Някои централноевропейски страни, включително Унгария, Румъния и Словения, отбелязват влошаване на икономическите си перспективи в резултат на новите мита и засилващата се конкуренция от Китай, която затруднява износа им.

Това показва най-новата прогноза на Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР), съобщава Euronews.

Растежът в 43-те страни, в които ЕБВР инвестира, се е ускорил от 2,8% през 2024 г. до 3,3% през първата половина на 2025 г. След по-силно от очакваното първо полугодие обаче, организацията прогнозира значително забавяне на растежа през втората половина на годината.

Това се очаква за Централна Азия, Южното и Източното Средиземноморие, както и Югоизточна Европа, Централна Европа и Балтийските държави. Прогнозата изключва наскоро присъединилите се региони, като Субсахарска Африка и Ирак.

Европейските фабрики се връщат към растеж, активността в Азия се свива

Основните рискове, които възпрепятстват растежа, включват продължаващите търговски напрежения и отслабването на глобалното търсене.

Въпреки това, ЕБВР очаква той да се възстанови отново през 2026 г.

Според доклада за регионалните икономически перспективи, се очаква производството да нарасне с 3,1 % тази година, преди да се ускори до 3,3 % през 2026 г. В сравнение с предишната прогноза това означава малко по-добър растеж за 2025 г. и малко по-лош за 2026 г.

ОИСР повиши прогнозата си за глобалния икономически растеж през 2025 г.

Кои страни са най-силно засегнати

Страните, за които ЕБВР значително понижава прогнозата си в сравнение с тази, публикувана през май 2025 г., са предимно в Централна Европа и Балтийските държави.

Прогнозата за растежа на Словения е рязко намалена с 1,2%, като се очаква икономиката ѝ да нарасне с 0,7%. Страната отбелязва огромен спад в износа си за САЩ през първата половина на годината, възлизащ на 1% от БВП.

Прогнозите за Унгария са ревизирани надолу с 1%, като се предвижда растеж от 0,5%. Инвестициите изостават частично поради замразените европейски фондове. Към това се прибавят и по-високите разходи за финансиране. Производството на Унгария също е засегнато от слабостта на Германия, където производственият сектор претърпява по-рязко свиване от предварителните прогнози, се посочва в доклада.

Ще успеят ли САЩ и ЕС да откажат Унгария и Словакия от руския газ

Латвия и Естония също отбелязват понижение, съответно с 0,9% и 0,8%.

Очаква се деветте страни, съставляващи региона на Централна Европа и Балтийските държави, да отбележат растеж от 2,4% през 2025 г. и 2,7% през 2026 г. Те имат ограничен растеж, поради по-слабо от очакваното външно търсене, бюджетни съкращения и по-високи мита от САЩ, засягащи търговията им. Според доклада на ЕБВР тези въздействия могат да бъдат частично компенсирани от по-високи инвестиции в инфраструктурата.

Сред европейските страни с по-добри перспективи е Полша, чиято прогноза е ревизирана с 0,2% нагоре, като се очаква растеж от 2,5% за 2025 г. Прогнозата за Литва за 2026 г. също е ревизирана с 0,6% нагоре.

Полша може да е лидер в европейската криптовселена. Какво задушава потенциала ѝ

Позовавайки се на тези две страни, главният икономист на ЕБВР Беата Яворчик коментира: „Представящите се добре страни са с диверсифицирана икономика, като Полша, които са по-малко зависими от износа и са инвестирали много, особено публични инвестиции.“

Перспективите на Полша са подкрепени от инвестициите в инфраструктурата, включително проекти за енергиен преход, и железопътни и свързани с отбраната проекти.

Прогнозата на ЕБВР за Украйна е понижена с 0,8% до 2,5% растеж тази година, поради въздействието на продължаващата война и слабите реколти.

