ЕС одобри нови санкции срещу Русия, търговията с LNG е на прицел
Одобрението беше отлагано на няколко пъти заради резервите, изразени от няколко държави, включително Унгария, която преди това се зарече да блокира всякакви санкции в енергийния сектор
Европейският съюз се съгласи да наложи нови санкции срещу Русия, насочени за първи път към доставките на втечнен природен газ (LNG), който няколко държави членки продължават да купуват, въпреки че войната в Украйна продължава вече трета година.
Приетият пакет е резултат от продължителни преговори между посланиците на страните от Съюза, които прекараха седмици в пазарлъци за технически подробности, съобщава Euronews.
Одобрението беше отлагано на няколко пъти заради резервите, изразени от няколко държави, включително Унгария, която преди това се зарече да блокира всякакви санкции в енергийния сектор.
Последният въздържател обаче беше Германия по отношение на "клаузата за недопускане на Русия", която налага на компаниите да държат определени стоки далеч от Кремъл.
Брюксел пропусна два самоналожени крайни срока - срещата на Г-7 в Италия и срещата на върха за мир в Швейцария - за да даде на Германия повече време за решаване на проблемите. В четвъртък сутринта страната сигнализира, че резервите ѝ са изговорени и удовлетворени, което проправя пътя към сделката.
Ограничаването на вноса на втечнен природен газ обаче не е равносилно на пълна забрана, както блокът по-рано направи с въглищата и морския нефт - два от най-големите източници на приходи на Москва.
Вместо това на дружествата от ЕС ще бъде разрешено да купуват руски LNG, но ще им бъде забранено да го експортират в други държави - практика, известна като трансбордиране.
Центърът за изследване на енергията и чистия въздух (CREA) изчислява, че през 2023 г. блокът ще плати 8,3 млрд. евро за 20 млрд. куб. м руски втечнен природен газ, което представлява 5% от общото потребление на горивото.
Основните входни точки за руския LNG са Белгия, Франция и Испания. Около 22% от тези доставки (4,4 млрд. куб. м) са били трансбордирани в световен мащаб, като 1,6 млрд. куб. м са изпратени в други държави членки, посочва CREA. Останалите количества са транспортирани към Китай, Индия, Турция и други клиенти.
Данните отразяват водещата роля на Запада в застраховането на товари и корабните услуги: миналата година морската индустрия на страните от Г-7 е обслужила 93% от руския износ на втечнен природен газ, като транспортът е на стойност 15,5 млрд. евро.
Новите санкции на ЕС имат за цел да ограничат този доходоносен бизнес и да ограничат способността на Русия да набира средства за скъпата си война срещу Украйна. Наредбите са насочени и към три проекта за втечнен природен газ, базирани в Русия, които все още не функционират и които Reuters идентифицира като Arctic LNG 2, Ust Luga и Murmansk.
Освен това държавите членки се споразумяха за по-строги мерки за заобикалянето на санкциите и за затваряне на вратичките, оставени в предишните 13 пакета от наредби, които са вечно главоболие в Брюксел.
Някои от тези мерки са насочени към "сенчестия флот" от застаряващи, малки танкери, които Кремъл използва, за да избегне ограниченията на Г-7 за цените на руския морски петрол.
Въпреки ограничението от 60 долара за барел, Русия прекара последните няколко месеца в продажба на ресурси от находището Уралс на цени между 67 и 75 долара.
"Този тежък пакет допълнително ще лиши Русия от достъп до ключови технологии", заяви председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен, цитирана от Euronews. "Той ще спре допълнителните ѝ приходи от енергийни източници. И ще се справи със сенчестия флот и сенчестата банкова мрежа на Путин в чужбина".
В санкциите са включени и "средства за защита", които да позволят на европейските компании да претендират за обезщетение за щетите, нанесени от руските ответни мерки.