Изправен пред дълбоки различия между Изтока и Юга по отношение на произхода на заплахите за сигурността, Брюксел все повече интегрира миграцията в политиките си по отбрана.

Това не е защото всички страни от ЕС са съгласни, че мястото ѝ е там, а защото по този начин се предлага общ език в поляризиран блок, където солидарността се пропуква там, където е най-необходима, подчертава в анализ Euractiv.

ЕС например се раздели за последиците от финансовата криза от 2008 г. Години по-късно северните столици се колебаеха месеци, преди да отворят врати за бежанците през 2015 г. Дори в началото на пандемията съседите затвориха границите си, втурвайки се в търсене на медицински консумативи, преди да се обърнат към координацията на ЕС.

В последно време разломът премина между изток и юг.

Откакто Русия нахлу в Украйна, страните членки не са съгласни не само как да реагират, но и на какво да реагират. За източните държави заплахата е конкретна, териториална и екзистенциална. За много от южните тя е хронична и се корени далеч извън границите на Европа.

Ето каква картина за Европа очертава проектоструктурата на новата Комисия, според Politico

От твърдо срещу Путин до жест към Юга: Първи послания след обявения от Фон дер Лайен ЕК отбор

Брюксел се бори да убеди двата региона да се споразумеят за обща политика за сигурност, дори докато прокарва планове да подготви континента да се защити до 2030 г.

И така отново се стига до заключението, че сигурността има съвсем различно значение в зависимост от географското местоположение.

Задачата се усложнява от самата политика на отбрана. За да прокара реформата, ЕК действа предпазливо, тъй като столиците все още държат да имат думата при контрола на тази политика, която исторически е част от компетенцията на националните държави, продължава анализът.

Новото име е препратка към срока, в който Русия може да разполага с необходимите способности за извършване на нападение срещу държава членка на ЕС или НАТО

От „Превъоръжена Европа“ до „Готовност 2030“: ЕК ребрандира плана за отбрана

Успокояване на Юга

През септември председателят на ЕК Урсула Фон дер Лайен предложи специална „Източна флангова охрана“, чиято цел е да укрепи отбраната срещу Русия. Тази стъпка отговаряше пряко на опасенията на страните, най-близки до Москва, които отдавна предупреждаваха, че могат да бъдат следващите, ако Украйна падне.

Този акцент обаче не беше посрещнат толкова топло от страни, по-далечни от сцената на събитията.

През октомври премиерът на Италия Джорджа Мелони предупреди, че укрепването на Източния фланг на Европа не трябва да означава пренебрегване на Юга. Тя заяви, че Европа е изправена пред нарастваща нестабилност в Близкия изток, Либия, и Африканския рог, наред с тероризма и „експлоатацията на миграцията“.

Имагинерните обещания на ЕС катастрофират при сблъсъка с реалните заплахи на Русия

Безпокойство на Източния фронт: Защо Брюксел отстъпва на Москва

Малко след това европейският комисар по отбраната Андриус Кубилиус предложи противовес:

„Средиземноморска флангова охрана“. Това беше в унисон с предишните коментари на Урсула Фон дер Лайен, че южноевропейските страни също биха могли да използват система за противодействие на дронове, за да „наблюдават миграцията, използвана като оръжие“.

Дали идеята е била сериозно политическо предложение или политически жест на помирение, е предмет на дебат. Ясно е, че Брюксел започва да размива границите между политиката за отбрана, сигурност и миграция, с цел да изгради „крепост Европа“ във всеки смисъл на думата.

Малта, която е в сърцето на Средиземноморския басейн, заяви, че приветства отбранителен проект, отговарящ на нуждите на региона. Пред Euractiv представителството на страната в ЕС посочи „нередовните миграционни потоци“, идващи от нестабилността в Африка и Близкия изток, като значителна причина за безпокойство.