Междувременно прогнозите за растеж в Югоизточна Европа, включително в България, Гърция и Румъния, са понижени с 0,3% за тази година и с 0,5% за 2026 г. По-ниският износ се компенсира с по-силни инвестиции в региона, където Румъния е в най-слаба позиция.

Страната „ще трябва да използва пълноценно средствата от ЕС, за да стимулира растежа“, се посочва в доклада на ЕБВР. Банката очаква среден растеж на БВП от 1,7% през 2025 г. и 1,9% през 2026 г. за трите страни в Югоизточна Европа.

Евростат: България е втора в ЕС по икономически растеж за второто тримесечие

Основни рискове

Според доклада, търговските напрежения са един от факторите, които оказват натиск върху регионите и по-специално върху европейските страни.

Към края на август 2025 г. почти всички износи на ЕС за САЩ са обложени с 15% мита. Това дава на някои икономики краткосрочен тласък през първата половина на годината, но в дългосрочен план се очаква да навреди на производството. „Въздействието на митата все още не се е проявило“, казва Яворчик.

Междувременно европейските страни са изправени и пред дългосрочния риск от все по-ожесточена конкуренция с Китай. „Китай представлява една четвърт от световния износ и изнася повече от Германия и САЩ взети заедно“, подчертава Яворчик, като добавя, че „Китай и нашите страни изнасят сходни продукти“, което означава, че тя „бавно се превръща в конкурент на развитите европейски страни“.

През последното десетилетие Китай увеличи износа си на автомобили и батерии, стоки, които съставляват значителна част от износа на някои икономики в регионите на ЕБВР. Въпреки това европейските страни също могат да реализират печалби на ключови експортни пазари, особено там, където САЩ искат да намалят зависимостта си от китайските доставчици.

Междувременно фискалната уязвимост остава сред рисковете, пред които страните от ЕБВР ще се изправят през следващите две години. Редица икономики понасят тежестта на високите разходи за обслужване на дълговете. За европейски страни като Унгария разходите възлизат на около 4% от БВП, а за Полша и Румъния над 2% за 2025 г.

С „икономиката на автопилот“ е свършено и евролидерите го знаят. Но защо не вдигат скоростите

Какво може да даде тласък на европейските икономики

„Търговската политика на САЩ може да бъде заплаха, но и възможност“, изтъква Яворчик. Според нея макар по-високите мита в САЩ да вредят на износа на европейските страни, това представлява възможност за източноевропейските „да изнасят продукти, които преди това са идвали от Китай и които, поради много по-високите мита, са станали по-малко конкурентоспособни“.

Главният икономист на ЕБВР подчертава потенциалните ползи от китайските инвестиции в европейските страни.

„Ако се върнем към доклада на Марио Драги, публикуван преди година, в него се предлага да се привлекат китайски инвестиции, преки чуждестранни инвестиции, в производството на автомобили и да се наложи трансфер на технологии към европейски компании“, отбелязва още тя.

Единният пазар трябва да стимулира растеж: Финансовият министър на Гърция съветва ЕС как да угоди на Драги

Междувременно в Европа мнозина виждат разходите за отбрана като начин за стимулиране на БВП, но дали те наистина могат да стимулират растежа зависи от три фактора, според Яворчик. Тя предлага разходите за инфраструктура да бъдат ключова стъпка.

„Ако отделите значителна част от разходите за отбрана не за основната отбрана, а за всичко останало, което е необходимо – инфраструктура, енергийна сигурност, ИТ сигурност, това ще бъде от полза за частния сектор и следователно ще стимулира растежа.“

„Вторият избор, който имате, е колко да внасяте и колко да купувате на местно ниво“, продължава тя, добавяйки, че третото най-важно е да се инвестира в „разработването на най-добрата отбранителна система на бъдещето“, а не в настоящето. „Колкото по-високи са инвестициите в разходите за научноизследователска и развойна дейност, толкова по-голям е стимулът за икономически растеж“, отбелязва в заключение главният икономист на ЕБВР.