Пред входа на лондонския Brown’s Hotel портиер в изискан фрак и цилиндър посреща гостите и им отваря такси. Вътре – най-луксозният апартамент струва над $8 100 на вечер, а коктейлите в бара са по £26.

Фоайето все пак е препълнено, а едно нещо е ясно: клиенти, готови да платят за този лукс, със сигурност не липсват.

Днес в луксозната индустрия има ясно разделение. Докато икономическата несигурност кара хората да харчат по-малко за висок клас чанти и обувки, пътуванията от висок клас са в апогея си. Според консултантската компания Bain, продажбите на лични луксозни стоки ще се понижат с 2–5% през 2025 г.

Но това не спира богатите да пътуват. McKinsey прогнозира, че глобалните разходи за луксозен туризъм ще надхвърлят $390 млрд. до 2028 г., спрямо под $240 млрд. през 2023 г., разказва The Economist.

Главният изпълнителен директор на Accor, Себастиен Базен, който управлява както Sofitel, така и по-достъпната верига Ibis, цели до 2030 г. половината от паричния поток на групата да идва от луксозния сегмент, спрямо около 35% днес.

Анализаторите очакват 2025 г. да бъде трудна за сектора – с по-строги имиграционни режими на територията на САЩ, търговски войни и геополитическо напрежение. Вместо това луксозните пътешественици спасяват индустрията. По данни на CoStar, приходите на хотелите от висок клас на стая са по-високи всеки месец от 2024 г. насам, докато при по-евтините хотели има спад.

При Chase Travel, подразделение на JPMorgan Chase, резервациите за първа класа са се увеличили с над 20% между юни и август. А по данни на авиационната компания IBA, през 2025 г. ще бъдат доставени 820 частни самолета – ръст от 7,3%.

Промяната може да бележи нова ера, в която големите лога и отличителния дизайн ще доминират подиумите и уличния стил. Тенденцията идва, докато луксозният сектор се опитва да преодолее високите мита и понижения потребителски ентусиазъм

„Шумният лукс“ се завръща - модните брандове от високия клас търсят начин за възраждане

Модните гиганти бързо улавят тенденцията. Bulgari и Armani отварят собствени хотели. LVMH, собственикът на Louis Vuitton и Fendi, пуска луксозен влак със спални вагони Belmond във Великобритания и подготвя 230-метрова яхта Orient Express в партньорство с Accor, която ще отплава от Франция догодина.

Dolce & Gabbana и Burberry експериментират с поп-ъп бутици и плажни клубове.

По думите на Ричард Кларк от Bernstein, причината за бума е проста – луксът се измества от притежанието към преживяването. Модни чанти и дрехи вече са достъпни за заможната средна класа, но ваканции, които струват хиляди долари на ден, остават изключителни.

А социалните мрежи превръщат тези пътувания в нова витрина на статуса.

Но има и риск: индустрията може да повтори грешките на луксозните брандове от миналото. В края на 90-те години модните къщи започват да се насочват към „аспирационните“ клиенти – богатите, но не супербогатите. Когато настъпи криза, именно те изчезват първи.

Днес McKinsey отчита, че делът на свръхбогатите клиенти (с нетно състояние над $30 млн.) в луксозната туристическа индустрия намалява. Дори easyJet Holidays, дъщерно дружество на бюджетната авиокомпания, пуска луксозни пакети с петзвездни хотели, приоритетно качване и дегустации с мишлен звезди.

Прогнозите сочат, че броят на луксозните хотелски стаи ще нарасне от 1,8 млн. до 2,2 млн. до 2030 г., като изпреварва всички останали сегменти. В Лондон само Rosewood, Six Senses и Auberge отварят нови обекти през тази година, а според Savills в града вече има 18 750 стаи от висок клас, както и още 1 618 в строеж.

Поръчковият характер на модата от висок клас е в основата на нейната привлекателност - затова марките обявяват цени от хиляди долари за най-желаните чанти и аксесоари. Нищо не може да ги спре да го направят и сега

Лукс под ударите на мита: LVMH, Gucci и Hermès може да се превърнат в мираж за американците

След пандемията хотелите, подобно на модните къщи, вдигат цените си, за да се възползват от вълната на т.нар. revenge spending. Според CoStar, въпреки че заетостта е една идея по-ниска, по-високите тарифи поддържат приходите стабилни. Но както напомня Федерико Маркети, бившият шеф на Yoox Net-a-Porter, „богатите не обичат да се чувстват измамени“.

Един луксозен бранд обаче продължава да расте – Hermès. Парижката компания, все още управлявана от фамилията на основателя си, пази умерени цени, органично производство, както и усещането за индивидуални и уникални продукти – формула, която може да послужи за пример и на хотелиерите.

Такъв е случаят и с Rocco Forte Group, собственикът на Brown’s Hotel. Семейната компания притежава едва 15 хотела и повишава цените си умерено, съобразно разходите. А персоналът е обучен да кара гостите да се чувстват специални.

В свят, в който дефиницията за „лукс“ става все по-размита, именно човешкото отношение може да се окаже последният истински символ на индивидуалност.