ЕС планира т.нар. „стена срещу дронове“ да бъде напълно функционална до края на 2027 г., сочи изтекло копие на „Пътната карта за отбранителна готовност 2030“, видяно от Euronews.

Документът, който Европейската комисия ще представи официално в четвъртък, е резултат от месеци на преговори между изпълнителния орган на ЕС и държавите членки за пълно преобразуване на отбранителната политика на блока в отговор на все по-агресивния подход на Русия. Той беше обсъден на срещата на министрите на отбраната на страните от НАТО, която се проведе в сряда, отбелязва POLITICO. Стратегията ще бъде представена пред европейските лидери следващата седмица. 

„Военната мощ на Русия представлява постоянна заплаха за европейската сигурност в обозримо бъдеще“, се казва в документа, за който първи съобщи Bloomberg.

Докато страните от ЕС бързо увеличават бюджетите си за отбрана, голяма част от тези разходи „остават предимно на национално ниво, което води до фрагментация, инфлация на разходите и липса на оперативна съвместимост“, се посочва още. 

ЕС вече е очертал списък от девет приоритетни области, в които държавите членки трябва спешно да инвестират – сред тях боеприпаси, дронове и технологии за противодействие на дронове. По-рано този месец Европейската комисия предложи да се даде приоритет на четири паневропейски флагмански проекта.

Те са изброени като Eastern Flank Watch (Наблюдение на източния фланг), включващо Европейската стена срещу дронове, Air Defence Shield (Щит за противовъздушна отбрана) и Defence Space Shield (Щит за космическа отбрана).

Министрите на отбраната на страните от Алианса ще се срещнат по-късно в сряда, за да обсъдят предизвикателствата пред сигурността на Европа

НАТО обсъжда отбраната на източния фланг на фона на намаляващата помощ за Украйна

Пътната карта представя предварителен график за това кога Комисията очаква системите да бъдат завършени и въведени в действие. В документа се подчертава, че източният фланг и стената срещу дронове “са най-неотложни”.

В него се предвижда последната да бъде напълно функционална и интегрирана в мрежова система за дронове до края на 2027 г., а първата да заработи до края на 2028 г.

Комисията се надява лидерите на ЕС да одобрят тези проекти до края на годината. За да бъдат готови до 2030 г. инициативите във всички приоритетни области трябва да бъдат стартирани през първата половина на 2026 г. 

„Капацитетът за противодействие на дронове ще бъде изграден като многослойна, технологично напреднала система с оперативно съвместими възможности за откриване, проследяване и неутрализиране на дронове, както и със способности за поразяване на наземни цели чрез дронна технология за прецизни удари.”

„Системата за противодействие на дронове трябва да бъде напълно оперативно съвместима и взаимосвързана между държавите членки, като осигурява общоевропейска осведоменост за обстановката и възможност за съвместни действия и защита на критичната инфраструктура в координация с НАТО.“

Пътната карта внася повече яснота по въпроса за военната мобилност – друга приоритетна област, за която се подготвя отделен пакет от мерки, очакван да бъде публикуван следващия месец.

Намиране на средства

В документа се посочва, че ЕС ще подпомогне мобилизирането на до 800 млрд. евро за отбранителни разходи. Сред тях са програмата SAFE за заеми за оръжия на стойност 150 млрд. евро, Европейската програма за отбранителната промишленост на стойност 1,5 млрд. евро (все още в процес на договаряне), Европейският фонд за отбрана, както и следващият многогодишен бюджет на Съюза, който ще бъде приет през 2027 г.

В документа се подчертава, че държавите ще запазят пълен контрол, като „ще останат суверенни в областта на националната си отбрана“. Въпреки тази предпазлива формулировка, някои страни в ЕС изразяват недоволство от нарастващата роля на Съюза в отбранителната политика – сфера, която традиционно е запазена за националните правителства.

ЕК разглежда настоящи бюджети и съществуващи правни рамки, за да стимулира производството на летателни апарати и системи за противодействие

Индустрията за дронове се нуждае от финансиране – Комисията търси решение

„Основната цел трябва да бъде създаването на условия, които да позволят на държавите членки да изпълнят своите национални и международни цели в областта на отбранителния капацитет“, заявява Германия в своето официално становище относно „Пътна карта за отбранителна готовност“ 2030.

Военният план, който се изготвя от лятото, цели да отговори на опасенията на целия Европейски съюз, а не само на държавите, които се чувстват най-застрашени от Русия. В знак на внимание към южноевропейските страни като Италия и Испания в него се подчертава, че „Европа не може да си позволи да остане сляпа за заплахите, идващи от други части на света“, тоест Близкия изток и Африка.

Проектът също така акцентира върху това, че ЕС ще координира действията си в тясно сътрудничество с НАТО. Алиансът, както и някои национални правителства, изразяват опасения, че Брюксел може да създаде паралелна отбранителна структура, която да затрудни военните планове, вместо да се интегрира ефективно с НАТО.

Крайната цел е ЕС да стане по-независим и по-подготвен в един все по-несигурен свят.

„Авторитарните държави все по-често се опитват да се намесват в нашите общества и икономики“, се отбелязва в документа. „Традиционните съюзници и партньори също пренасочват вниманието си към други региони на света... Европейската отбрана и нейните способности трябва да бъдат готови за бойните полета на утрешния ден.“

Срещата на НАТО

В сряда министрите на отбраната на страните от НАТО обсъдиха предизвикателствата пред сигурността в Европа. Дискусиите се фокусираха върху увеличаването на инвестициите в отбраната и прилагането на иновативни решения срещу нововъзникващи заплахи. В светлината на последните инциденти министрите се договориха да въведат допълнителни мерки за противодействие на дронове с цел разширяване на отбранителните способности на НАТО. Това включва тестване на интегрирани системи за защита от дронове в рамките на операцията Eastern Sentry, както и засилване на сътрудничеството с ЕС и частния сектор за ускоряване на иновациите.

Повечето страни привестват предложенията на Комисията, но настояват за повече право на глас

Срещата на върха на ЕС: Лидерите подкрепят „стена срещу дронове“, но имат разногласия за руските активи и Украйна

Швеция, Естония и Финландия обявиха, че ще увеличат разходите си за закупуване на американско оръжие за Украйна. В същото време страни като Испания, Италия, Франция и Обединеното кралство бяха критикувани за това, че не допринасят достатъчно. Американският министър на отбраната Пит Хегсет призова съюзниците да засилят участието си в програмата „Приоритетен списък с нуждите на Украйна“ (PURL), която замени директните американски дарения на оръжия и вече изисква съюзниците да поемат финансирането на боеприпаси, пише Guardian. 

Американският министър на отбраната предупреди, че САЩ ще „наложат санкции на Русия“, ако тя не се опита да сложи край на войната в Украйна. Това е най-острата му критика към Москва досега и сигнал за нарастващата подкрепа на администрацията за Киев.