В Будапеща призивът да се пренебрегне забраната на унгарското правителство за Прайд поставя кмета на града във фокуса на медиите. В Барселона това е смел план за освобождаване на един от най-посещаваните градове в Европа от туристическите апартаменти до края на 2028 г. А в Париж – мащабна трансформация, включваща превръщането на Сена в река, подходяща за плуване, и преобразяването на задръстените от автомобили речни брегове в пространства, удобни за пешеходци.

Действията на кметовете – и глобалният дебат, който те предизвикват – подсказват, че в голяма част от света ролята на градоначалника е претърпяла съществена промяна, пише The Guardian. Стереотипите за безкрайни церемонии по рязане на ленти и формални срещи отстъпват място на реалност, в която кметовете все по-често се оказват на първа линия в сблъсъка с най-сложните обществени проблеми.

„Мисля, че кметовете по света започнаха да осъзнават, че имаме нова роля – такава, която не съществуваше преди“, коментира Жауме Колбони, кмет на Барселона. „Разбрахме, че глобалните проблеми, пред които сме изправени, изискват местни решения.“

Досега той и семейството му живееха в квартал Астория, населен предимно с представители на средната класа и известен с многобройни имигрантски общности и ресторанти с международна кухня

Мамдани се нанася в Gracie Mansion – историческото имение на кметовете на Ню Йорк

Когато пое управлението на Барселона през 2023 г., Колбони забелязва, че една тема се появява отново и отново в разговорите му с други кметове: стремително растящите разходи за жилища. Това наблюдение бързо прераства в инициативата Mayors for Housing – безпрецедентен съюз на 17 кметове от целия континент, търсещи решения на жилищната криза.

„Ние сме на първа линия в ежедневието на гражданите“, посочва Колбони. „Затова не е изненадващо, че именно ние казваме, че така не може да продължава.“

От Зохран Мамдани до Садик Хан, все по-глобалният профил на кметовете води до засилен обществен контрол върху действията им, като някои от тях се оказват във фокуса на културните войни. В Париж, например, дългогодишните усилия на кмета Ан Идалго за създаване на „15-минутни квартали“ и за по-зелен град са приветствани от прогресивни среди по света, докато крайнодесни и центърдесни сили остро се противопоставят на тези инициативи.

Колбони вижда това като момент, в който градовете отново излизат на преден план след десетилетия на пренебрежение – особено в ЕС, където фокусът дълго време е бил насочен към субсидии за земеделие и развитие на селските райони.

„По същество казваме, че ако има място в Европа, където европейските ценности и демокрации се защитават, това са нашите градове“, допълва той. „В по-голямата си част градовете – независимо дали в САЩ или в Европа – продължават да бъдат бастиони на отворени и приобщаващи общества, където прогресивните сили са мнозинство.“

Той противопоставя практичните решения, предлагани от алианса на кметовете – от настояване за европейско финансиране на достъпни жилища до ограничаване на туристическите наеми – на тактиките на крайната десница за търсене на изкупителни жертви. „Всички знаем, че там, където крайната десница вече управлява, нищо съществено не се е променило“, категоричен е той. „Разликата е, че езикът на омразата се е наложил, заедно с разделението и конфронтацията, докато правата, за които всички сме се борили, бяха подкопани.“

В Лондонското училище по икономика, където изследователи проследяват промените в градовете през последните 20–30 години, Рики Бърдет – директор на LSE Cities и професор по урбанистични изследвания – твърди, че ролята на градоначалника е станала значително по-важна в много населени места.

