Френският президент Еманюел Макрон отново назначи Себастиен Льокорню за министър-председател, като му възложи задачата да състави правителство и да се опита да прокара бюджета за 2026 г., предава Financial Times.

В петък вечерта Льокорню заяви, че е приел „мисията“ на Макрон „да направи всичко възможно, за да има Франция бюджет до края на годината“.

Франция е в дълбока политическа криза, започнала след предсрочните избори миналата година. Оттогава президентът вече назначи и загуби трима премиери, включително и самия Льокорню.

Льокорню, близък съюзник на Макрон, подаде оставка в понеделник, след по-малко от месец на поста. Той създаде кабинет, доминиран от хора на Макрон - нещо, което предизвика остро недоволство сред десните партньори на премиера.

Само няколко часа по-късно Макрон го помоли да поведе двудневни преговори с политическите партии, за да се намери изход от задънената ситуация и да се определят зони на компромис, които биха позволили приемането на бюджет за намаляване на дефицита.

„Трябва да сложим край на тази политическа криза, която изнервя французите, и на тази нестабилност, вредна за имиджа и интересите на Франция“, заяви Льокорню в петък.

Победа на Националния сбор на Марин Льо Пен на евентуалните предсрочни избори би имала сериозни последици за Европейския съюз

Най-големият страх на Брюксел: крайната десница начело на Франция

Елисейския дворец отправи изявлението:

„Президентът на републиката назначи Себастиен Льокорню за министър-председател и му възложи задачата да състави правителство.“

От изборите през миналата година всички последователни премиери се борят да убедят фрагментираното Национално събрание да подкрепи бюджет, който да ограничи дефицита.

Бюджетният дефицит на Франция се очаква да достигне 5,4% от БВП през тази година, а нарастващите опасения на инвеститорите относно способността на страната да го намали вече разтърсиха финансовите пазари и повишиха разходите по държавния дълг.

Франция трябва да свие бюджетния си дефицит от 5,8% от БВП през 2024 г. и да се справи с планината от дълг, която миналата година достигна 113% от БВП. Това поставя страната на трето място в ЕС по дълг, след Гърция и Италия

Политическият хаос във Франция насочва погледите към нарастващия ѝ дълг и дефицит

Льокорню обеща, че възстановяването на публичните финанси ще бъде „приоритет“, но допълни, че всички теми, обсъдени по време на 48-часовите разговори, ще бъдат подложени на парламентарен дебат.

Назначението му идва въпреки че в сряда самият Льокорню изглеждаше категоричен, че няма да се върне на поста премиер.

Шансовете му да прокара бюджета зависят от това дали ще успее да осигури подкрепа за мерките за намаляване на дефицита — включително чрез отстъпки към социалистите, които се считат за ключов „балансьор“ в парламента.

Една от възможните отстъпки е свързана с реформата за повишаване на пенсионната възраст от 62 на 64 години - мярка, която Макрон защитаваше ожесточено.

По време на среща с лидерите на партиите по-рано в петък президентът е заявил, че отлагането на срока за постепенното повишаване на пенсионната възраст може да бъде „пример за компромис“, предава FT.

До момента обаче не са поети конкретни ангажименти, а това предложение е далеч от искането на социалистическия лидер Оливие Фор, който настоява за пълно замразяване на реформата.

Преди повторното назначаване на Льокорню, Фор каза, че не изключва възможността социалистите да гласуват против всеки нов кандидат на Макрон за премиер. По-късно партията му отрече слуховете, че е постигнато споразумение да не се търси отстраняването на Льокорню.

Междувременно всяко смекчаване на про-бизнес реформите на Макрон крие риск да увеличи дефицита:

Според бившия финансов министър Ролан Лескюр, замразяването на пенсионната реформа може да струва милиарди евро през следващите години.

Подобен ход може също да отчужди част от центристкия блок на президента в парламента, както и десните Републиканци, чиято подкрепа Льокорню също ще има нужда да спечели.

Мащабът на предизвикателството стана още по-ясен, след като крайнодясната Национален сбор заяви, че незабавно ще поиска вот на недоверие срещу новия премиер.

Лидерът на партията Марин льо Пен коментира:

„Разпускането на парламента е по-неизбежно от всякога.“