Днес изглежда, че всеки има нужда от обратна връзка. След всяко пътуване ни молят да попълним анкета за преживяването си, след всяка покупка – да оставим оценка, след всяка среща – да дадем мнението си.

Шефовете я търсят от служителите си, служителите – от колегите, а всеки, който създава продукт под каквато и да е форма, сякаш има нужда да я получи от целия свят в онлайн пространството.

Безкрайният поток от оценки и коментари вече изглежда повече като шум, отколкото като инструмент за развитие. Но дали тази лавина от мнения изобщо помага на хората да бъдат по-добри в това, което вършат? Академичната литература няма точен отговор на този въпрос.

Мета-анализ на стотици експерименти показва, че в 38% от случаите обратната връзка не само не подобрява представянето, но дори го влошава. Британският институт Chartered Institute of Personnel and Development обобщава изследванията така: за да бъде полезна в работна среда, обратната връзка трябва да е „конкретна, свързана с работата, градивна, достоверна и безпристрастна“. Но не всеки мениджър или колега се придържа към това правило.

А от случайни онлайн рецензии всичко изглежда въпрос на късмет. И този късмет със сигурност не е благоприятен за писател, чиято книга получава само една звезда в Amazon, защото куриерът е забавил пратката.

Да приемеш обратна връзка с осъзнатост, вместо с отбрана, е едно от най-силните умения на зрелия мениджър – и първата стъпка към истинско израстване

Лидерският път започва там, където егото отстъпва място на емпатията и любопитството

Но как можем да се абстрахираме и да оцелеем сред целия този шум?

Да се движиш непоклатимо през този поток от мнения, без да изгубиш разсъдъка или мотивацията си, е изключително важно умение. Но как се постига това? Автор от Financial Times предлага няколко урока, които могат да бъдат полезни. Част от вдъхновението идва от един неочакван източник: Джейн Остин.

Писателката е събирала и преписвала впечатленията на читателите за романите си – както положителни, така и негативни.

Защо е правила всичко това? Може би поради същата причина, поради която си струва да внимаваме с обратната връзка и днес: любопитството как хората реагират. Ако не искаш нещо да достигне до тях по какъвто и да е начин, какъв е смисълът?

Биографката на Остин, Клеър Томалин, описва, че авторката на „Гордост и предразсъдъци“ е била „достатъчно дистанцирана, за да записва грубите забележки редом с похвалите, без да се защитава по някакъв начин“.

Собствената ѝ майка например нарекла героинята на „Мeнсфийлд Парк“ „безлична“, а друг роднина „не могъл да я понесе“. Сякаш Остин е създала собствена версия на онлайн секция за коментари.

Те са подложени на огромен натиск да успеят. Още по-трудно обаче е да се разделиш с провалена компания и след това да намериш нов път към успеха

„Опитът да не се провалиш може да е по-тежък от самия провал“: Уроци от основатели на стартъпи

Важно е да разберем кое е полезно и кое е безсмислено

Критиките могат да бъдат изключително ценни, особено ако идват от човек, когото уважаваме, или ако много хора реагират по един и същ начин. Ако голяма група не схваща мисълта ти – вероятно ти не си я обяснил добре. Ако мнозина са обидени – вероятно си направил нещо обидно. „Добре е да обиждаш хората, но само ако го правиш нарочно,“ казал веднъж шефът на авторката на оригиналната статия, след като тя случайно ядосала исландска аудитория с едно на пръв поглед невинно изречение.

Лошо настроената или мързелива критика обаче със сигурност трябва да бъде игнорирана. Дори Остин се е сблъсквала с това. Неин познат прочел само първата и последната глава на „Ема“, защото чул, че книгата не е интересна.

Догматизмът и екстремизмът вървят ръка за ръка с ниска когнитивна гъвкавост и мислене, което се съпротивлява на корекция

Цензурата вреди на мозъците ни - буквално

Приемете нещата сериозно – но никога прекалено сериозно

Най-важното е да извлечем ползата от обратната връзка, без да я приемаме като окончателна оценка за стойността на работата ни – или на самите нас. Първо, всяка обратна връзка е само малка и изкривена извадка от реалните реакции. Второ, невъзможно е да угодиш на всички.

Днес романът „Ема“ се смята за „най-съвършената книга“, която Джейн Остин е писала – „безупречно завършена от началото до края“, според Томалин. Но тогава картината е била различна: от 43 записани мнения за книгата 12 са били враждебни, шест – безрезервно положителни, а 17 са предпочели „Гордост и предразсъдъци“.

И в крайна сметка, може би именно Остин ни оставя най-ценния урок за света на обратната връзка: да я приемаме сериозно – но не и прекалено сериозно.