Индия иска да се превърне в световен лидер в производството на чипове, но шансовете са малки: конкуренцията е ожесточена, а страната късно навлиза надпреварата при най-иновативните модели.

През 2022 г., когато САЩ ограничиха износа на своите модерни AI чипове за Китай, за да преустановят достъпа на Пекин до най-иновативните технологии, започна световна надпревара за самодостатъчност в производството на полупроводници. За Индия това беше възможност: страната иска да намали зависимостта си от вноса, да си осигури чипове за стратегически сектори и да завоюва по-голям дял от световния пазар на електроника, който се измества от Китай, пише в свой анализ CNBC.

Индия е един от най-големите потребители на електроника в света, но няма местна чип индустрия и играе минимална роля в глобалната верига за доставки. Инициативата Semiconductor Mission на Ню Делхи има за цел да промени това.

Амбицията е смела - тя цели да създаде пълна верига за доставки – от проектиране до производство, тестване и опаковане – на индийска земя. Към този месец страната е одобрила 10 проекта за полупроводници с обща инвестиция от 1,6 трилиона рупии (18,2 милиарда долара). Те включват два завода за производство на полупроводници и множество фабрики за тестване и опаковане. Страната разполага със сериозен резерв от инженерни таланти, които вече работят в глобални компании за проектиране на чипове, което би могло да ѝ даде някои предимства. Въпреки това досега напредъкът е неравномерен и нито инвестициите, нито резервът от таланти са достатъчни, за да превърнат амбициите на Индия в реалност, казват експертите.

„Индия се нуждае от повече от няколко фабрики. Тя се нуждае от динамична, дълбока и дългосрочна екосистема“, казва пред CNBC Стивън Езел, вицепрезидент по глобална иновационна политика в Information Technology and Innovation Foundation, мозъчен тръст за научна и технологична политика.

По думите му водещите производители на полупроводници вземат предвид „до 500 отделни фактора“, преди да направят инвестиции от милиарди долари в заводи. Те включват таланти, данъци, търговия, технологични политики, разходи за труд, закони и митнически политики. А Индия има какво да подобри във всички тези области.

Политическият натиск на Ню Делхи

През май индийското правителство добави нов елемент към амбициите си в областта на чиповете: схема за подкрепа на производството на електронни компоненти, която се занимава с един критичен проблем. Досега производителите на чипове нямаха местно търсене на своите продукти, тъй като в Индия почти няма компании за производство на електронни компоненти. Новата политика обаче предлага финансова подкрепа на компаниите, произвеждащи активни и пасивни такива, като създава потенциална база от местни купувачи и доставчици, към която производителите на чипове могат да се насочат.

През 2022 г. страната също така загърби стратегията си да предоставя преференциални стимули на производствени единици, произвеждащи чипове по 28-нанометрова технология (когато става дума за чипове, колкото по-малък е размерът, толкова по-висока е производителността и енергийната ефективност). За сравнение, TSMC например планира да въведе 2-нанометрова технология, която събира повече транзистори в определено пространство, до края на годината. С нея ще се произвеждат чипове за иноватоивни технологии като усъвършенствана изкуствена интелигентност и квантови изчисления.

Но този подход не помогна на Индия да развие своята зараждаща се полупроводникова индустрия, така че Ню Делхи сега покрива 50% от проектните разходи на всички производствени единици, независимо от размера на чиповете, както и на тези за тестване и опаковане на чипове. Той обаче мотивира производители от Тайван и Великобритания, както и компании за опаковане на полупроводници от САЩ и Южна Корея, да подпомогнат амбициите на страната в областта на полупроводниците.

„Индийското правителство раздаде щедри стимули, за да привлече производители на полупроводници в Индия“, казва Езел.

Дългият път

Най-големият проект за чипове в Индия в момента е заводът за производство на полупроводници на стойност 910 милиарда рупии (11 милиарда долара), който се строи в родния щат на премиера Нарендра Моди, Гуджарат, от Tata Electronics в партньорство с тайванската Powerchip Semiconductor Manufacturing Corp. Заводът ще произвежда чипове за интегрални схеми за управление на енергията, драйвери за дисплеи, микроконтролери и високопроизводителни изчислителни системи, които могат да се използват в индустриите за изкуствен интелект, автомобилостроене, изчислителна техника и съхранение на данни.

„Следващите 3-4 години са от решаващо значение за напредъка на Индия в областта на полупроводниците“, смята Суджай Шети, управляващ директор на PwC India. „Създаването на производствени съоръжения за силиций и преодоляването на техническите и инфраструктурни пречки, които надхвърлят стимулите, ще бъде ключов момент”.

Възможности извън фабриката

Производствените обекти трябва да отговарят на строги изисквания - да се намират в райони, които са защитени от наводнения и земетресения и имат надеждна пътна свързаност, например - което може да представлява постоянен логистичен проблем за някои региони.

Индия се нуждае и от доставчици на специални химикали, които отговарят на „стандартите за ултрависока чистота, необходима за производството на съвременни полупроводници“, според Шети.

Освен заводите за производство на чипове, много средни предприятия в Индия проявяват интерес към създаването на единици за тестване и опаковане на чипове. Няколко индийски групи навлизат в този сегмент, привлечени от по-високите маржове и по-ниската капиталова интензивност в сравнение с фабриките за производство.

„Аутсорсингът на сглобяването и тестването на полупроводници представлява значителна възможност за Индия, макар че изясняването на достъпа до пазара и каналите за търсене ще бъде важно за устойчивия растеж“, казва Шети.

Успехът в тази област ще позволи на Индия да навлезе в глобалната чип индустрия, но Ню Делхи все още е далеч от местното разработване и производство на най-модерната чип технология - 2 нанометра. Така че страната е на кръстопът - от една страна, има нужните специалисти, а от друга - тепърва трябва да изгради производствената си инфраструктура.