В продължение на пет дълги години беларуският опозиционен лидер Сергей Тихановски  е държан в пълна изолация в затвора. Когато през юни тази година е неочаквано освободен в резултат на намеса на президента на САЩ Доналд Тръмп, той се завръща в свят, който вече не познава.

Откакто са говорили за последно, съпругата му Светлана, някога самоопределяща се като домакиня без политическо образование, се е превърнала в упорит и умел политик. Макар и в изгнание, тя води борба срещу дългогодишния лидер на Беларус Александър Лукашенко.

Сега 47-годишният Сергей трябва отново да се учи как да бъде съпруг и баща, докато се опитва да намери своето място в политическото движение, което сам е вдъхновил. “Тя беше домакиня, а сега е президент“, казва той в интервю за The Washington Post, спомняйки си шока, който изпитва, когато наблюдава срещата между Светлана и външните министри на ЕС това лято.

„У дома тя все още е моята любима съпруга, но на работа е кошмар“, усмихва се той. „Тя е като бизнесдама. Никога преди не бях виждал тази нейна страна. Разбирам, че тя е различен човек.““

В интервю в Париж, където двамата присъстват на парламентарна среща в подкрепа на Беларус, напрежението личи по лицата им. Двойката говори откровено за изминалите пет години и за напрежението, което политически събития оказват върху семейството им. „Сега, когато Сергей е отново до мен, изпитвам едновременно хаос и спокойствие“, отбелязва Светлана. „Но после се сещам колко хора все още са в затвора – не можем да спрем, трябва да продължим борбата.“

Двамата се опитват да убедят Запада да продължи натиска върху режима на Лукашенко, като Светлана пътува често за срещи на високо ниво и конференции. Между всички ангажименти, семейството не разполага с много време за почивка и приспособяване към новата им реалност. „Преди, когато се занимавах с бизнес, се прибирах у дома и ме очакваше вкусна вечеря със съпругата и децата ми. Имах цялото им внимание. Сега ролите започват да се обръщат“, признава Сергей. 

ЕС: Изборите в Беларус са посегателство срещу демокрацията

Акт на любов

Светлана се запознава със Сергей през 2003 г. в малкия град Мазир. Той е собственик на клуб, а тя учителка по английски. Женят се година по-късно. През 2019 г., разочарован от бюрократичната тежест и натиска от страна на властите, Сергей стартира YouTube канал, наречен „Country For Life“, в който интервюира обикновени хора за социални проблеми, корупция и Лукашенко. Каналът се оказва изключително популярен, бързо набира над 100 000 абонати и му носи значителна политическа подкрепа.

През 2020 г. Сергей решава да се регистрира за предстоящите президентски избори, но кандидатурата му е отхвърлена. Тогава Светлана решава да го замени. На следващия ден, без дори да го е обсъдила със Сергей, тя подава документите си. „Това беше акт на любов към съпруга ми.”

“Лукашенко смята, че жена не може да бъде президент, така комисията спокойно я регистрира“, спомня си Сергей. „Той беше сигурен, че никой няма да гласува за нея.“

Това обаче се оказва грешка от страна на режима. Хиляди се събират, за да подкрепят Светлана. На 29 май 2020 г. Сергей е арестуван, докато събира подписи за нейната кандидатура.

Блогъри и лидери на опозицията споделят съдбата му, но репресиите предизвикват масови протести. Хиляди са арестувани, бити, хвърлени в затвора и измъчвани, докато Лукашенко, подкрепян от руския президент Владимир Путин, се разправя със своите опоненти. Международната изолация на Беларус се задълбочава, след като Западът отговаря с мащабни санкции.

„Украйна и Беларус имат един враг – Русия на Путин, която не позволява независимост или свобода нито в една от страните“, коментира Сергей. „Това е целият проблем. Ако Путин беше спрян в Минск през 2020 г., нямаше да има война в Украйна. Но Европа си замълча, както и САЩ. И сега виждате до какво водят грешките.“

 През 2021 г. Тихановски е осъден на 18 години затвор. Оттогава Светлана е призната от Запада за реалната победителка на президентските избори. 

