Ако сте почитатели на кафето, вероятно познавате неговия ободряващ ефект, но може би се питате как то влияе на цялостното ви здраве. Скорошно проучване, публикувано в Nature Communications и цитирано от WIRED, анализира как редовната консумация на кафе въздейства върху оста „черва-мозък“ – комуникационната мрежа между храносмилателната система и мозъчната активност.

Резултатите показват сложни взаимодействия, които надхвърлят ефектите на кофеина. Джон Крайън, съавтор на изследването, отбелязва, че общественият интерес към здравето на червата расте, но механизмите на въздействие на кафето досега не са били напълно изяснени.

Учени от изследователския център APC Microbiome Ireland към Университета в Корк провеждат експеримент с 31 здрави възрастни, които редовно консумират кафе (между 3 и 5 чаши дневно, което се счита за безопасна и умерена доза според Европейския орган по безопасност на храните), и 31 души, които не пият кафе.

Едно от основните открития е, че кафето директно променя състава на чревния микробиом. При редовните потребители се наблюдава повишено наличие на полезни бактерии като Eggerthella и Cryptobacterium curtum. Eggerthella подпомага стомашната и чревната секреция, а Cryptobacterium curtum участва в синтеза на жлъчни киселини. Заедно те подпомагат елиминирането на вредни микроорганизми и предпазват от чревни инфекции. Изследването показва, че тези промени настъпват и при консумация на безкофеиново кафе, което доказва, че биологичната сила на напитката се дължи на комплексни биоактивни съединения, включително полифеноли.

Нови изследвания на Харвард и Агенцията по храните в САЩ поставят граници, но не и универсални отговори – защото ефектът на кофеина зависи най-вече от теб

Науката зад любимото кафе: Полезен навик или здравословен риск?

Изследването разглежда също поведенческите и имунологичните ефекти на кафето. Участниците преминават през двуседмично въздържание от напитката, последвано от повторното ѝ въвеждане. Данните показват, че редовните консуматори първоначално проявяват по-висока импулсивност и емоционална реактивност, но връщането към кафето води до значителен спад в нивата на възприемания стрес и показателите за депресия.

WIRED отбелязва, че двата вида кафе имат различни, но допълващи се ефекти: кофеиновото подобрява фокуса и намалява тревожността, а безкофеиновото стимулира паметта, съня и физическата активност. Освен това се наблюдава засилен защитен ефект върху имунната система – любителите на кафето имат по-ниски нива на възпалителни маркери и повишени антивъзпалителни молекули, докато по време на паузата възпалителните процеси леко се увеличават.

Кафето е голям залог за Nestle, като Nescafe и сестринската марка Nespresso представляват два от шестте ключови приоритета на компанията за 2025 г.

Те го обичат студено: Как Nescafe се приспособява към променящите се вкусове на поколението Z

Въпреки промените в субективното усещане за стрес и настроение, физиологичните показатели, като кортизола, остават непроменени спрямо групата, която не консумира кафе. Това показва, че напитката не натоварва физиологичната реакция към стреса, а по-скоро влияе на психическото му възприемане.

Проучването доказва, че кафето е повече от любима сутрешна напитка – то е сложен диетичен фактор, който влияе на метаболизма, микробиома и емоционалното благополучие. Екипът от Корк обобщава, че с оглед на нарастващия интерес към балансираното хранене, кафето може да се интегрира като полезна превантивна мярка в ежедневната диета за поддържане на оптимално храносмилателно и психично здраве.