Създаването на стартъп винаги е било рисковано. От 1994 г. петгодишната степен на оцеляване на малките бизнеси в САЩ се движи малко над 50%, сочат данни на Бюрото по трудова статистика. През 2018 г. тя достига 57,3%.

Серийният предприемач Исмаел Дайнехайн знае какво е да се провалиш – вече над десетилетие е в този свят.

Той е основал няколко компании - две се провалят, три постигат успех, а наскоро съосновава EverGive, нестопанска организация, която инвестира в биткойн, за да увеличава даренията.

Дайнехайн описва ранните си провали, когато първите му две фирми затварят след няколко години, като болезнени.

„Определено усещах натиска, който сам си налагах заради финансовите ограничения в личния си живот… Никой не можеше да ми наложи по-голям натиск от този, който аз сам си поставях тогава“, казва той пред CNBC Make it.

Въпреки това Дайнехайн успява да се поучи от тези провали и следващите му компании носят милиони приходи, преди да ги продаде. Но дори и там, признава той, работата „с времето стана бездушна и празна“.

Предприемачеството често се представя като утопия - освободено от бюрокрацията и политиката на корпоративния живот. Но през последните десетилетия животът на основателите също се превръща в синоним на култура на непрекъсната работа.

В Силициевата долина митологизират седемдневната работна седмица, докато китайските технологични компании са печално известни с модела „996“ - работа от 9 сутринта до 9 вечерта, шест дни в седмицата.

Феноменът на работа от 9 сутринта до 9 вечер, шест дни в седмицата в Китай, предизвика масови протести и обвинения в „съвременно робство“, като критиците го обвиняват за многобройни смъртни случаи сред служителите

Схема 996: От Китай до Силициевата долина, 72-часовата работна седмица набира популярност

Как основателите - свикнали с всеобхватния и напрегнат начин на живот - успяват да се изправят след провал?

Да продължиш след провал означава да признаеш грешките си и да разочароваш хора, включително служители и инвеститори.

Клаас Арденоа създава CommVision през 2024 г. - компания за разработка на софтуер във Великобритания, която затваря година по-късно. Той казва, че най-тежкото емоционално предизвикателство е било да разочарова инвеститорите, вложили средства, и да уволни служители, чиито животи се преобръщат.

Арденоа, който обяснява провала с пазарно несъответствие и подвеждане от страна на рисков капитал, добавя, че е убедил служители от предишната си компания да се присъединят към CommVision.

„Емоционално беше наистина трудно да стигна до този момент: първо - да призная, че бизнесът ми се проваля. И второ - да се справя с последиците от това, че ще преобърна драстично живота на хората“, споделя той.

„Не беше ситуация от типа: ‘Може да измислим нещо.’ Беше: ‘Имате четири седмици, и аз знам, че сте финансово натоварени, защото сте купили къща или очаквате дете.’ Това беше наистина тежко.“

За да постигнат мечтата си за създаване на голяма компания, те почти не пият алкохол, подиграват се на баланса между работа и личен живот и са на линия са 24/7, състезавайки се кой е най-обсебен от работата си

Без алкохол, без сън, без забавления: Формулата за успех на новите основатели на AI стартъпи

„Загубих голяма част от идентичността си“

Междувременно латвиецът Айнарс Клавинс основава агенцията за добавена реалност Overly през 2013 г., която два пъти е на ръба на фалита. Въпреки че успява да я стабилизира и да постигне оборот от 1,5 млн. евро през 2022 г., Клавинс напуска заради бърнаут.

След това опитва отново със стартъп, в който инвестира 500 000 евро, но се оттегля през 2024 г., тъй като бизнесът е в затруднение.

Сега Клавинс е продуктов мениджър в стартъпа Giraffe360. Той казва пред CNBC Make It, че е преживял криза на идентичността при прехода от основател към корпоративен служител.

„Когато излезеш от неуспешен бизнес, започваш да се питаш: ‘В какво съм добър?’ Защото тогава ми се струваше, че не съм добър в нищо,“ казва той.

„Жертвах толкова много, за да направя това успешно, че изгубих голяма част от идентичността си… А да загубиш идентичността си е страшно, защото си пожертвал и други части от нея, за да направиш това начинание работещо. Изчезне ли то, не ти остава нищо.“

Американската звезда във фигурното пързаляне Амбър Глен не е загубила нито едно състезание през целия сезон – след като открива начин да подготви тялото си за стреса, който идва с надпреварата

Възможно ли е да се „излекува“ страхът от провал? Отговорът отново идва от спорта

Основателите като служители

Връщайки се към корпоративен живот, някои бивши стартъп основатели може да се сблъскат с чувство за срам или стигма, а работодателите понякога дори дискриминират такива кандидати.

Проучване от 2024 г. на Rutgers Business School изпраща фалшиви автобиографии до 219 души с опит в корпоративния подбор. Фиктивните кандидати имат идентична квалификация, но някои са бивши предприемачи.

Резултатът: рекрутърите по-рядко препоръчват бивши основатели за работа. В изследването това се описва като „наказание за предприемачество“. Рекрутърите изглеждат по-колебливи да наемат хора, свикнали да са собствени шефове и да работят автономно.

Въпреки това специалистът по връзки с обществеността Ален Рапало твърди, че основателите всъщност могат да бъдат най-добрите служители.

Рапало напуска позицията си на PR директор през 2021 г., за да основе собствена агенция, но три години по-късно се връща към корпоративния живот.

„Предприемачеството е предимство“, казва той, „защото като основател, ако оцелееш след първата година, си вършил всяка роля, която всяка компания има - макар и в по-малък мащаб, но си я вършил.“

Той добавя, че ръководенето на бизнес изостря умения като мултитаскинг и управление на времето.

„Стартъпите са гъвкави, но като служител не вършиш всяка работа. Нямаш мислене на човек, който развива бизнеса. Обикновено мислиш само за обслужването на клиента или сметката“, казва той.

Клавинс е съгласен, че именно широкото му разбиране за бизнес процесите му е донесло сегашната работа.

Да бъдеш служител, добавя той, също е ценен урок по смирение - премахва егото и ти позволява да започнеш отначало.

Ако дадем воля само на съмненията и несигурността си, те ще ни саботират непрекъснато с подкопаващи въпроси като: Какво ще стане, ако не се справя?

Всички познаваме страха от провал. Но страхът от успех може да ни разруши

Преосмисляне на успеха и провала

Серийният предприемач Дайнехайн казва, че за да продължи напред, е било важно да преосмисли какво означават успех и провал за него.

„Най-големият риск не е провалът. Най-големият риск е гоненето на успех без яснота“, обяснява той, като добавя, че без ясен набор от принципи успехът винаги ще бъде недостижим.

„Най-ценният съвет, който мога да дам на предприемачи в този етап, е да развият или да се посветят на нещо, което има дълбок смисъл и мисия за тях. Слаба или опортюнистична мисия няма да ви преведе през най-трудните дни“, казва още той.

„Когато се съсредоточих върху мисия, в която наистина вярвах, същите препятствия станаха преодолими. Така че, ако можете да се преориентирате към нещо, което следва тази логика, или да го откриете в рамките на сегашните си компании, това ще изгради вашата устойчивост. За да продължите напред и да преосмислите провала.“