На хартия работата в малка PR агенция изглежда идеална: сплотен екип, известни клиенти и възможност за бързо кариерно развитие.

Но това, което Мая (истинската самоличност е променена) не е предвидила, е „токсичен шеф“, който започва да поставя „невъзможно високи стандарти“ и публично ругае служителите, които не ги изпълняват.

„Тя редовно засипваше хората с обиди пред целия екип като „ти тъп ли си?“ и „тази работа е пълен боклук“, разказва Мая пред BBC. Според нея поведение на мениджъра й често преминава границите на управлението на производителността и се превръща в лични нападки.

Когато колежка сподели, че е наела личен треньор преди сватбата си, шефката ѝ остави снимка на дебела булка на бюрото, разказва тя.

След няколко месеца Мая осъзнава, че „всички мои колеги плачеха почти всеки ден“. В екипа има постоянно болни „поради влошено психическо здраве“.

В крайна сметка Мая напуска работата си.

Как да разберем, че работното ни място е токсично?

Токсичност или междуличностен конфликт

Мая не е сама в опита си като служител – проучвания показват, че един на всеки трима души е напуснал работата си поради токсична работна среда или лош мениджър. Но не всеки такъв е токсичен и е важно да се разбере разликата, казва пред BBC Ан Франке, изпълнителен директор на Chartered Management Institute.

Много лидери попадат в категорията „случайни мениджъри“, където служителите са били повишени по-скоро заради техническите си умения, отколкото заради лидерските си способности. В тези случаи лошото поведение обикновено се дължи на липса на опит или несигурност, а не на умисъл.

Токсичният шеф е различен, тъй като „умишлено му липсва емпатия и често самосъзнание“. „Те могат активно да подкопават екипа, да приписват заслугите за работата на другите на себе си или да управляват чрез страх и да имат нереалистични очаквания“, обяснява Франке.

Проучване: Gen Z се надява на мениджър робот. И вече е по-учтиво с ChatGPT

Въздействието надхвърля личностните конфликти, като създава тревожност, която може да навреди както на психическото здраве, така и на производителността.

„Ако в понеделник сутрин имате възел в стомаха, постоянно се криете в коридорите, за да избегнете конфронтация, или не искате да говорите по време на срещи поради страх от отмъщение, това е токсичност, а не личностен конфликт“, допълва тя.

Друга служителка на име Джози (името е подменено), работи години наред за мениджър, който я държи под постоянно наблюдение.

„Тя ми се обаждаше, изпращаше ми съобщения и гласови бележки без почивка през целия ден, от 7 сутринта до 10 вечерта“, разказва Джози пред BBC. „Дори в дните, когато не работеше, искаше да знае къде съм по всяко време.“

Освен това, отнемала проекти от Джози и ги давала на други, а също така изключвала членове на екипа от груповите обеди.

„Не забравяй, че не си незаменим“: Трите най-токсични фрази на директорите

Хана (не е истинското й име) споделя пред BBC, че редовно е унижавана от шефа си, докато работи за голяма верига супермаркети. Веднъж тя пристигнала на корпоративно събитие, облечена със същия пуловер като един от гостите. „Шефът ми ме накара да си съблека пуловера и да работя по потник през ноември“, разказва тя пред BBC. „Чувствах се като идиотка и беше унизително.“

Напрежението между токсичен шеф и един от членовете на екипа му е разгледано в Send Help, мрачен комедиен трилър, в който мениджър и служител са принудени да се изправят пред нерешени конфликти на работното място, след като се оказват заедно на пустинен остров след самолетна катастрофа.

На премиерата Рейчъл Макадамс, която играе ролята на несправедливо третираната служителка, споделя, че е имала трудни преживявания на работното място и си спомня един особено лош шеф. „Тогава просто напуснах и моят съвет е да напуснете тихо, ако може, ако не, опитайте да практикувате малко дзен.“, допълва актрисата.

Ако не може да напуснете – съвети за справяне

Много често напускането не е опция, докато не намерите подходяща работа. Франке казва, че има начини да се справите. Тя препоръчва:

Споделете с някого: Намерете ментор извън вашата йерархична структура, който може да ви даде честен и независим съвет.

Оспорете поведението: Не нападайте шефа изненадващо, а си уговорете среща и изложете проблемите си спокойно и официално, като дадете конкретни примери. Ако колегите ви също са засегнати, обмислете да повдигнете въпроса заедно, за да покажете широкото му въздействие. Шефът ви може да не осъзнава вредата, която причинява с поведението си.

Защитете се: Поставете граници, дайте приоритет на благосъстоянието си и си създайте пространство извън работата. Може да е трудно, но ако се научите да се дистанцирате от ситуацията, ще ви помогне да възвърнете перспективата си и да планирате следващите си стъпки.

Използвайте внимателно отдел „Човешки ресурси“: Ако вашата организация има добър отдел „Човешки ресурси“, със сигурност можете да им се доверите, но си струва да проверите дали имат опит в справянето с лошо поведение, а не в игнорирането му.

Кога да ескалира ситуацията: Ако поведението е обидно или представлява риск за репутацията, може да е необходима официална процедура за подаване на сигнал, но това може да е по-трудно поради страх от отмъщение.