Японската централна банка повиши основната си краткосрочна лихва с 0,25% до около 0,75%, достигайки най-високото ѝ ниво от три десетилетия насам. Решението беше взето единодушно и представлява четвъртото увеличение при управителя Казуо Уеда, част от процеса на нормализиране на паричната политика, започнал миналата година след продължителен период на дефлация и ултраразхлабени финансови условия.

Ходът беше широко очакван и добре комуникиран предварително, за разлика от изненадващото повишение през юли 2024 г., което тогава предизвика сериозни пазарни сътресения.

Този път реакцията на пазарите беше по-контролирана. Японските акции поскъпнаха, а доходността по държавните облигации се повиши. Доходността по 10-годишните японски облигации достигна около 2%, най-високото ѝ ниво от 2006 г. насам, според пазарни данни на LSEG, като ръст беше отчетен и при 20-годишните книжа.

Йената отслабна спрямо долара след решението, като пазарите отчетоха липсата на „по-ястребов“ тон в изявлението на централната банка. Впоследствие валутата частично възстанови позициите си. Анализатори коментираха, че въпреки умерения език BoJ този път е управлявала процеса и комуникацията значително по-гладко. Индексът Nikkei 225 нарасна с над 1%, а по-широкият Topix също отчете солиден ръст, като позитивните настроения се пренесоха и към други азиатски пазари.

Решението на BoJ идва на фона на инфлация, която остава над целевото ниво от 2% вече близо четири години. Официалните данни за ноември показват, че потребителските цени в Япония са нараснали с 2,9% на годишна база, докато базисната инфлация, изключваща цените на пресните храни, се е задържала на ниво от 3%, в съответствие с очакванията на икономистите.

Централната банка отчита напрегнат пазар на труда в условията на застаряващо и намаляващо население, устойчиви корпоративни печалби въпреки външния натиск и висока вероятност компаниите да продължат да повишават заплатите и през следващата година. Според икономисти това показва, че инфлационният натиск се „вкоренява“, подхранван от слабата йена, по-високите вносни цени на храни и енергия, както и от растящите разходи за труд.

Въпреки повишението на номиналните лихви BoJ подчертава, че реалните лихвени проценти ще останат силно отрицателни, което означава, че финансовите условия продължават да бъдат стимулиращи. Ако икономиката се развива в съответствие с прогнозите, централната банка е готова да продължи с постепенно повишаване на лихвите и с допълнително намаляване на паричната подкрепа.

Целта е да се укрепи йената спрямо долара и да се ограничи инфлацията, но въпреки това има риск икономическата слабост да се задълбочи още

Bank of Japan е готова да повиши лихвите до 30-годишен връх

Според Кен Мацуомото, макростратег за Япония в Credit Agricole-CIB, приемането на по-високи лихви от правителството е свързано с опасенията на министерството на финансите от продължаващото обезценяване на йената. Той допълва, че при рязко отслабване на валутата в края на годината, когато пазарната ликвидност е по-ниска, властите са готови да се намесят активно на валутния пазар.

Раздвижването в Япония и Азия се случи на фона на по-широко подобрение в глобалните пазарни настроения. В САЩ по-слаби от очакваното инфлационни данни прекъснаха серия от спадове на Уолстрийт и подкрепиха ръста на основните борсови индекси, засилвайки апетита към риск. В този контекст решението на BoJ се вписва в по-широката картина на постепенно пренастройване на глобалната парична политика, при което Япония окончателно се отдалечава от ерата на отрицателните лихви, но продължава да действа с повишено внимание.

В САЩ индексът S&P 500 прекъсна четиридневния си спад в четвъртък, подкрепен от по-ниски от очакваните данни за инфлацията, които подобриха перспективите за по-ниски лихвени проценти през 2026 г., и от отлични прогнози от производителя на чипове Micron Technology.

Широкият пазарен индекс скочи с 0,79%, а Nasdaq Composite се повиши с 1,38%. Dow Jones Industrial Average добави 0,14%.