Европейските лидери като румънския президент Никушор Дан прекарват по-голямата част от 2025 г., опитвайки се да разберат как да живеят с Доналд Тръмп, или – още по-лошо – без него.

Откакто републиканецът се върна в Белия дом през януари, той ясно показа колко малко го е грижа за Стария континент, а някои от ключовите му поддръжници са откровено враждебни. 

Тръмп съкрати драстично финансовата и военната помощ за Украйна, наложи мита на Европейския съюз и нарече лидерите му „слаби“. Администрацията му сякаш е на мисия да се намесва в европейските демокрации, за да подкрепя „патриотични“ партии и да измести политиката в посока на антиимигрантските цели на MAGA.

„Тази фаза на суверенното движение приключи“, заяви крайнодесният румънски националист, който спечели победа на президентските избори, отменени от съда

Калин Джорджеску се оттегля от политиката

За лидери като умерения румънски президент дилемата винаги остава една и съща: докъде да приемат приоритетите на Тръмп, тъй като Европа все още има нужда от Америка, и колко решително да се противопоставят на враждебността му към центристките европейски ценности. В този контекст възниква въпросът: съществува ли изобщо още истински трансатлантически съюз?

„Светът се промени“, казва Дан в интервю за POLITICO. „В известен смисъл преминахме от морален начин на действие към много прагматичен и икономически.“

Лидерите на ЕС разбират това, допълва той, и сега насочват вниманието си към разработването на практични стратегии за справяне с новата реалност на света на Тръмп. Центристите ще трябва да отчитат и целенасочените усилия на американците да подкрепят техните популистки опоненти.

Представители на администрацията, сред които и вицепрезидентът Джей Ди Ванс, осъждат отменените миналата година избори в Румъния. Същевременно новата Стратегия за национална сигурност на Белия дом подсказва, че САЩ ще се стремят да пренасочат европейската политика към антиимигрантския дневен ред на MAGA.

За Дан е „приемливо“ американските политици да изразяват позициите си. Той обаче определя като „проблем“ евентуални опити на САЩ да влияят върху политиката по „недемократичен“ начин — например чрез финансиране на медии в Европа, „както правят руснаците“.

Слабата Европа

Отношенията със САЩ са от критично значение за Румъния – държава, която по изключение запазва прозападна ориентация дори по време на комунизма. Днес, на източния фланг на ЕС и в непосредствена близост до Украйна, страната е домакин на мащабна база на НАТО и на ключов американски обект за противоракетна отбрана. Решението на администрацията на Тръмп да изтегли 800 американски войници обаче предизвиква сериозна тревога в Букурещ.

Дан аргументира тезата, че Европа и САЩ са естествени съюзници заради общите си ценности. Според него „правилно партньорство“ е възможно в средносрочен план, но в момента двете страни се намират в „преходен период“ на взаимно опознаване.

Тази откровена оценка илюстрира мащаба на пукнатините в трансатлантическия съюз. Тръмп внася несигурност в алианса, особено чрез опитите си за възстановяване на отношенията с руския президент Владимир Путин, което оставя европейските лидери в безизходица.

На въпроса дали Тръмп има право да нарича европейските лидери „слаби“, Дан признава, че в това твърдение има известна истина. Той посочва като пример мудността на ЕС – нужни са месеци напрегнати преговори в Брюксел, за да се вземе решение за подкрепа на Украйна. Въпреки това Дан подчертава, че макар и бавно, блокът в крайна сметка постига консенсус по важните въпроси.

Доказателство за това е решението за отпускане на заем от 90 млрд. евро чрез съвместен дълг на ЕС. Този ресурс е жизненоважен за Киев и ще позволи на Украйна да продължи съпротивата си срещу руската агресия през следващите две години.

Независимият Никушор Дан преценява към кое европейско политическо семейство да се присъедини, докато ЕНП и Renew се борят за вниманието му

Политически любовен триъгълник между новия президент на Румъния, Макрон и Мерц

В очакване на мир

Според поддръжниците на плана в ЕС (без участието на Унгария, Словакия и Чехия), финансовата помощ прави мирното споразумение по-вероятно. Тя изпраща ясен сигнал към Путин, че Украйна няма да се срине, дори ако той реши да изчака.

