Десните популисти в Европа имат нов подход за привличане на избиратели, разочаровани от бюджетно ограничените правителства - завой наляво.

От Швеция до Австрия и Гърция - редица дясно ориентирани партии настояват за по-високи социални помощи, субсидии и протекционизъм.

Тази трансформация размива идеологическата последователност на програмите им, но засилва привлекателността им, отбелязват социолози.

Тя се оказва особено успешна в момент, когато държавните пазарни хазни и нестабилните парламентарни мнозинства затрудняват управляващите партии да увеличават разходите за популярни сред обществото политики.

„Това е широко разпространено явление“, казва Жил Ивалди, професор по политология в Sciences-Po в Париж.

„Много от тези партии се променят с времето. Те не са преминали вляво, но са разширили икономическата си програма, включвайки леви мерки“, отбелязва той пред The Wall Street Journal.

Вотовете в Полша, Португалия и Румъния показаха, че крайнодесните популисти в Европа продължават да набират сила, а левицата губи позиции

Нови избори, познати изводи: MAGA поклонниците в Европа са във възход

Шведските демократи и австрийската Партия на свободата увеличиха подкрепата си, обещавайки повече държавни разходи за гражданите. „Алтернатива за Германия“ (AfD) запази редица от своите про-пазарни позиции, но вече подчертава и социалната си програма, като тази година агитира за по-високи пенсии.

Във Франция „Национален сбор“ отдавна практикува икономически еклектизъм, но сега говори за отмяна на последното повишение на пенсионната възраст и за въвеждане на вносни ограничения.

За разлика от това, правителството на Еманюел Макрон едва успява да прокара бюджет, който да свие дефицита от 5,4%.

Във Великобритания „Реформа“, популистката партия на Найджъл Фараж, вече има подкрепата на 28% от избирателите – преди лейбъристи и консерватори, според проучване на YouGov.

В предизборната си програма за 2024 г. партията обеща да увеличи държавните разходи с 53 млрд. паунда годишно, включително 17 млрд. за здравеопазване, като същевременно намали подоходния и корпоративния данък.

Допълнителните суми трябва да се финансират чрез съкращаване на „прахоснически разходи“ за 50 млрд. паунда – план, който икономисти определят като нереалистичен.

„Популистите дават много обещания, не всички от които могат да бъдат изпълнени“, коментира пред WSJ Андреас Пайл, директор в германския икономически институт Ifo.

Самите популисти твърдят, че просто отхвърлят икономическа ортодоксия, довела до стагнация, намалена покупателна способност и растящи дефицити.

Макар че обикновено са единни по темите за имиграцията, суверенитета и културната идентичност, десните популисти са силно разнородни по икономически въпроси.

Част от тях – особено в Източна Европа – отдавна защитават анти-търговски и про-социални политики. Други, основно в Западна Европа, произлизат от традиционната десница като твърдо пазарни партии, пише анализаторът Бертран Беноа за WSJ.

Липсата на сигурност и политически консенсус относно начините за оздравяване на публичните финанси притеснява бизнеса в страната, докато крайната десница умува как да спечели от нея

Френският бизнес е стресиран от политическата криза, а Льо Пен се кани да я задълбочи

Общото между почти всички е гъвкавостта – готовността да променят посланията си, за да привличат нови групи избиратели.

Според последното издание на Chapel Hill Expert Survey, публикувано през август, десните популисти са разширили икономическите си позиции по въпроси като регулация и преразпределение на доходите.

„Много от тях настояват за добре финансиран публичен сектор, щедри социални помощи и трудови права – но само за гражданите, не за мигрантите“, казва Джонатан Полк, професор по политология в университета в Лунд.

Той нарича това „социален шовинизъм“.

В Германия AfD – създадена през 2013 г. от консерватори, противници на еврозоната – се превърна в поредния пример за икономически еклектизъм. Програмата ѝ за 2025 г., комбинираща намаляване на данъци и увеличение на социални разходи, би създала дефицит от 154,6 млрд. евро годишно, според изследване на Ifo. Това е втората най-скъпа програма след тази на новата партия BSW.

„Обещанието за пенсии не е нещо, което можем да постигнем веднага. То е по-скоро дългосрочна цел“, коментира Лайф-Ерик Холм, водещият експерт на AfD по икономическа политика. Той добавя, че партията остава про-пазарна, но вътре в нея вече има оживен дебат за търговската политика – включително за евентуално следване на примера на Доналд Тръмп с тарифите.

Въпреки две поредни години на спад в имиграцията, подкрепата за AfD остава около 25% – почти равна на тази за Християндемократическия съюз на канцлера Фридрих Мерц. На изборите за Европейски парламент през 2024 г. 33% от работниците в Германия са гласували за AfD – повече, отколкото за която и да е друга партия.

„Национален сбор“ във Франция също започна като партия на малката държава и консервативната фискална политика, но още от края на 90-те разширява икономическата си програма. След кризата от 2008 г. този процес се е ускорил, тъй като избирателите настояват за по-силна държавна защита. Днес това е най-популярната партия във Франция.

В допълнение към исканията за по-ниска пенсионна възраст, „Национален сбор“ обсъжда съкращения на социалните разходи и премахване на подоходния данък за хора под 30 години – макар наскоро да заяви, че преосмисля тези позиции.

Проучване на фондация „Фридрих Еберт“ върху девет десни популистки партии в осем държави установява, че именно „Национален сбор“ има най-еклектична икономическа платформа – съчетаваща леви и десни мерки.