България прие еврото.

След повече от 28 години във валутен борд, страната навлиза в нов етап от своето развитие. Фалитите на банки и хиперинфлацията от периода 1996-1997 г. занулиха спестяванията на българите и ни пратиха на дъното на Европа – под 30% от средноевропейското ниво на показателя БВП на човек от населението в паритет на покупателна способност в края на 90-те.

Последваха близо три десетилетия на (предимно) икономически растеж и конвергенция.

Днес приближаваме границата от 70% по същия показател, като сме на прага да догоним групата страни от Централна и Източна Европа (ЦИЕ), които се справиха по-добре в първите години на прехода и се присъединиха към ЕС през 2004 г. В последните години тази група се събира в рамките на 75-90% от средноевропейското ниво, посочват в анализ от Института за пазарна икономика.

По думите му, цялостният имидж на българския износ ще се подобри, тъй като много по-често ще се реализират трансакции в силна валута, каквато е еврото

Приемането на еврото ще се отрази положително на бизнеса в България, посочи главният икономист на Coface за ЦИЕ

Валутният борд означава доверие и стабилни пари, тоест сигурност в покупателната способност на местната валута.

В този смисъл приемането на еврото е логичният завършек на борда. Доверието и стабилните пари обаче не гарантират просперитет – нито в условията на борд, нито в еврозоната.

Липсата на политически хоризонт и натискът върху бюджета, ограничената амбиция за смели реформи, корупцията и нефункциониращата съдебна система са препятствия, които ще трябва да преодолеем в идните години.

Без дълбоки и смели реформи България рискува да остане „закотвена“ на територията на „средните доходи“ заради стагнираща производителност, с икономика, разчитаща на евтини ресурси и труд, създаваща стоки и услуги с ниска добавена стойност

Това беше само загрявка: Какво предстои за България след еврото

След като емоциите от въвеждането на еврото утихнат, идва време да погледнем към дългосрочните цели и предизвикателства пред страната.

  • България трябва и може да бъде място за растеж, за лично благополучие, за сбъдване на мечти, за откривателство, постижения и глобално лидерство;
  • България има нужда от високо производителна и иновативна икономика, в която предприемаческата енергия създава и успешно развива конкурентоспособни производства и услуги;
  • Амбициозно, но не невъзможно е в живота на едно поколение да постигнем средноевропейски доходи. Междинната цел трябва да е утвърждаването в групата на страни от ЦИЕ в следващите 3-4 години;
  • България трябва да има добър бизнес климат и условия за инвестиции, поддържайки ниски данъци, които насърчават поемането на риск, натрупването на капитал и полагането на труд;
  • Държавните финанси могат да бъдат балансирани без да се трупа дълг на сметката на децата ни. Последните 30 години показват, че страната успява тогава, когато провежда отговорна фискална политика. Обратното води до политическа нестабилност и рискове пред растежа;
  • България има нужда от независима съдебна власт, която да гарантира правата на гражданите и да осигурява равни условия за стопанска инициатива, защитавайки собствеността и изпълнението на договорите;
  • България има нужда от ефективен публичен сектор с желани и измерими резултати от всяко похарчено или инвестирано евро. Образованието трябва да създава грамотни хора, способни да се адаптират и учат цял живот, за да могат успешно да се включат в трансформиращата се икономика на знанието. Здравеопазването трябва да носи по-дълъг живот и повече години в добро здраве;
  • Икономическият подем трябва да бъде видим в регионите. Качеството на живот по места е директно обвързано с възможностите на общините да провеждат политики и да инвестират в градската среда.

Накратко: България има нужда от повече икономическа свобода, от върховенство на правото и от малка, но ефективна и отчетна държава. Това би позволило страната да бъде успешна в рамките на еврозоната.

Анализът е част от седмичния бюлетин на Института за пазарна икономика.