Европейски правителства са обвинени, че подпомагат войната на Владимир Путин n в Украйна, след като нови данни показват, че Кремъл е спечелил приблизително 7,2 млрд. евро през миналата година от износа на втечнен природен газ за Европейския съюз.

Брюксел обеща да забрани вноса на руски LNG – природен газ, който се охлажда до много ниски температури, за да бъде по-лесен за транспортиране – до 2027 г. Анализ на правозащитната неправителствена организация Urgewald обаче показва, че няма реален спад в огромните количества, които продължават да пристигат в европейските пристанища от руския LNG комплекс на полуостров Ямал в Сибир.

Според данните на Urgewald, цитирани от The Guardian, през 2025 г. над 15 млн. тона LNG от Ямал са били транспортирани през арктическите ледове до терминали в ЕС, което е донесло на Кремъл приблизително 7,2 млрд. евро приходи.

Макар Европа да намали доставките на руски газ по тръбопроводи след пълномащабното нахлуване в Украйна, делът на ЕС от глобалните доставки на LNG от Ямал се е увеличил през последната година – четвъртата от войната – достигайки 76,1%, спрямо 75,4% през 2024 г., сочи докладът.

Франция и Белгия искат предварителен анализ на ефекта от подобна мярка

Най-големите купувачи на руски LNG спъват пълната забрана, подготвяна от ЕС

Вносът остава напълно законен, като ЕС проявява нежелание да наложи забрана върху доставките на руски LNG, особено заради зависимостта на Централна и Източна Европа от този енергиен източник.

Една от двете европейски корабни компании, за които се твърди, че формират логистичния гръбнак на проекта Ямал LNG, е Seapeak, базирана във Великобритания.

Последният анализ показва, че Seapeak е транспортирала 37,3% от LNG от Ямал със своя флот, докато гръцката компания Dynagas е превозила 34,3%.

Единадесет от 14-те специализирани ледоразбиващи танкера клас Arc7, които транспортират LNG от Ямал, са собственост на Seapeak – контролирана от американската инвестиционна компания Stonepeak – и Dynagas, посочва The Guardian.

Обединеното кралство заяви, че през тази година ще започне преход към забрана на предоставянето на морски услуги за кораби, превозващи руски LNG.

Европейските държави все по-често заменят газовите доставки по тръбопроводите на Москва с нейния втечнен природен газ

От трън, та на LNG: Европа остава енергийно зависима от Русия

Себастиан Рьотерс, експерт по енергетика и санкции в Urgewald, казва:

„Докато Брюксел празнува последното споразумение за постепенно спиране на руския газ, нашите пристанища продължават да служат като логистичен бял дроб за най-големия LNG терминал на Русия – Ямал.

В настоящата геополитическа ситуация не можем да си позволим още една година съучастие. Ние не сме просто клиенти – ние сме ключовата инфраструктура, която поддържа този флагмански проект жив. Всеки товар, разтоварен в терминал на ЕС, е директен принос към военния бюджет, който финансира клането в Украйна. Трябва да спрем да осигуряваме кислород за енергийните печалби на Русия и незабавно да затворим „пробойната Ямал“.“

От европейските Shell и TotalEnergies до американските Exxon Mobil и Chevron - лидерите в индустрията залагат все повече на проекти за втечнено синьо гориво

Все повече големи петролни компании виждат енергийното бъдеще в LNG

Заводът Ямал е силно зависим от достъпа до европейски пристанища и от използването на ледоразбиващи LNG танкери от клас Arc7, които са специално построени за проекта.

Без възможността за разтоварване или презареждане в европейски пристанища – включително Зеебрюге в Белгия – корабите биха били принудени да използват значително по-дълги маршрути.

Според Urgewald, през 2025 г. 58 кораба са достигнали белгийския терминал, доставяйки 4,2 млн. тона LNG, докато през същия период 51 кораба са достигнали китайски пристанища с 3,6 млн. тона.

Общо 87 кораба са доставили 6,3 млн. тона LNG до френските пристанища Дюнкерк и Монтуар през 2025 г., което прави Франция най-големия вносител. Френският енергиен гигант TotalEnergies остава ключов инвеститор в проекта Ямал.

Достъпът до европейските пристанища позволява на ледоразбиващите танкери бързо да се връщат в Арктика за нови товари газ, вместо да бъдат ангажирани с многоседмични придвижвания до Азия.