения в САЩ след подигравки със смъртта на Чарли Кърк

Политическият психолог и експерт в невронауките Леор Змигрод казва, че хората с високи нива на политически догматизъм се представят слабо на задачи, изискващи ментална гъвкавост.

Изследвания на радикализацията също показват, че когато противниците се представят като чудовища - „нацист“, „расист“, „враг на демокрацията“ - способността да ги възприемаш като хора намалява. Реакциите на заплаха се засилват и обичайните морални граници отпадат, посочва проф. Оукли и подчертава:

Така насилието започва да изглежда оправдано.

22-годишният Тайлър Робинсън получи обвинение за умишленото убийство на Чарли Кърк

В книгата си Going to Extremes Кас Сънстийн посочва, че когато хора с еднакви възгледи говорят само помежду си, те стават по-крайни. Но директните сблъсъци с опоненти не винаги смекчават ригидността. Мозъчни сканирания, направени от психолога Джонас Каплан, показват, че когато политическите убеждения на хората биват предизвикани, в мозъка се активира мрежа, свързана с чувството за „аз“. В същото време области, които обичайно подпомагат гъвкавостта, утихват.

С други думи, когато убежденията се вплетат в идентичността ни, предизвикателството не ги отслабва, а ги укрепва.

Заподозреният за убийството на Чарли Кърк има „много различна идеология“ от тази на консервативното си семейство

Мнозина сочат с пръст социалните мрежи, наричайки ги спусък, но стесняването на перспективата често започва много по-рано - в класните стаи, отбелязва проф. Оукли. Радостта, която някои учители изразиха след убийството, показа колко лесно предразсъдъкът може да се маскира като неутралност. Изследвания сочат, че преподавателите са силно политически наклонени в една посока, но много от тях искрено вярват, че са безпристрастни - класическият „сляп ъгъл“ на предразсъдъка. От началното училище до университета несъгласието е рядко, а натискът тече основно в една посока, изрязвайки модели, които трудно се променят.

От отличник до заподозрян в убийство – животът на Тайлър Робинсън

В американските училища научният метод - някога преподаван като ясен процес за проверка на доказателства стъпка по стъпка - бе заменен от по-разхлабени подходи, пише още проф. Оукли. Тя цитира изследователя Маркус Емден, който предупреждава, че когато училищата изоставят изричното преподаване на метода, учениците губят тренинг в дисциплинираното тестване на твърдения - и остават неподготвени, когато се сблъскат с противоположни гледни точки.

Всичко това показва защо свободата на словото е от значение. Тя е незаменим коректив на едностранчивото преподаване, което може да започне още в най-ранните години на училище, когато авторитетите лесно оформят мисловните навици на децата. На тях трябва да им се гарантира, че чуват повече от един глас.

Този урок трябва да ръководи образователните институции. От детската градина до университета, училищата трябва да бъдат мястото, където младите хора се учат на ментална гъвкавост: да претеглят противоположни аргументи, да се сблъскват с неудобни факти и да практикуват цивилизовано несъгласие. Твърде много училища заменят тази мисия с обещанието за „сигурни пространства“, посочва проф. Оукли и добавя:

Резултатът е крехкост, а не сила на ума, от която свободните хора се нуждаят.

Ако постоянно избягваме несъгласието, ставаме експерти в избягването, понякога на всяка цена. Когато младите умове са затворени в кръгове от единомислие, убежденията могат да се втвърдят дотолкова, че съпротивата да ги прави още по-здрави, вместо да ги отслабва. Ето защо срещата с различното трябва да започва рано и да бъде дълбока, обобщава ученият в коментара си за WSJ. И заключва:

Само трудният навик да слушаме противоположни гласове може да направи умовете ни - и нашата демокрация - достатъчно силни и устойчиви.