Докато обикаля луксозния морски курорт Marassi на египетското крайбрежие – проект, върху който е работил повече от десетилетие – най-продуктивният милиардер от Персийския залив често спира, за да се снима с гости, които го разпознават.

Мохамед Алабар, 68-годишният основател на подкрепяната от държавата строителна компания Emaar, стои зад два от най-разпознаваемите символа на Дубай – Бурдж Халифа и Дубай Мол. Днес той е в нова фаза на своята кариера, насочена извън пределите на Обединените арабски емирства, като Алабар има проекти в Сърбия и дори Мадагаскар. 

„Ние сме малка страна“, казва той пред Financial Times. „Но ако инвестираме в места, пренебрегвани от Запада, можем ли да имаме икономика с население от един милиард души?“

Освен Emaar, той ръководи частния инвестиционен фонд Eagle Hills, подкрепян от богати семейства от Абу Даби. Междувременно той и суверенният фонд на Саудитска Арабия притежават мажоритарен дял в най-голямата верига за бързо хранене в региона – Americana, а през 2016 г. Алабар стартира компанията за електронна търговия Noon, която се конкурира с Amazon в Близкия изток. Той е председател на дигиталната банка Zand Bank в ОАЕ.  

Въпреки че често е възприеман като неконвенционален, малцина извън кралските семейства в региона се радват на толкова близки отношения с властта, както Мохамед Алабар. Като доверен сътрудник на владетеля на Дубай шейх Мохамед бин Рашид ал-Мактум, той е изградил тесни връзки и с кралското семейство на Абу Даби и редовно придружава владетеля на ОАЕ шейх Мохамед бин Зайед ал-Нахаян при пътувания в чужбина.

Според изпълнителния директор на Armani Джузепе Марсочи, с когото Алабар е работил по брандирани хотели, той е „културно отворен и обръща внимание на всеки детайл“.

Скритите съкровища на европейското богатство обаче са в някои от най-незабележимите части като Монако, Малта и Полша, където мултимилионерите може да се увеличат с над 75% или повече в бъдеще

Милионерска география: Лондон е големият губещ, Дубай и Шънджън са новите звезди

Алабар и Дубай се развиват на фона на бум в сектора на недвижимите имоти, подхранван от рекорден ръст на населението и приток на чужденци, привлечени от стабилността и ниските данъци в ОАЕ.

Днешното му влияние контрастира с ранните му години. Син на капитан на риболовен кораб и едно от 13 деца, Алабар израства в малък държавен дом, който семейството дели с две крави. Той нарича етикета „милиардер“ „неучтив“.

 „Аз съм от социално жилище. Моето място е там”, допълва той.

След като през 1981 г. завършва университета в Сиатъл с държавна стипендия от ОАЕ, Алабар започва работа в Централната банка, а по-късно е назначен за директор на дубайска инвестиционна компания в Сингапур. Там, сред ожесточената конкуренция на азиатския пазар на търговия на дребно, натрупва ценен опит. В началото на 90-те години се завръща в Дубай, където създава нов държавен департамент за икономическо развитие и оглавява няколко други държавни предприятия.

Когато през 1995 г. шейх Мохамед бин Рашид ал-Мактум става престолонаследник и фактически владетел на Дубай, развитието на емирството се ускорява. В този период Алабар започва да набира средства за създаването на компания за недвижими имоти. С подкрепата на шейха през 1997 г. Emaar получава първокласни терени, които по-късно са разменени срещу дял в дружеството – собственост, която правителството на Дубай запазва и до днес.

Алабар и компанията му Emaar са тежко засегнати от първия голям срив на пазара на недвижими имоти в Дубай, предизвикан от глобалната финансова криза. Тогава той губи милиони от инвестиции в имоти в САЩ и минни предприятия в Африка.

Някои в Дубай го смятат за прекалено настъпателен, а бивш негов колега определя стила му на управление като „мегаломански“, пише Financial Times. Въпреки това бизнесменът запазва репутацията си на човек, който винаги довършва започнатото – качество, високо ценено в региона, където амбициите са големи, а сроковете много кратки.

„Постиженията му в реализирането на проекти превъзхождат тези на конкурентите му“, отбелязва Джим Крейн, автор на „Дубай: Историята на най-бързия град в света“. Писателят добавя, че Алабар е „запазил доверието и след срива“.

Непосилно скъпи жилища, кошмарен трафик и наплив от все повече чужденци измъчват местните жители, които намаляват и предпочитат да живеят по-далеч в пустината, показва нов доклад

„Дубай е на стероиди”: Как свръхтуризмът подхранва тихата криза в ОАЕ

Самият предприемач признава: „През 20-годишния си опит съм допуснал няколко грешки. Може би сега съм по-добър мениджър.“

Сега той е насочил погледа си отвъд ОАЕ. Emaar оперира в страни като Египет и Индия, а Eagle Hills работи по многомилиардни проекти за развитие на бреговата линия в Белград и Рига, както и по плаж и яхтено пристанище на адриатическото крайбрежие на Албания. Компанията притежава и хотели в Хърватия, Мюнхен и Мускат, а през септември обяви инвестиция от 5,5 млрд. долара в Грузия, включително два проекта в столицата Тбилиси.

