Жителите на големите градове отдавна са свикнали с удобството храната им да пристига за броени минути, директно до входната им врата – а все по-често същият подход се прилага и за седмичния пазар. Това, с което тепърва ще им се наложи да свикнат обаче, е гледката на робот, който носи доставката до дома им.

Естонският предприемач Ахти Хейнла – съоснователят на Skype – вярва, че именно това ще се превърне в новото нормално ежедневие.

Днес Хейнла е главен изпълнителен директор на Starship Technologies – компания, която по думите му вече може да извършва доставки чрез автономни роботи на малка печалба и дори по-евтино от използването на човек за куриер, включително и на територията на малки населени места, където услугата досега не е била икономически изгодна.

„Решили сме всички проблеми, които имахме за решаване“, казва Хейнла. „Може да броите годините или месеците – но това ще се случи.“

Жителите на Манчестър, Лийдс, Кеймбридж и Милтън Кийнс във Великобритания, както и на градове във Финландия и Естония, вече са получавали храна, както и хранителни стоки от малките бели роботи на Starship. Те се превръщат в обичайна гледка – появяват се дори на градинско парти на „Даунинг стрийт“ 10, както и в епизод от американския сериал The Bear.

До момента Starship е извършила над 8 милиона доставки с едва 200 служители, но целта е този брой да се увеличава многократно.

За Хейнла това е вторият технологичен пробив след успеха на Skype – стартирал през 2005 г. и продаден на eBay за 3,1 млрд. долара. „Онзи период е като друг живот“, казва той. „Мога да си позволя да летя с частни самолети, ако поискам. Но въпросът е, че не желая.“

„Виждам много хора, които преследват парите просто заради самите пари, дори когато вече имат достатъчно. Аз не съм такъв. Не се интересувам от това да натрупвам богатство. Не ми трябва повече. За какво ми е? Защо ми е да притежавам дворец? Какъв би бил смисълът?“

След Skype Хейнла създава няколко компании, включително и социална мрежа, която обаче не се задържа дълго на пазара. През 2014 г. той участва в конкурс на NASA за създаване на евтин марсоход. Проектът не е избран, но технологията се оказва страхотна… за земната повърхност. Ако може да се справя с повърхността на Марс, може да премине и през разбитите тротоари.

Радарите, камерите и ултразвуковите сензори на машините откриват препятствия, а алгоритмите се учат от опита си. През 2017 г. роботите вече се движат самостоятелно в Естония без нужда от придружител. Според Хейнла това са първите автономни роботи в света, които оперират в реална среда.

Година по-късно Starship стартира първата си пилотна търговска услуга в Милтън Кийнс. Днес компанията работи с партньори като Bolt, Co-op и Grubhub, а по улиците на различни страни се движат стотици машини.

Starship може да се похвали с една от най-големите автономни флотилии в света, но конкуренцията е изключителна. В САЩ се появяват Serve Robotics и Nuro, а в Близкия изток – подкрепената от Саудитска Арабия компания Noon. Надпреварата идва и от друга страна – разработчиците на автономни автомобили като Tesla и Baidu.

Дъблинският стартъп Manna Aero вече доставя пици и кафе с дронове, а Amazon и Wing – подразделение на Google – също експериментират с летящи куриери.

Основното препятствие пред всички обаче остава регулацията. Starship трябва да води отделни преговори с всяка община на територията на Великобритания, докато във Финландия националното законодателство е уредило въпроса централизирано. Резултатът е, че при население от 5,6 млн. души Финландия отчита над 1 милион роботизирани доставки годишно, докато във Великобритания – с 69 милиона души – броят е далеч по-малък.

„Готови сме да инвестираме и да разширим дейността си в Обединеното кралство, но имаме нужда от ясни правила“, казва Хейнла. „Имаме по-малко роботи във Великобритания, отколкото във Финландия. Но бихме могли да имаме много повече.“

Той дава пример с британски клиент, който вече използва роботизирани доставки на 200 локации и иска да ги разшири до 800, включително и в по-малки градове.

„Това е уникална роля, която роботите могат да изпълняват“, казва Хейнла. „И ние искаме да го направим – доставките да бъдат налични и в малките градове. Готови сме да инвестираме в мащаб.“

Докато много икономически анализатори предупреждават, че автоматизацията ще замени хората, Хейнла е сигурен в обратното. „Нашите роботи не вземат работни места. Те просто посрещат нарастващото търсене на доставки, докато хората се концентрират върху по-сложни задачи“, казва той.

По негово мнение машините ще помогнат и на по-малките магазини да оцелеят: „Ще им дадем възможност да се конкурират с големите търговски вериги. Даваме повече възможности на хората, а това е изключително полезно.“

Starship вече има над 200 млн. евро финансиране – основно от европейски рискови фондове, включително и от лондонския Plural Partners. Това е далеч от милиардите, инвестирани в някогашните експресни доставчици като Getir, Gorillas и Weezy – компании, които бързо изгарят след финансовия си бум.

Всеки робот струва няколко хиляди паунда, но все пак цената е под 10 хиляди евро. „Разходите на доставка са сравними с тези при хората – но са по-ниски“, казва Хейнла, като отказва да даде точни числа. По негови думи Starship вече генерира паричен поток, въпреки че все още не е напълно печеливша.

„Не сме напълно на печалба, но съм сигурен, че ще бъдем“, убеден е той.

Скептиците твърдят, че роботите няма да надминат ефективността на куриерите, но Хейнла вярва, че именно в по-слабо населените райони машините ще покажат своите предимства. „Роботите не чакат и не струват пари, когато няма поръчки“, казва той.

„Почти всяка компания, която извършва доставки, ще има нужда от това. В един момент няма да е въпрос на избор – просто ще бъде много по-евтино да работиш с робот.“