Имате кръв по ръцете си: Година по-късно сръбските студенти не спират да търсят отговори за трагедията в Нови Сад
 В четвъртък хиляди млади хора тръгват от Белград към Нови Сад – двудневен протестен марш от близо 90 километра, който ще завърши с голямо събиране в събота
В четвъртък хиляди млади хора тръгват от Белград към Нови Сад – двудневен протестен марш от близо 90 километра, който ще завърши с голямо събиране в събота
&format=webp)
В четвъртък хиляди млади хора тръгват от Белград към Нови Сад – двудневен протестен марш от близо 90 километра, който ще завърши с голямо събиране в събота. Поводът е годишнината от срутването на бетонния навес на централната гара в Нови Сад на 1 ноември 2024 г., при което загиват 16 души.
Студентите се събират в квартал Нови Београд, пред сградата на Факултета по драматични изкуства. Това е първият факултет, който обяви блокада в края на ноември 2024 г., след като привърженици на управляващата Сръбска прогресивна партия (СПП) нападат студенти, които почитат паметта на убитите в Нови Сад.
Участниците носят знамена и плакати с червени отпечатъци от длани – символ на студентското движение, възникнало след трагедията. По пътя към северния град към тях се присъединяват и други групи млади хора от университетите в Ниш, Крагуевац и Нови Пазар. Очаква се десетки хиляди да се съберат на възпоменателното събитие в събота, което ще увеличи натиска срещу автократичния президент Александър Вучич.
Протестиращите смятат, че жертвите са загинали, защото корупцията в правителството е довела до небрежност при ремонта на гарата. Те изискват отговорност за катастрофата и предсрочни парламентарни избори, които, както се надяват, ще свалят от власт популисткото правителство на Вучич.
В четвъртък жителите на Белград излизат от домовете си, за да поздравят протестиращите, които минават покрай тях. Хората надуват клаксоните на колите си, махат с ръце или викат. Някои плачат.
Михайло Йованович, студент по спорт, споделя, че се е присъединил към шествието, защото „нищо не се е променило и отиваме там (в Нови Сад) с надеждата, че най-накрая нещо ще се промени“.
Студентката по ветеринарна медицина Ана Мария Сеслия казва, че „вървим, за да покажем, че борбата ни не е спряла и че всички ние все още сме активни“.
Други като Борис Койчинович – студент от Нови Сад, разпределят времето си между работа по дипломната си теза и преглеждане на списъци с доброволци за събитието в събота. Койчинович е едно от лицата на студентското протестно движение, което, както отбелязват неговите съратници, разкри очевидната истина – корупцията и системната небрежност са довели до срутването на навеса преди почти година.
„Хората осъзнаха, че нещо не работи и че се нуждаем от справедливо общество с функциониращи институции. Това е нашата победа“, коментира пред DW Койчинович.
Под лозунга „Имате кръв по ръцете си“, сръбското студентско протестно движение се разрастна в широка мрежа с поддръжници из цялата страна и сред сръбската диаспора.
За да се уверят, че призивът им за справедливост ще бъде чут от колкото се може повече хора, студентите прекосяват страната пеша, разговарят с хората и организират безброй демонстрации и протестни прояви в цялата страна.
Групи от студенти дори стигат с велосипеди до Страсбург и тичат до Брюксел, за да отнесат посланието си до Европейския съюз.
През изминалата година сръбските студенти са се научили да организират, да преговарят и да устояват, но въпреки усилията си, все още не са успели да накарат властите да поемат отговорност за трагедията в Нови Сад.
От своя страна управляващите отвръщат с комбинация от натиск и отстъпки. Те се опитват да „омекотят“ настроенията чрез по-високи заплати за преподаватели и евтини жилищни кредити за млади хора. Същевременно обаче провеждат кампании за очерняне, физически атаки и полицейски акции срещу протестиращи. Засега нито една от тези тактики не е дала резултат.
Равновесие на безсилието
Политологът Зоран Стоилкович описва ситуацията като „равновесие на безсилието“ – определение, което според изпълнителния директор на Центъра за свободни избори и демокрация (CeSID) Боян Клачар, все още е напълно актуално.
„Сърбия се намира в политическа криза, за която няма краткосрочно решение“, посочва Клачар пред DW.
По думите му управляващата коалиция на Сръбската прогресивна партия е загубила старото си господство, макар че е по-консолидирана, отколкото преди шест месеца, когато протестите са в разгара си. „До края на април СПП беше в отбранителна позиция. Днес партията отново задава дневния ред – при това го прави успешно“, подчертава той.
Но и студентите не са в по-добра позиция. Според Клачар движението е променило обществената атмосфера, но не и политическия баланс.
„Те все още не разполагат с необходимата инфраструктура, програма или енергия, за да обърнат процеса в своя полза. Така двете страни водят война на изтощение – битка на нерви и търпение“, допълва той.
Изборите като изпитание
Основното искане на студентите е провеждането на честни предсрочни избори. Властите обаче избягват темата. Президентът Александър Вучич единствено заяви, че избори „ще има догодина“, без да посочи конкретна дата.
Според Клачар именно моментът на провеждане на изборите е силната карта на СПП – контролът върху датата ще ѝ позволи да остане крачка пред опонентите си. „Най-удобно за управляващите би било вотът да се проведе след около година или малко по-късно“, казва той.
За да се възползва от това отлагането, правителството трябва да представи повече „добри новини“ – например решаване на натрупаните проблеми, свързани с американските санкции срещу руската компания NIS и възможни затруднения в газовите доставки. „Без стабилност и без реални резултати, партията едва ли ще бъде напълно готова за избори“, обяснява Клачар.
Ние ще бъдем готови
От своя страна протестиращите твърдят, че са подготвени за избори по всяко време. Целта им е да запазят високата протестна енергия и да създадат „референдумна атмосфера“, в която вотът да се възприема като обществено допитване за Вучич и СПП.
Паралелно с протестите студентите изграждат изборна инфраструктура – екипи, наблюдатели и политическа програма.
Списъкът с кандидати е почти готов, но се пази в тайна. Това решение предизвиква смесени реакции. Някои смятат, че избирателите трябва да знаят кой стои зад движението. Други обаче твърдят, че е по-разумно имената да бъдат обявени в последния момент, за да се избегнат атаки от страна на властта и проправителствените медии.
„Списъкът ни отразява самото движение – разнообразен е по образование, произход и политически възгледи“, категоричен е Койчинович. „Не се делим на леви и десни, вярващи или атеисти. Това, което ни обединява, е желанието за справедливо общество и институции, които наистина работят.“
Година по-късно – решимостта остава
Около 10 000 души пеша и още 5 000 колоездачи се очаква да пристигнат в Нови Сад в навечерието на годишнината от трагедията. В деня на възпоменанието броят на участниците може да нарасне до десетки хиляди.
Властите вече обвиниха студентите, че подготвят провокации, и обещаха „държавен отговор“. Протестиращите категорично отхвърлят подобни твърдения и подчертават, че демонстрациите им ще останат мирни.
„Събитието ще бъде посветено изцяло на жертвите. Измина година, а никой не е подведен под отговорност – въпреки ясните доказателства за корупция и системна небрежност“, настоява Койчинович, цитиран от DW.
След минутата мълчание в памет на загиналите, студентите възнамеряват да продължат с демонстрациите.
„Ще бъдем на улицата, докато не се обявят избори, на които волята на гражданите няма да бъде манипулирана или потискана. Няма друг път напред.“
)






&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)