Страхът на Брюксел, че една от основателките на Европейския съюз ще се преориентира към крайната десница, се възроди внезапно тази седмица, след като политическата криза във Франция се задълбочи.

Френският президент Еманюел Макрон е под изключителен натиск, след като последният опит на премиера му да сформира функциониращо правителство се провали само за 14 часа. В следващите месеци, ако не и седмици, вероятно ще се проведат нови избори.

Както на президентско, така и на парламентарно ниво, победата на Националния сбор на Марин Льо Пен вече е напълно възможна, което означава, че евроскептична, крайнодясна фигура може скоро да говори от името на Франция в основните институции на ЕС. Това би добавило още един глас в нарастващия хор от популистки, десни политически фигури.

„Имаме континент, който е преживял война, карантина, свикнали сме да функционираме с много сътресения“, коментира пред POLITICO служител на Европейската комисия.

Но „Льо Пен е различна“, смята той, позовавайки се на широко споделяната в Брюксел оценка, че радикална промяна във френското ръководство би имала сериозни последствия за ЕС.

Докато крайната десница призовава Макрон да насрочи нови парламентарни избори, събитията от тази седмица повдигат и перспективата за предсрочни президентски избори, ако Макрон в даден момент бъде принуден да се оттегли. Това е перспектива, която той винаги е отхвърлял категорично, обещавайки да остане на поста до края на мандата си през 2027 г.

Политическият хаос във Франция насочва погледите към нарастващия ѝ дълг и дефицит

Ако Националният сбор получи изпълнителна власт във Франция, това значително ще увеличи предизвикателствата пред ЕС. Някои от решенията на блока редовно се поставят под съмнение от лидери като премиера на Унгария Виктор Орбан и неговия колега от Словакия Роберт Фицо. Към тяхната група вероятно ще се присъедини и милиардерът Андрей Бабиш, чиято партия съвсем наскоро спечели парламентарните избори в Чешката република.

Възобновената популистка вълна заплашва да провали политиките на блока в критични сектори, като особено остри са опасенията по отношение на Русия и отбранителната политика. Орбан и Фицо застанаха на пътя на усилията на ЕС да наложи санкции на Москва след пълномащабната ѝ инвазия в Украйна.

Бабиш обеща да отмени чешката инициатива за доставка на муниции за Украйна, да оспори плановете на НАТО за увеличаване на военните разходи и да се изправи срещу Комисията по повод Зеления пакт – тема, вълнуваща и Льо Пен.

Френският крайнодесен лидер Марин Льо Пен последователно се обявява против увеличаването на помощта за Украйна, като неведнъж е обвинявала президента Еманюел Макрон в „войнолюбие“ – особено след като той предложи да се обсъди изпращането на европейски войски в Киев.

Макар Франция да не е най-големият финансов донор на военна помощ за Киев, реторичното „лидерство“ на Макрон по отношение на Украйна е било основен двигател за подкрепата на обсадената страна и за изграждането на отбранителната система на Европа, заяви високопоставен служител в ЕС. След като той напусне президентския пост, „това ще бъде изцяло изложено на риск – знаем, че Льо Пен няма да продължи по същия път“.

Националният сбор категорично се противопостави на визията на Макрон за обща европейска отбрана и за евентуално споделяне на френския ядрен чадър с други държави от континента. Попитана наскоро по телевизионния канал LCI дали френските ядрени оръжия един ден биха могли да бъдат разположени в Германия или Полша, Льо Пен отговори рязко: „И после какво?“

Тя също така повтори предишните си обещания да изтегли Франция от интегрираното военно командване на НАТО, макар че обеща да продължи да сътрудничи по ключови военни мисии.

Най-лошият сценарий за еврофилите, разбира се, може и да не се осъществи. Въпреки оптимистичната си реторика, Националният сбор все пак трябва да преодолее избирателните бариери, които постоянно го ограничават.

В специфичната избирателна система на Франция партиите трябва да получат подкрепата на повече от 50% от гласоподавателите във втория тур, за да спечелят. Този праг е особено труден за преодоляване от Льо Пен и нейните поддръжници. Досега именно това е възпирало крайната десница, тъй като избиратели с различни политически убеждения традиционно се обединяват срещу нея.

Изолацията на Макрон се задълбочава

Въпреки това Националният сбор постигна исторически успехи на последните избори и вече е най-голямата политическа сила в долната камара, контролирайки заедно със съюзниците си около една четвърт от местата. През 2017 г., когато Макрон беше избран за първи път, партията имаше само няколко места.

Дори в настоящата политическа криза спечелването на абсолютно мнозинство е трудно, казва пред POLITICO Матьо Галар от института за проучвания Ipsos. Но силно поляризираната политическа среда означава, че т.нар. „републикански фронт“, в който другите партии се обединяват срещу крайната десница между двата тура на изборите, изглежда сериозно отслабен.

Според последните проучвания на OpinionWay, Националният сбор получава около 33% подкрепа — сходен резултат с този от миналогодишните парламентарни избори. Умерената левица се движи между 18% и 24%, а центристкият блок на Макрон пада до трето място с 14%–16%.

Ако партията на Льо Пен спечели абсолютно мнозинство в предсрочните парламентарни избори или се доближи до него, нейното протеже Жордан Бардела ще бъде в състояние да претендира за премиерския пост и да назначи крайнодясно правителство. Това означава, че Националният сбор ще определя позицията на Франция в Съвета на ЕС, където представители на правителствата преговарят за закони съвместно с Европейския парламент.

Крайната десница в Брюксел

Докато вниманието в Брюксел е насочено основно към френските президентски избори, мнозина „напълно подценяват как би изглеждала една обща конфронтация“ в рамките на Европейския съвет, коментира високопоставен служител на Европейската комисия. Ако Националният сбор дойде на власт, Франция вероятно ще се стреми да блокира законодателни инициативи на Комисията в редица ключови области.

Въпреки това, дори при евентуално управление на Марин Льо Пен, Франция ще остане в малцинство – поне засега. „По въпроса за автомобилната индустрия, например, те ще имат на своя страна само унгарците. Ще загубят. По отношение на Меркосур – също ще загубят“, посочва източникът, визирайки търговското споразумение между ЕС и страните от южноамериканския блок Меркосур, чието подписване е насрочено за 5 декември.

Големият въпрос, който виси над Европа, е дали различните видове десен популизъм на континента могат в даден момент да се обединят, за да формират блокиращо малцинство, което да спре механизма на ЕС.

Френският премиер Себастиен Льокорню подаде оставка

Галар от Ipsos счита, че такъв сценарий е малко вероятен в краткосрочен план, въпреки че крайните десни партии получават високи резултати в предстоящите избори, като например холандските в края на октомври. „Когато погледнем към другите страни, виждаме ситуации, които всъщност са доста контрастни“, посочва той. „Например, в Холандия, на пръв поглед, Партията за свобода [на Герт Вилдерс] води в проучванията, но вероятно ще получи значително по-малко гласове, отколкото на последните избори.“

Популистките националисти вероятно ще бъдат ключови фигури и в изборите през следващата година в Швеция и Унгария, където Виктор Орбан се бори за преизбиране. В Германия крайнодясната „Алтернатива за Германия“ (AfD) вече постигна исторически резултат от 21% на изборите през февруари, превръщайки се във втората по големина партия в страната.

„Най-стратегическият начин да се гледа на тази тенденция е като на процес, при който всяка страна има своя популистки момент“, пояснява Грегоар Рус, програмен директор за Европа и Русия в аналитичния институт Chatham House в Лондон. „Единственото, на което можем да се надяваме, е тези моменти да не се случват едновременно.“