Президентът на САЩ Доналд Тръмп се прицелва в една от най-важните програми за висококвалифицирана имиграция в страната, а именно H-1B визата. Неговото предложение за въвеждане на такса от 100 хиляди долара за всяка кандидатура изглежда може да се окаже решителен удар върху способността на американските компании да привличат чуждестранни таланти в някои стратегически сектори – като информационни технологии, здравеопазване и инженерство.

Програмата, която стартира през 1990 г., отдавна е обект на ожесточени спорове във Вашингтон. Привържениците ѝ я описват като двигател за иновации и конкурентоспособност на американската икономика, докато критиците я обвиняват, че „краде“ работни места от американците и е податлива на злоупотреби, пише CNBC.

Независимо от политическите различия и спорове, със сигурност за едно нещо няма как да се води дебат – и това е, че H-1B е част от житейската и професионалната история на редица личности, оформили съвременния технологичен и бизнес пейзаж на САЩ.

Илон Мъск е един от най-гласовитите защитници

Световноизвестният предприемач, който е и най-богатият човек на планетата към момента, не крие, че именно H-1B визата е отправната точка за кариерата му в Америка. Роден в Южна Африка, Мъск се премества в САЩ през 1992 г., за да учи в Университета на Пенсилвания. По-късно за кратко записва Станфорд, но напуска, за да се посвети на предприемачеството в Силициевата долина.

„Причината, че аз, както и много други хора, които изградиха SpaceX, Tesla и стотици други компании, сме в Америка, е именно H-1B визата“, признава Мъск. Въпреки това той неведнъж подкрепя идеята за реформа и „прочистване“ на системата.

Висококачествената инфраструктура, солидните заплати и атрактивната данъчна система могат да се окажат основна привлекателна сила за чуждестранни експерти в региона

Близкият изток може да е големият печеливш от таксата за виза H-1B на Тръмп

Ерик Юен, чиито успех отнема цели девет опита

Историята на Ерик Юен, основател и главен изпълнителен директор на Zoom, е показателна за трудностите, пред които кандидатите се изправят. Роденият в Китай инженер е одобрен за H-1B едва при деветия си опит през 1997 г., когато започва работа като инженер в Cisco-Webex.

Въпреки че пристига в САЩ с ограничени познания по английски, впоследствие Юен създава Zoom през 2011 г. Успешното IPO на компанията се случва през 2019 г. и го превръща в милиардер. „Вратите, които Америка отваря на имигрантите, са стабилна основа, която със сигурност трябва да продължи“, казва той в интервю за CNBC.

Сатя Надела – зелена карта срещу H-1B

Днес Сатя Надела е символ на глобалното лидерство в технологичния сектор като главен изпълнителен директор и председател на Microsoft. Но пътят му към върха също минава през H-1B. Роден в Индия, той се установява в САЩ през 1990 г. и първоначално получава зелена карта. По-късно обаче се отказва от нея, за да позволи на съпругата му да влезе в страната чрез H-1B през 1994 г.

„Идеята, че трябва да се откажеш от зелената карта, за да вземеш H-1B, е, в ретроспекция, нелепа“, коментира той в интервю през 2017 г.

Надела винаги е защитавал визовата програма като източник на високо квалифицирани кадри за Microsoft, но и като инструмент, който трябва да бъде реформиран, за да се предотвратят злоупотреби.

Главният изпълнителен директор на Microsoft призна, че е време доверието на служителите в корпоративната култура да бъде върнато

Сатя Надела: Пазарът има една проста истина – никоя компания няма позволение да съществува вечно

Джейшри Улал – милиардер с визия

Родена във Великобритания и израснала в Индия, Джейшри Улал се премества в САЩ, когато е на 16-годишна възраст. След успешна академична кариера тя работи във водещи компании в технологичния сектор като Fairchild Semiconductor, AMD и Cisco, преди да оглави Arista Networks.

Според данни на Forbes Улал също е получател на H-1B. Днес тя е сред малкото имигранти милиардери в САЩ с нетно богатство от 6 млрд. долара. „Най-добрите разработчици могат да идват отвсякъде – има глобално разпределение на инженерния талант“, заявява тя в интервю за Times of India.

Улал също така критикува факта, че процесът за получаване на постоянно жителство в САЩ може да отнеме до 15 години – „огромна част от професионалния живот на един човек“.

Джефри Скол – битката за виза

Първият президент на eBay, който днес е и филантроп, Джефри Скол, също минава през „тесните врати“ на H-1B. Той е канадец по произход и пристига в САЩ, за да учи в Станфорд. През 1996 г. получава H-1B, когато започва работа редом с Пиер Омидяр.

„За мен лично това беше борба на живот и смърт – да получа и да задържа H-1B, дори след като бях завършил Станфорд и изграждах eBay заедно с Омидяр“, пише Скол в публикация в X.

Той разказва, че почти е бил принуден да напусне страната, след като опит за удължаване на визата му е бил отказан.

Смята се, че Великобритания, Европа, Близкият Изток и Азия ще спечелят най-много от надпреварата за световни таланти. Но ще отстъпят ли короната САЩ?

„Златна възможност за Европа“ – това ли е новата такса от $100 000 за виза H-1B

H-1B е част от биографиите на хора, които имат изключително важна роля за превръщането на САЩ в световен технологичен лидер. Тя е осигурила приток на идеи, капитал и умения, които са в основата на иновациите и икономическия растеж.

Днес обаче, с новите ограничения и астрономическите такси, програмата е изправена пред най-голямото си изпитание от старта ѝ през 1990 г. Въпросът вече не е просто политически, а икономически и стратегически: ще успеят ли американските компании да останат конкурентоспособни в глобалната битка за таланти, ако вратите за чуждестранни специалисти бъдат затворени?