Дан обаче остава скептичен за бърз край на войната, въпреки натиска на Тръмп за примирие. „В краткосрочен план съм по-скоро песимист“, заявява той. Според него Русия все още няма реален интерес от мир, тъй като минималният напредък на терен кара Москва да вярва, че времето работи в нейна полза.

Въпреки това румънският лидер приветства „изключително мощните“ санкции на Тръмп срещу „Роснефт“ и „Лукойл“, както и готовността на САЩ да предоставят гаранции за сигурност при евентуално споразумение. Дан е категоричен: всеки мир, който възнаграждава агресора, е опасен за Европа. Той обаче подчертава, че крайното решение е в ръцете на украинците, които понасят страданията на войната, цитира POLITICO.

Днес Румъния играе ролята на ключов оперативен хъб за доставки към Украйна. С пристанището в Констанца страната се очертава като незаменима за бъдещи мироопазващи операции. В държавата се обучават украински войници, а съвместно с България и Турция се извършва разминиране на Черно море.

Въпреки че руски дронове навлизат в румънското въздушно пространство повече от десет пъти, а гранично село наскоро бе евакуирано заради пожар в газов танкер, Дан омаловажава преките рискове. Той уверява, че инцидентите не са умишлени и гражданите не са в опасност. Все пак Румъния продължава да увеличава военните си разходи, за да изгради ефективно възпиране срещу Русия.

Корупция и криза на доверието

56-годишният Дан поема властта след драматичните избори през май. Умереният бивш кмет на Букурещ печели вота срещу популистки и скептичен към Украйна опонент, въпреки първоначалните прогнози. Изборите се провеждат повторно, след като първият опит от декември 2024 г. е касиран поради твърдения за мащабна руска намеса и незаконен възход на крайнодесния кандидат Кълин Джорджеску. Днес срещу Джорджеску се водят съдебни дела за опит за държавен преврат.

За много румънци обаче отмяната на вота само засилва цинизма към демокрацията. Желанието за промяна кара близо половината избиратели да подкрепят крайната десница. Корупцията остава дълбок системен проблем, а Дан си поставя за мисия да възстанови общественото доверие.

През първите шест месеца от мандата си президентът дава приоритет на болезнени съкращения в публичния сектор, за да овладее рекордния за ЕС бюджетен дефицит. „По големите проблеми, като корупцията, все още не сме постигнали много“, признава той.

Това обаче предстои да се промени. Документален филм за злоупотреби в съдебната система предизвиква вълна от протести и отворено писмо от стотици съдии. Дан планира среща с магистратите и законодателни реформи, които да гарантират кариерно израстване по заслуги, а не чрез сенчести мрежи от интереси. Същевременно той отбелязва, че държавата все още дължи на гражданите пълно обяснение за касираните избори – подробностите се очакват в доклад до два месеца.

Мащабното военно учение на източния фланг на Европа има за цел да възпре руската агресия

Докато САЩ се изтеглят, НАТО демонстрира сила в Румъния

Руска намеса

Едно нещо вече е очевидно: руската атака срещу румънската демокрация, включително чрез мащабни кампании в TikTok, не е изолиран случай. Дан посочва, че страната му е мишена на Москва от десетилетие, а други европейски лидери потвърждават, че също страдат от дезинформация и саботаж. Според него никой в Европа все още няма категоричен отговор на потока от фалшиви новини.

„Дори в най-напредналите държави липсва готово решение“, казва той. Според него битката често е изгубена в момента, в който фалшивата информация достигне до половин милион души – последващите опровержения рядко успяват да поправят щетите.

Междувременно крайнодясната популистка партия „Алианс за обединение на румънците“ (AUR) води в проучванията с близо 40%, следвайки общоевропейската тенденция. Дан, който победи лидера на AUR Джордже Симион през май, вярва, че единственият начин за справяне с популизма е политиците да бъдат по-близо до хората. Той призовава европейските лидери да спрат да обвиняват Брюксел за своите непопулярни решения, тъй като това само налива вода в мелницата на екстремистите.

От своя шестмесечен опит Дан заключава, че политиката на ЕС е истински демократичен процес, а не диктат на „бюрократичен господар“. Той определя преговорите в Брюксел като автентичен дебат между държави членки, макар и понякога прекалено протяжен. „Жалко е, че хората не го усещат пряко“, споделя той. Що се отнася до маратонските срещи на върха, продължаващи до зори, президентът признава, че темите са важни, но дебатите често са излишно дълги.