САЩ нарече Изборите в Беларус „фалшиви“, след появата на очакван резултат

Чужденец в собствения си дом

Когато Сергей най-накрая вижда двете си деца за първи път от пет години насам, 10-годишната  му дъщеря не го познава, пише Washington Post. 

Арестуван като едър, брадат мъж с весела усмивка, Сергей излиза от затворите на Лукашенко остарял и отслабнал с 60 кг. „Когато слезе от автобуса, бях шокирана“, споделя Светлана. „Ако беше минал покрай мен на улицата, нямаше да го позная. Бях толкова щастлива и уплашена едновременно.“

След години в затвора Сергей не губи време да се върне в публичното пространство. Той има планове да разшири Country For Life, която в момента има над 240 000 абонати, а в момента пътува, за да се среща с беларуската диаспора в Европа и Съединените щати.

Завръщането му в професионалния живот не е лесно и за Светлана. Видео, запечатало спор между двамата и членове на тяхната делегация в кулоарите на Общото събрание на ООН миналия месец, разкрива признаци на напрежение и различия във възгледите.

„Най-трудното беше, че Сергей веднага се появи в публичното пространство“, признава Светлана. „Но контекстът се беше променил и Сергей допусна няколко грешки. Трябваше да проведем някаква антикризисна комуникация.“

Сергей казва, че сега двамата работят като отделни личности и не крие, че има много да учи, преди да може напълно да се върне като лидер на опозицията. „Все още не съм намерил мястото си, но имаме една и съща цел – свободен, демократичен Беларус.” 

Тихановски, който винаги е бил откровен и склонен към противоречия, отбелязва, че едно от най-шокиращите неща след освобождаването му е било да види колко изморени и обезкуражени са беларусците. „Настроението, което имахме през 2020 г. – този духовен и емоционален подем – почти не съществува.”

 „Казвам на хората да не бъдат герои сега, защото когато моментът дойде, ще имаме нужда от всички“ подчертава Светлана. „Не пренебрегвайте Беларус.“

Светлана признава, че никога няма да може напълно да разбере какво са преживели съпругът ѝ и хиляди други политически затворници. Докато обикновените престъпници в беларуските затвори гледат телевизия, политическите затворници са подложени на психологически тормоз – държат ги в студени килии без легла, с минимална храна и без основни вещи като четка за зъби или тоалетна хартия.

След ареста на Сергей тя сама взема трудните решения за семейството. Заради заплахите от властите изпраща децата им в Литва, страхувайки се, че могат да бъдат изпратени в сиропиталище, както други деца на опозиционери. През август 2020 г. самата тя е принудена да напусне държавата.

Полша и Латвия затвориха източното си въздушно пространство заради руските дронове

„Аз също преминах през много дълъг и труден път. Трябваше да науча всичко от нулата в разгара на борбата. Никой не ме подготви за това. Всеки ден живееш с огромна тревога.”

През първите години от затварянето му Светлана казва на малките си деца, че баща им е на бизнес пътуване, но когато всякаква връзка с него прекъсва, решава да им каже истината.

„Обясних им, че е в затвора, че стените са голи, че не вижда слънцето и никакви цветове. Помолих ги да му нарисуват картина, за да си спомни как изглежда червеният цвят, как изглежда слънцето. Казах им, че той се бори за тяхната свобода и бъдеще, че е герой.“

Сега Сергей се опитва да навакса загубеното време с децата си, като ги води на разходки с велосипеди и се стреми да разбере какво харесват и какво не.

„Опитвам се да намеря обща основа с тях. Това е дълъг и бавен процес, защото между нас има толкова голяма пропаст. Всички деца на политически затворници са травмирани.“