Действието на следващата история се развива в езикова школа за чужденци в един от най-слънчевите италиански региони за лятна ваканция – Пулия.

Аудиторията е достатъчно разнородна – „учениците“ са и студенти, и работещи, някои пристрастени към езика на Данте, други копнеещи за по-добра социална интеграция сред италианците. Различни са по възраст и националност – има представители на Европа, но и на Африка – Мароко и Тунис.

Упражнението включва запознаване с нов текст. И докато един от учениците чете на глас, учителят внезапно го спира с въпрос знае ли значението на думата, която току що е изрекъл. Следва двесекундна тишина – очевидно не. През това време, други трима (всички представители на поколението Z) вече са включили телефоните си.

Единият изрича очевидното – да попитаме ChatGPT! Защо?, намесвам се аз. „Защото не знаем думата“ – отговорът е по-скоростен от движението на пръстите по дисплея (без дори да ме поглеждат).

Това не ме отказва и продължавам: Имаме учител, все пак. „Да, но той не знае моя език, как ще ми обясни?“.

Пазарът на този вид финансови услуги се очаква да нарасне до 470,91 милиарда долара приходи през 2029 г. от 61,75 милиарда долара миналата година, увеличение от около 600%, по данни на Research and Markets

„ChatGPT, какви акции да купя?“: AI подхранва бума на роботизираните консултанти

Учителят решава да се намеси и преди да сме обърнали погледите си към него, внимателно обяснява какво означава думата, включвайки три нейни синоними, които със сигурност обогатяват речника на присъстващите.

„Ето, виждате ли“, казвам аз, представител на милениалите, едно поколение по-назад.

Само че новата дума вече няма никакво значение.

Дискусията е сменила центъра си и в главната роля е ChatGPT.

„Защо държите толкова да го използвате“, пита учителят. Отговорите са почти в един глас: „Защото знае всичко. И винаги ни отговаря.“ След миг се чува малко по-плахо „Пробвайте го – ще видите“. Репликата окуражава другите – „Да, да! Свалете го като апликация в телефона, но няма проблем и с десктоп версията“.

Как изкуственият интелект стана част от семейните ни истории – от рецепти до философски разговори

Когато баба ми и дядо ми срещнаха ChatGPT

Учителят, признавам, е от още по-предишното поколение X, запазва предпазливо мълчание, но по погледа му личи, че не е съвсем съгласен с „препоръките“.

Намесвам се. „А знаете ли как ChatGPT се обучава да „знае всичко“? Знаете ли откъде събира информацията си? И… наистина ли му вярвате на 100%“.

Изглежда, че въпросите ми са предизвикали известен смут сред иначе уверените Gen Z. След малко получавам следния аргумент: „Е, все пак е китайски. Това са най-напредналите технологии“. Младежът, който ми отговаря, едва ли има повече от 20 години и идва от Мароко.

Когато му казвам, че приложението е американско, че е разработено от OpenAI, американски стартъп с американски основател на име Сам Алтман, ме гледа с тотално недоверие. „Сигурна ли си“ – тревогата в погледа му расте. Казвам му, „питай ChatGPT“.

Всички избухват в разведряващ атмосферата, но леко неловък смях. „Е, не му вярваме напълно да, понякога може и да греши“, намесва се с не много сигурен тон един от младежите в групата.

Главният изпълнителен директор на OpenAI признава, че тежестта на дребните решения в ChatGPT оформя мисленето на стотици милиони хора и поражда трудни морални дебати

Сам Алтман: „Не съм спал нормално, откакто ChatGPT стартира“

Аз обаче се замислям за геополитическия аспект на технологията, която принадлежи на бъдещето, макар че вече е част от настоящето ни.

И тя е млада – точно както Gen Z, и тя има огромно самочувствие, макар че понякога допуска още по-огромни грешки. Но смята, че може да свърши много повече и по-добре от другите – както всяко младо поколение, нали?

А фактът, че според някои от потребителите му, ChatGPT е „китайски“ заслужава да се замислим колко объркана е шахматната геополитическа дъска за онези, на които принадлежи бъдещето. Щеше да бъде любопитно, ако Кисинджър и Бжежински бяха живи, за да ни споделят своите аргументи по темата.

Едно е сигурно – версията на младия мароканец със сигурност не бива да стига до ушите на Доналд Тръмп, още по-малко до тези на Си Дзинпин. Гневът на единия е неуправляем, а самодоволството на другия не познава граници…

Живеейки паралелно, те съветват президенти и променят хода на Студената война. Как биха насочили САЩ днес?

Последните стратези: Какво остава от американската дипломация без Бжежински и Кисинджър

Така че, да подходим рационално.

Навлизаме във втората четвърт на новия век. Поколенията са други, а Gen Z дори не са най-младите, защото след тях вече са Алфа, следвани от Бета – бебетата, които ще се родят след 2025.

Успоредно с тях, ще расте и „бебето“ ChatGPT. Отрочето на Сам Алтман с американска кръв и много въпросителни в своята ДНК. А дали не е опасно да му се доверяваме прекомерно? Може би е добре все още да слушаме първо учителите.

Поне засега.