Въпреки че унгарският премиер и неговата администрация забраниха шествието, множество евродепутати и европейски политици ще подкрепят на живо LGBTQ+ общността в Унгария в събота

Орбан vs. Брюксел: Прайдът в Будапеща като символ на културната война в Европа

Той отдава тази промяна на два фактора. Първият е темпът на растеж на градското население – очаква се до 2050 г. 70% от световното население да живее в градове. „А вторият е, че градовете са на първа линия по всички въпроси, които имат значение.“

„Ако един град бъде наводнен, именно кметът трябва да се справи с последиците. Ако в Лос Анджелис има пожари, това е кметската администрация, която трябва да гарантира, че пожарната служба функционира. Ако има внезапен приток на бежанци – отново кметът и местната власт са тези, които трябва да реагират“, обяснява той. „Всичко това се случва в момент, когато финансовият капацитет на градовете да се справят с тези предизвикателства е под натиск – заради намалени приходи, по-ниски данъчни постъпления и борба за власт.“

През октомври университетът стартира нова програма за лидерство и управление, насочена специално към кметове от цяла Европа, надграждайки подобна инициатива, започнала в Харвардския университет през 2018 г.

Програмата предоставя на действащи кметове – първият випуск включва 30 души от различни европейски страни – стратегии, умения и мрежи от контакти, необходими за позиция, която почти не предлага формално обучение. Това се случва в момент, когато дясната реторика и социалните мрежи засилват натиска върху тях.

Може би никъде тази битка не е по-видима, отколкото в Будапеща, където кметът Гергелий Карачонь през юни мобилизира десетки хиляди граждани да се противопоставят на усилията на премиера Виктор Орбан и правителството му да забранят ежегодния Прайд марш в града.

„Мисля, че отношенията между Будапеща и Унгария в известен смисъл са лаборатория на глобалните тенденции, които днес виждаме по света“, коментира Карачонь. Откакто Орбан дойде на власт през 2010 г., дяснопопулисткото му правителство постепенно орязва финансирането за столицата, като същевременно прави всичко възможно да ограничи културното и икономическото влияние на град, в който живее около една трета от населението на страната.

„Правителствената пропаганда постоянно ни атакува, подложени сме на огромен политически натиск – това е средата, в която работим“, казва Карачонь, посочвайки разпитите от полицията, на които е бил подложен като заподозрян след Прайд марша. През декември унгарската полиция препоръча той да бъде обвинен за ролята си в събитието, макар че все още не е ясно дали прокуратурата ще приеме това.

В същото време „финансовата хватка“ на правителството, както я нарича той, поставя града под напрежение дори при осигуряването на най-елементарни услуги. „На ръба сме да не можем да изплащаме заплатите на общинските служители“, признава Карачонь.

Сблъсъкът превърна Будапеща в крайна илюстрация на натиска, пред който са изправени някои кметове. „Бих бил най-щастлив, ако можех просто да се съсредоточа върху работата си като кмет, вместо да се опитвам да защитавам демокрацията с последни сили“, отбелязва той. „Говорих с кмет на голяма европейска столица и той ми каза, че малко ни завижда за международната подкрепа и солидарност. Отвърнах, че с радост бих разменил местата си с него, но заедно с това ще му дам и Виктор Орбан“, добавя той с усмивка.

Пред младия кмет стои задачата да превърне вдъхновението от кампанията си в реална управленска сила - да докаже, че град, изграден върху идеята за невъзможното, може да бъде управляван и по нов начин

След кампания като насън Мамдани се изправя пред кошмара да управлява Ню Йорк

Въпреки това опитът му като кмет го е убедил, че местните власти играят ключова роля в глобалната политика, пише The Guardian. Той обаче предупреждава срещу опитите случаят с Будапеща да бъде използван като символ на по-широк конфликт между дяснопопулистки национални правителства и прогресивни градски лидери.

„Това е рисковано, защото ако едно популистко правителство може да сочи с пръст либералните градове и да подхранва моралната паника сред избирателите в провинцията, тази поляризация всъщност храни популизма. Така просто играеш по техните правила.“ 

Той подчертава постоянните си усилия да представя развитието на града като полза за цялата нация. „Наистина не обичам, когато говорим за големите градове като за острови на демокрацията, защото това ни връща в Средновековието, когато големите населени места са имали стени около себе си.“