Когато нощите се удължават, а гирляндите светят ярко, сезонът изисква неразумни количества джинджифилови сладки, топъл шоколад и захаросани бастунчета – и една призрачна, зимна книга. За много читатели сгушването с уютно криминале, призрачни истории или романи, които възкресяват духа на мрачното зимно време, е ключова празнична традиция, пише авторката на фентъзи романи Ниланджана Рой за Financial Times. 

Съвременните писатели са си представяли и преосмисляли „Тъмната Коледа“ с впечатляващо въображение, особено авторите на хорър и криминални романи. „NOS4A2“ (2013, произнася се „Носферату“) на Джо Хил представя ужасяващ увеселителен парк, наречен Коледоземя, чийто собственик отвлича деца и ги държи сред снежни човеци и зловеща празнична украса.

През последния век криминални автори – от Агата Кристи до П. Д. Джеймс – също са опитвали силите си в коледния разказ или новела. В „Коледа на Поаро“ (1938) множество недоволни роднини се събират в имението Горстън Хол, а неприятен милионер бива намушкан.

Причудливостта на произведенията съвпада с меланхоличната атмосфера на мрачните месеци

Пет азиатски романа, които носят тъгата на есента

Коледните истории на П. Д. Джеймс, писани за списания, са събрани и издадени през 2016 г. под заглавието „Коледно убийство под имела и други разкази“. Тя не спазва обичайното негласно правило на уютното коледно криминале, според което жертвите трябва да бъдат представени деликатно и без много кръв. При Джеймс трупът на поредния неприятен роднина е със смазан череп. Тя представя съвършено атмосферата на старо селско имение по време на Втората световна война – с плътно спуснати щори, песни като Jeepers Creepers и Tiger Rag, звучащи от грамофона, и празнична гъска с коледен пудинг. И всички тези детайли са описани точно преди сцената на убийството. „Навсякъде по света умираха добри хора и фактът, че един неприятен човек беше убит, сякаш изглеждаше маловажен“, отбелязва разказвачът.

Може би зимните и коледните истории винаги са били предназначени да бъдат страховити. Макар мнозина да помнят единствено радостния, безсрамно сантиментален финал на „Коледна песен“, класиката на Чарлз Дикенс от 1843 г. всъщност е с подзаглавието „Призрачна история за Коледа“. „Нека обладае домовете им приятно“, пожелава Дикенс на читателите си.

Историята започва в „студено, мрачно, пронизващо време“, мъглата „прониква през всеки процеп и ключалка“, а Ебенизър Скрудж проклина глупците, които празнуват. „Всеки идиот, който пожелава „Весела Коледа“, трябва да бъде сварен в собствения си пудинг и погребан с клонче имел, забито в сърцето.“ 

Толкова много от „Коледна песен“ е за ужасните грешки и погрешните завои в живота – макар че завършва с пищни празненства, веселие и най-невероятната промяна в характера на литературен герой, която обаче е подпомогната от трима духове.

Едно от забележителните съвременни произведения в същия жанр е призрачната притча на американската писателка Иоуин Айви – „Детето от снега“ (2012), отбелязва Рой. Действието се развива в Аляска през 1920-те и проследява възрастна двойка през „зимата“ на своя брак. Един ден, след години на трудности, двамата оформят момиченце от сняг. Скоро след това то сякаш оживява и Айви изгражда великолепна, макар и тъжна, модерна история, която се базира на руска народна приказка. 

Ново поколение читатели превръща анотирането на книги във вид изкуство. 

Бележки в полето: Анотирането на книги като начин за наслада от четенето

Трудно е сезоните да бъдат описани по нов, креативен начин – така, че читателят да усети зимата, която се просмуква от страниците. Но Андрю Милър го постига в роман си „Земята през зимата“. Книгата представя големия студ в Англия през 1962–63 г., като улавя усещането за приближаваща снежна буря. „Смрачаването дойде бързо. В градината снегът лежеше на фини купчини, всяка със своята дълбока синкава сянка. Студът се спусна и земята се стегна.“ 

Животът, семейните проблеми и предателствата на две двойки, развиващи се в сумрака точно преди настъпването на пролетта, са пленително интригуващи. Героите са сякаш хванати в капан между стария, закостенял свят и новата, но все още недостижима обетована земя. 

В романа си, който е включен в краткия списък за наградата „Букър“ 2025, Милър кара читателя да усеща как снегът се натрупва над главата му, как земята е замръзнала до камък. Зимните и коледните романи трябва или да прорязват пухкавата захарност на прекомерно комерсиализирания сезон, или – като Милър и Джеймс Джойс преди него – да връщат читателя в самото сърце на зимата, смята Рой.