Голямо мнозинство от гражданите считат, че държавите могат да постигнат по-добри резултати в търговските преговори и партньорства, като работят заедно, а не действат самостоятелно (79%), показва новото проучване на Евробарометър

Войната в Украйна и миграцията остават най-важните проблеми за европейците

Отбрана срещу сигурност

Позицията на южните страни повдига деликатен въпрос:

Трябва ли нерегламентираната миграция да се третира като заплаха за сигурността, равностойна на Русия?

Карло Масала, директор на Центъра за разузнавателни и изследвания към Университета на германските въоръжени сили в Мюнхен, отбелязва, че средиземноморските страни споделят обща загриженост за нерегламентираната миграция. Мнозина биха искали мерките срещу нея да се отчитат като разходи за отбрана.

Разграничението между отбрана и сигурност вече се размива.

По време на годишната среща на върха на НАТО през юни съюзниците се споразумяха да изразходват 5% от БВП за отбрана, като 1,5% от тях да се отделя за инфраструктурни проекти или агенции, които обикновено не са подчинени на министерствата на отбраната.

Разходите за „борба с нелегалната миграция“ могат да бъдат част от тези 1, % от бюджета, ако националните правителства счетат това за необходимо, отбелязва пред Euractiv представител на НАТО.

До 2035 г. съюзниците трябва да отделят до 5% от БВП и ще трябва да представят годишни планове, „показващи надежден, постепенен път за постигане на тази цел“, се казва в декларация след Срещата на върха

„Квантов скок“: НАТО вдига до 5% разходите за отбрана

Лексиката, използвана за описание на военните заплахи, и тази за нелегална миграция често е взаимозаменяема, което допринася за объркването. Граничната агенция на ЕС Frontex, например, описва аспекти от миграцията като хибридна заплаха.

Същият термин придоби популярност, след като Русия организира движения на мигранти на беларуската граница през 2023 г., припомня Давиде Коломби, изследовател в Центъра за европейски политически изследвания в Брюксел. Тогава Москва помогна на мигранти от Близкия изток да получат визи и полети в опит да окаже натиск върху източните граници на блока.

За Коломби, определянето на незаконната миграция като хибридна заплаха служи за преформулиране на политическия дебат и създава пространство за участниците в отбраната да поемат по-голяма роля в управлението й.

Ръководителят на Военния комитет на НАТО подчертава, че ключовият тест е предотвратяването на бъдеща агресия

НАТО обмисля по-агресивен отговор на руските хибридни атаки

Секюритизация на миграцията

Планът на ЕК за наблюдение на Източния фланг в нейната Европейска пътна карта заотбранителна готовност прилича на класически военен проект: повече наблюдение, повече дронове и по-тясно сътрудничество по източната граница на ЕС.

Доколко това се отнася за Средиземноморието?

За Алесандро Мароне, който ръководи програмата за отбрана в Istituto Affari Internazionali в Рим, отговорът може би изобщо не се крие в нови инструменти.

На срещата в Брюксел в четвъртък лидерите на блока прекараха часове в обсъждане на центровете за обработка на мигранти и по-бързите депортации

Смятате, че миграционните политики на Тръмп са крайни? Погледнете ЕС!

Вместо това той посочва по-добрата координация между мисиите, които вече патрулират в региона, от италианската Mediterraneo Sicuro до операцията IRINI на ЕС и Sea Guardian на НАТО. Твърди, че по-ефективното споделяне на информация би допринесло значително за подобряване на контрола на Европа върху случващото се в морски води.

Той също така вижда Frontex като естествен инструмент, който да помогне на националните власти да наблюдават по-добре миграционните маршрути. Столиците вече обмислят да предоставят на граничната агенция на ЕС нови възможности, като операции с дронове и наблюдение с AI. Председателят на Европейската комисия предложи постоянният състав на агенцията да бъде утроен до 30 000 души до 2027 г.

Засега Югът заема неудобно място в дебата за отбраната на Европа: широко признат като уязвим, но все още чакащ ясен, споделен план, завършва анализът на Euractiv.