Справи се чудесно, но...

Независимо от опита, който имаме, тази фраза може мигновено да ускори пулса ни.

Темата за обратната връзка е често обсъждана в лидерските среди. Повечето програми за развитие на лидерски умения обучават как да даваме ефективна обратна връзка – ясно, навременно и с грижа. Но рядко се отделя внимание на другата, далеч по-предизвикателна страна на монетата: как да я получаваме. А именно това умение често се оказва по-трансформиращо за лидера.

Когато не умеем да приемаме обратна връзка – било заради страх, защитна реакция или его – трудно можем да очакваме другите около нас да го правят. Именно тук лидерството става лично, уязвимо, а понякога и неудобно. Изисква се да останем отворени, дори когато боли, и да устоим на естествения импулс да се защитим.

„Шефе, само не ме занимавай в петък. И в понеделник“: Кое е най-доброто време за даване на обратна връзка

Защо е толкова трудно да получаваме обратна връзка – и защо това има значение

Да се научим да даваме добра обратна връзка всъщност започва с дълбокото разбиране на това защо е толкова трудно да я получаваме. Причината се крие в самата човешка природа – в нас съжителстват две противоречиви нужди.

От една страна, искаме да се развиваме, да учим, да ставаме по-добри.

От друга – жадуваме да ни приемат такива, каквито сме в момента. Обратната връзка често заплашва това вътрешно равновесие. Може да я преживеем не просто като коментар към поведението ни, а като оценка на собствената ни стойност, като отхвърляне или дори като атака над идентичността ни.

Сложността не спира дотук. Хората по начало не са много обективни оценители – особено когато става въпрос за други хора. Склонни сме да търсим причините за собствените си неуспехи във външните обстоятелства – средата, натовареността, времето. Но когато оценяваме другите, приписваме техните грешки на личностни качества – липса на усилие, недостатъчни умения или слаб характер. Така се създава двойният стандарт, в който обратната връзка лесно се изкривява – както когато я даваме, така и когато я получаваме.

„Не забравяй, че не си незаменим“: Трите най-токсични фрази на директорите

Интересен е и още един парадокс: често не споделяме критичното ни мнение с другите не защото ни е грижа да не ги нараним, а защото се страхуваме от това как те ще реагират. Избягваме обратната връзка, за да предпазим себе си. Именно затова в организационен контекст нерядко се създава култура на мълчание, а не на честност.

Истината е, че дори най-добронамерената и конструктивна обратна връзка може да задейства в нас силна емоционална реакция. Мозъкът не прави разлика между психологическа и физическа заплаха – активират се същите неврологични зони, свързани с болка. В този момент рационалната мисъл отстъпва място на инстинкта. Бягаме, нападаме или се затваряме. Реакцията може да бъде отричане, самозащита, омаловажаване на информацията или дори контраатака. А понякога просто замръзваме – усещането за уязвимост е твърде силно.

Факт е, че колкото по-самоуверен е човек, толкова по-вероятно е да приеме критика без да рухне емоционално. Самочувствието играе ролята на буфер – то позволява на лидера да разгледа обратната връзка като възможност, а не като заплаха.

Как да се справяме с негативната обратна връзка, за да даваме най-доброто от себе си

Да сменим перспективата: от его към емпатия

Когато получим обратна връзка – особено ако е критична – първият ни вътрешен въпрос почти винаги е: „Вярно ли е това?“

Но далеч по-полезният въпрос, който отваря път към лидерска зрялост, е: „Как това е вярно за човека отсреща?“

Тази малка промяна в перспектива е всъщност голяма крачка – от его към емпатия. Тя ни позволява да видим обратната връзка не като присъда, а като гледна точка. А всяка гледна точка съдържа данни – дори и да е изказана нескопосано, с грешен тон или в неподходящ момент. Понякога подаръкът идва зле опакован. Понякога съдържанието не е това, което искаме. Но все пак е дар – защото ни показва нещо, което сами не виждаме.

Истинското лидерство изисква от нас не просто да чуваме думите, а да разбираме човека зад тях. Обратната връзка рядко е въпрос на факти. По-често тя отразява емоции, преживявания, ценности. Не става дума за „правилно“ или „грешно“, а за различие във възприятията.

Защо мениджърите са толкова нещастни на работа?

За да използваме обратната връзка като инструмент за растеж, първо трябва да можем да я филтрираме.

Затова ключът не е да се съгласим или да отхвърлим веднага, а да се запитаме: Кой ми я дава? Разбира ли от работата ми? Как е поднесена? Какво точно ме засегна? Има ли повторяемост в коментарите на различни хора?

Именно отговорите на тези въпроси ще ни помогнат да развием умението да преценяваме кога да чуем и кога да оставим коментара да отмине – защото това също е част от лидерската зрялост. Ако обратната връзка е неясна, агресивна, злонамерена или идва от човек, който не разбира спецификата на работата ни, имаме пълното право да я пуснем покрай себе си. Както казва Брене Браун: „Ако не си в арената и ти също не понасяш удари, не ме интересува мнението ти.“ Това не е отбягване – това е разграничаване.

"Какво мислиш? Кажи, ако не си съгласен.“ Готови ли сте да чуете отговора?

Как да приемаш обратна връзка като лидер

Когато си получил обратна връзка и си преминал през вътрешния процес на филтриране, следващата стъпка е не да реагираш, а да действаш съзнателно. Ето как:

• Спри. Не реагирай веднага. Направи пауза. Дай време на тялото и ума си да се успокоят, за да мислиш трезво, а не от мястото на защитата.

• Попитай. Не оставай с неясно впечатление. Поискай конкретика: „Можеш ли да ми дадеш пример?“, „Кога си го забелязал/а?“, „Как това се е отразило на теб или на екипа?“

• Превеждай. Обърни вниманието си към същността на посланието. Не позволявай на вътрешния критик да го изопачи. Ако чуеш „Трябва да подобриш делегирането“, не превеждай това като „Не си добър лидер“. Виж го като покана за развитие.

• Извади „перлата“. Всеки коментар, дори труден за преглъщане, може да съдържа нещо ценно – за теб, за отношенията ти с другите, за начина, по който възприемаш себе си. Дори обратната връзка да е поднесена грубо или неумело, потърси скритото зърно истина. Задай си въпроса: Какво мога да науча от това?

• Отдели време. Не е нужно да вземеш решение или да реагираш веднага. Остави обратната връзка да отлежи. Преспи. Дай си пространство да я преработиш.

• Бъди отворен. Да приемеш обратна връзка не означава да се съгласиш с всичко. Означава да не се затвориш. Да останеш любопитен. Да позволиш на една нова перспектива да съществува – дори ако решиш да не я следваш.

Лидерството не е в това винаги да имаш отговорите. Истинската сила е в това да умееш да слушаш, да отсяваш и да се развиваш – особено когато е неудобно.

Бела Станкова е водещ трейнър в програмата Upskill Women in Leadership на Телерик Академия и утвърден коуч с над 1500 часа практика. През последните 10 години работи с лидери от над 25 националности в компании като Uber и PayPal. Преди това заема позицията директор „Обучение и развитие“ в Telerik, където създава първата вътрешна програма за лидерско развитие. Обучена е по водещи международни методологии за развиване на лидери, използвани в Harvard, и притежава две магистърски степени, включително по Executive Coaching от Hult Business School.