В забързания свят, в който живеем, празниците все по-често изглеждат като редки моменти на свободно време, което през останалата част от годината изглежда почти като недостижим мираж.

Коледният сезон е именно времето, в което човек може да се наслади на онова, което реално иска, а не просто на всичко друго, което е задължително.

Начинът, по който използваме свободното си време, е един от най-точните индикатори за вътрешния ни свят. И когато задълженията отпаднат, повечето хора – съзнателно или не – търсят близост. Не просто присъствието на други хора, а реално общуване.

Именно това би трябвало да възстановяват празниците. Само че, ако съдим по все по-честите дебати за „епидемия от самота“, изглежда сякаш тази тактика не работи.

В анализ за Financial Times европейският икономически коментатор Мартин Сандбу поставя неудобния въпрос дали проблемът не се намира на едно по-дълбоко ниво – дали не губим не само връзките си, но и самото разбиране за това какво означава общуване.

NSFW режим и аниме „компаньонка“: Опасната еволюция на Grok притеснява експерти, регулатори и потребители

Как „приятелството“ се превърна в инструмент?

Сандбу припомня, че още с появата на социалната мрежа Facebook значението на думата „приятел“ започва постепенно да се отдалечава от основната си дефиниция.

„Да добавиш някого като приятел“ измества идеята за реална връзка.

„Когато езикът обеднява, реалността често поема в същата посока – а загубата на точните думи прави липсата на реалните неща по-незабележима“, пише Сандбу.

Според него именно това превръща езиковата ерозия в социална. Социалните мрежи и комуникацията, която водим през екрана като цяло, подкопават уменията ни за общуване в реална среда.

„Да се сприятелиш с някого“ измества приятелството, а „връзките“ водят до още повече изолация. И днес технологиите вече посягат и към самото понятие за близост, пише Сандбу.

Вреди ли AI на аналитичното мислене?

AI компанията е новият бизнес модел

През 2025 г. т.нар. AI компания масово навлиза на пазара – включително и продукт с показателното име Friend. Самият Марк Зъкърбърг, главен изпълнителен директор на Facebook, открито формулира бизнес логиката: разликата между броя приятели, които хората имат, и броя, който биха искали да имат, е нова пазарна възможност.

Парадоксът, отбелязва Сандбу, е очевиден: същата индустрия, чиито продукти допринасят за разпадането на връзките между хората, сега предлага технологично „решение“ на проблема, който сама е помогнала да създаде.

Има и сравнително безобидни приложения на тези системи – ролеви игри, поддържане на спомени за починали близки, терапевтични разговори с чатботове или съвети.

„Това са просто съвременни версии на вече познати човешки практики от миналото – игри, духове и богове. Но те не са общуване“, пише в своя анализ за Financial Times европейският икономически коментатор.

Защо хората, които обучават AI, съветват останалите да „спазват дистанция“?

Защо полезността убива близостта?

Един от основните проблеми, според Сандбу, е именно в полезността на AI компанията. Френският философ Мишел дьо Монтен формулира още през XVI век, че стойността на истинското приятелство е именно в самото него. Ако търсиш компания заради ползата, която тя ти носи, това вече не е приятелство.

На въпроса какво прави едно приятелство истинско Монтен има сравнително прост отговор: „Защото беше той; защото бях аз“.

Да броиш приятелите си като оптимален ресурс означава да не разбираш каква е дефиницията на реалния приятел.

Според Сандбу именно тук AI компанията се проваля. Тези алгоритми не са „другият“, а огледало – системи, проектирани да се настройват перфектно спрямо потребителя. Да „разбират“ човека по-добре от всички останали, защото постоянно го наблюдават, анализират и адаптират поведението си спрямо него.

AI „приятелите“ обещават удоволствието от общуването без риска, който неизбежно носи контактът с реални хора – риск от отхвърляне, конфликт, неудобство, разочарование. Те са за близостта това, което порнографията е за интимността, пише Сандбу: затваряне в себе си, маскирано като взаимодействие.

Поради тази причина неговото мнение е, че този вид „контакти“ са неизбежно обречени да се провалят. Общуване без вътрешен свят в отсрещния човек и приятелство без риск не могат да решат проблема със самотата – те просто я прикриват. Има парадокси, които не подлежат на инженерни решения. Един от тях е, че излизането от самозатвореността започва с признаването на собствената ни самота.

Да бъдеш оценен от някого, който не е създаден, за да те оценява, остава незаменима човешка нужда.

Затова, заключава Сандбу, празниците са перфектен момент за нещо радикално просто: да комуникираме с реални хора, без цел и без оптимизация. Да бъдем добри към себе си и към другите. И, ако е възможно, поне за малко да оставим телефоните си у дома.