Американски учени за първи път успяха да създадат човешки ембриони в ранен стадий, като използваха ДНК, извлечена от кожни клетки. Те модифицират генетичния материал и го оплождат със сперма, съобщава BBC. 

Чрез тази техника може да се преодолее безплодието, дължащо се на напреднала възраст или заболяване. На теория иновацията прави възможно създаването на живот от всяка клетка на тялото. Тя може дори да позволи на еднополовите двойки да имат генетично свързано дете.

Методът изисква значително усъвършенстване, което може да отнеме десетилетие, преди клиниките за лечение на безплодие да обмислят въвеждането му.

Експертите заявиха, че това е впечатляващ пробив, но е необходимо да се проведе открита дискусия с обществеността за това, което науката прави възможно.

Размножаването е познат процес – спермата опложда яйцеклетката, като се получава ембрион. Сега учените променят правилата. Най-новият експеримент започва с човешка кожа.

Техниката на изследователския екип от Орегонския университет за здраве и науки извлича ядрото, съдържащо копие на целия генетичен код, необходим за изграждането на тялото, от кожна клетка. То се поставя в яйцеклетка, чиито генетичен материал е бил предварително отстранен. 

Учени създават 3D принтирана кожа с работеща кръвоносна система

Дотук техниката е подобна на тази, използвана за създаването на овцата Доли – първият клониран бозайник в света, роден през 1996 г.

Яйцеклетката обаче не е готова да бъде оплодена от сперматозоид, тъй като вече съдържа пълен набор хромозоми. Човек наследява 23 хромозоми от всеки от родителите си, а в конкретния случай яйцеклетката вече притежава 46. 

Следователно следващият етап е да се убеди яйцеклетката да изхвърли половината от хромозомите си в процес, който изследователите са нарекли „митомейоза” (думата е съчетание от митоза и мейоза, двата начина, по които се делят клетките).

Проучването, публикувано в списанието Nature Communications, показва, че чрез новия метод са създадени 82 функционални яйцеклетки. Те са оплодени със сперматозоиди и някои от тях са достигнали ранните етапи на развитие на ембриони. Никоя от тях не се е развила отвъд шестдневния етап.

„Постигнахме нещо, което се смяташе за невъзможно“, казва проф. Шухрат Миталипов, директор на центъра за ембрионални клетки и генна терапия на Орегонския университет за здраве и науки.

Техниката е далеч от съвършена, тъй като яйцеклетката избира на случаен принцип кои хромозоми да отхвърли. За да се предотврати заболяване, тя трябва да завърши с по една от всеки от 23-те типа, но това не винаги се случва.

Успеваемостта също е ниска (около 9%), а хромозомите пропускат важен процес, при който пренареждат ДНК-то си – кръстосване.

Проф. Миталипов, световноизвестен пионер в тази област, коментира пред BBC: „Трябва да я усъвършенстваме. В крайна сметка мисля, че това е бъдещето, защото има все повече пациенти, които не могат да имат деца.”

Революционна техника за лечение на тежко наследствено заболяване

Тази технология е част от развиваща се област, чиято цел е да се произвеждат сперматозоиди и яйцеклетки извън тялото, т.нар. ин витро гаметогенеза.

Подходът все още е на ниво научно откритие и не е клинично приложим. Концепцията е да се помогне на двойки, които не могат да се възползват от ин витро оплождане (IVF), защото нямат сперматозоиди или яйцеклетки.

Тя би могла да помогне на по-възрастни жени, които вече нямат жизнеспособни яйцеклетки, на мъже, които не произвеждат достатъчно сперматозоиди, или на хора, които са станали безплодни в резултат на лечение на рак.

Тази област пренаписва и правилата на родителството. Методът не изисква използването на кожни клетки от жена – може да се вземат и от мъж.

Това отваря вратата за еднополовите двойки да имат деца, които са генетично свързани и с двамата партньори. Например, в мъжка еднополова двойка кожата на единия мъж може да се използва за създаване на яйцеклетката, а спермата на другия – за оплождането ѝ.

„Освен че дава надежда на милиони хора с безплодие, този метод би дал възможност на еднополовите двойки да имат дете, генетично свързано и с двамата партньори“, казва проф. Паула Амато от Орегонския университет за здраве и науки.

Учени с революционно откритие за хроничната болка

Изграждане на доверие у обществото

Роджър Стърми, професор по репродуктивна медицина в Университета в Хъл, посочва, че иновацията е „важна“ и „впечатляваща“.

Той добавя: „В същото време такива изследвания засилват важността на продължаващия отворен диалог с обществеността относно новите постижения в репродуктивните изследвания. Пробиви като този ни убеждават в необходимостта от стабилно управление, за да се гарантира отчетност и да се изгради доверие у обществото.“

Проф. Ричард Андерсън, заместник-директор на Центъра за репродуктивно здраве в Университета в Единбург, смята, че способността да се генерират нови яйцеклетки „би била голям напредък“.

„Ще има много важни съображения, свързани с безопасността, но това проучване е стъпка към подпомагането на много жени да имат свои собствени генетични деца“, допълва той.