 „Искам да построя свой собствен Бали“, ентусиазирано споделя Алабар за курорта, който проектира в Мадагаскар. В Черна гора подготвя „нещо наистина голямо“, а в Скопие вече е отделен терен за нов проект на Eagle Hills. Освен това проучва възможността за изграждане на летен курорт в планински град вСеверна Македония.

Но глобалната експанзия на предприемача също е обект на критики. Ексклузивният седемкилометров плаж на Marassi, описван от някои като „копие на Дубай“, често е посочван от египтяните като част от т.нар. „зло крайбрежие“ – зона, недостъпна за повечето местни заради високите цени. Подобни критики за създаване на елитен анклав бяха отправени и към проекта му в Сърбия.

Алабар подчерта, че иска да реализира проекти, които са добре приети от местните общности. Макар да признава, че Marassi и крайбрежната зона на Белград са предназначени за богатите, той твърди, че те създават работни места, увеличават данъчните приходи и дават на богатите хора възможност да харчат парите си у дома, а не в чужбина. 

Междувременно активисти в Сърбия оспориха възлагането на мащабния проект за крайбрежната зона на Белград на Eagle Hills, твърдейки, че процесът е бил непрозрачен. Подобни обвинения отправиха и опозиционни депутати в Албания по повод проекта за пристанището в Дуръс, който не е бил обявен на публичен търг. Някои наблюдатели виждат в дейността на Emaar и Eagle Hills инструмент за мека сила, чрез който се разширява влиянието на ОАЕ в чужбина.

Но Алабар настоява, че независими одитори са изготвили сръбските и албанските договори. По думите му Албания не е успяла да намери други инвеститори, желаещи да се заемат с развитието на пристанището.  Арабските компании „не са насочвани от правителството да купуват пристанища от китайците“, коментира Алабар. „Никога не се държим по този начин“.

Предприемачът свързва желанието на Emaar и Eagle Hills да навлизат на недофинансирани пазари с бързия икономически растеж на ОАЕ, но е категоричен, че целта остава печалбата.

Сделката, сключена по време на третия етап от обиколката на Тръмп в Персийския залив бе приветствана от САЩ като „важен крайъгълен камък по пътя към доминацията в областта на изкуствения интелект“

САЩ и ОАЕ ще построят огромен център за данни в Абу Даби

„Преди 40 години чакахме някой да дойде и да развие нашата страна. Сега ние казваме – ще ви помогнем, но, моля ви, трябва и да спечелим малко пари.“

След обединението си през 1971 г., последвало откриването на нефт в края на 50-те, ОАЕ премина от относителна бедност към бързо икономическо издигане. „Страната е едва на 50 години“, казва Алабар. „Ние сме млади и трябва да работим ден и нощ, за да успеем.“

Дългогодишният му бизнес партньор Рамеш Прабхакар, заместник-председател и управляващ съдружник на базираната в Дубай луксозна група Rivoli, посочва, че Алабар е „нетърпелив“. Но „в един нововъзникващ пазар няма утре, трябва да действаш днес“. 

Предвид репутацията му на взискателен шеф, някои кандидати, поканени на интервю за работа в Emaar, дори не се явяват. Той описа стила си на управление като лоялен и щедър, но признава, че може да бъде суров. Когато мениджърите правят грешки, „не давам втори шанс“. 

„Той не търпи глупаците“, допълва Прабхакар. „Има само един капитан на кораба.“

Въпреки огромния си мащаб на действие, Алабар е обсебен от детайлите и спестяванията. Той е ограничил избора на чай в офисите на Emaar от три вида на един и временно е забранил вътрешните срещи, за да подобри ефективността. „Когато нещата вървят добре, изстисквам коефициентите на ефективност до максимум.”

Ударът по растежа от търговската война вероятно ще се отрази негативно на цената на петрола - основен стълб на икономиката в региона. Разходи ще има и за държавите, чиито валути са обвързани с долара - Саудитска Арабия, ОАЕ, Катар, Оман и Бахрейн

Петрол, долари, дълг: Колко защитен е Близкият изток от глобалната търговска война

Предприемачът приписва тези навици на опита си в Сингапур и работата си с мениджъри от индийския пазар, които са много внимателни към разходите.

В последните години обаче партньорите му виждат промяна. Прабхакар твърди, че Алабар е станал по-човечен и мисли за „по-голямото добро“, стремейки се чрез бизнеса си „да повиши нивото на общностите и да създаде острови на съвършенство“.

Стоейки на покрива на един от хотелите в Marassi, с изглед към тюркоазеното Средиземно море, Алабар оглежда имота и отбелязва, че наскоро е сменил всички цветя, защото не са били достатъчно цветни. Той току-що е пристигнал с частен самолет от Ангола, където делегация от ОАЕ е подписала нови сделки.

Но въпреки видимата си неспокойност, Алабар казва, че се радва на върха в кариерата си: „Отварям iPad-а си и там е Мадагаскар… после Черна гора. Какъв късметлия съм.”