Когато някой се чувства съкрушен от вината си, той не просто съжалява – той дълбоко се разкайва за действията си. Но дали когато един човек използва по-дълги и тежки думи, това наистина прави извинението по-искрено? По данни на ново изследване, публикувано през миналата седмица, отговорът на този въпрос всъщност е „да“.

Колкото повече се влага в изразяването на вина, толкова по-сериозно се възприема и посланието ни.

Причината, според учените, идва от усещането, че се влагат допълнителни усилия – дори когато те се свеждат единствено до избора на по-изискани думи.

„Дори и когато осъзнаваме, че сме направили нещо нередно, извинението е трудно, понеже е проява на уязвимост, а хората не са свикнали да се чувстват по този начин. Исторически погледнато това никога не ни е предпазвало. Точно заради това си изграждаме и високи ментални стени, които да служат като защита срещу чувството за уязвимост“, казва д-р Тара Куин-Сирило, психолог и асоцииран член на Британското психологическо общество пред The Guardian.

Цензурата вреди на мозъците ни - буквално

Известните личности ни дават страхотен пример – как да не се извиняваме.

А тези примери са навсякъде.

Един от тях е прекалено режисираното извинение. На подобно бяхме свидетели, когато актьорите Мила Кунис и Аштън Къчър подкрепиха с писма своя бивш колега Дани Мастърсън, осъден за изнасилване. Естествено, критиките не закъсняха. А видеото, публикувано след това, в което двамата механично си разменят реплики („We are aware of the pain that has been caused…“ / „We support victims…“), само засили усещането, че „разкаянието“ им не е особено искрено.

Също така, прекалено драматичните извинения будят съмнение у аудиторията. Бившият министър на финансите на Великобритания Лиъм Бърн се разкая пред Guardian за бележката си от 2010 г. до своя наследник: „I’m sorry there is no money left.“ Тогавашният премиер Дейвид Камерън превърна неговата шега в символ на лейбъристката политика за разхищение. „Всеки ден изгарях от срам“, признава Бърн. Някои от читателите обаче бързо го върнаха в реалността: „Не се самообвинявай. Бележката ти не променя нищо особено.“

Ако искате другите да ви харесват, няма нужда да сте лицемерно любезни

Извиненията, на които никой не вярва

„Има хора, които казват „съжалявам“ постоянно, без да имат намерение да променят поведението си. Това не е искрено в никакъв случай“, казва Куин-Сирило. Достатъчно е да си спомним за Борис Джонсън и неговите безкрайни извинения за нарушенията на правилата по време на пандемията. По-късно в мемоарите си той отрече абсолютно всичко, като нарече покаянието си „жалко“.

Извинението, което по-скоро звучи като „съжалявам, но не съвсем“

Харви Уайнстийн, след първите си обвинения срещу него, заяви: „Съзнавам, че съм причинил болка и искрено се извинявам.“ Но добави, че е израснал в 60-те и 70-те, когато „правилата са били различни“. Паралелно с това, адвокатът му подготвяше иск срещу медиите заради „клеветнически твърдения“. Днес Уайнстийн е осъден за изнасилване, както и за сексуално насилие в Калифорния и Ню Йорк.

По-добре да се извиниш късно, отколкото никога. Понякога извиненията идват със закъснение… стотици години по-късно.

През 2008 г. Флоренция призна, че е сбъркала с изгнанието на Данте през 1302 г. Но наследникът му отказа да присъства на церемонията: „Това няма да бъде искрено извинение, а PR акция.“

„Половинчата“ е и реакцията на Католическата църква през 1996 г., когато най-накрая прие, че Галилео е прав за движението на Земята около Слънцето. Извинение така и не последва.

„Бъди автентичен“ срещу „Просто изкарай деня“: Как да свалим маската на офисен ентусиазъм и да сме по-мотивирани

Но какво прави едно извинение искрено?

„Да осъзнаеш, че си сгрешил, и да бъдеш готов да поемеш отговорност и да промениш поведението си. Това са трите най-важни неща“, обобщава Куин-Сирило.

И в крайна сметка, няма особено значение какви думи използвате, ако тези три признака липсват. Или, както казал самият Галилео: E pur si muove – истината остава непоклатима.