През последните четири седмици правителството на Иран на практика прекъсва достъпа на страната до глобалния интернет, докато силите за сигурност убиват хиляди антиправителствени протестиращи в различни части на страната. Решението идва след години на систематично налагане на филтриране, дигитални „вечерни часове“ и пълни блокади на мрежата като инструмент за овладяване на общественото недоволство.

В продължение на повече от 15 години режимът в Техеран изгражда технологични и институционални механизми за контрол върху свързаността, включително вътрешна национална интернет мрежа – т.нар. National Information Network (NIN). Последното спиране на интернет, което частично продължава и днес, обаче хвърля нова светлина върху степента на държавния контрол и мащаба на дигиталното наблюдение в страната, разказва WIRED.

Дигитален контрол по „учебник“ – но този път нещо се обърква

След икономически разрушителната блокада от 2019 г. анализатори смятат, че иранските власти са усъвършенствали стратегията си така, че чрез NIN да ограничават драстично информационния поток, без да потапят цялата страна в дигитален мрак.

Идеята е, че Иран може да бъде откъснат от външния свят, докато вътрешните държавно контролирани услуги продължават да функционират.

Изненадващо, блокадата, започнала на 8 януари, е приложена толкова грубо, че за дни изглежда е изключила и самата национална мрежа. Според изследователи това поражда сериозни въпроси за бъдещето на интернет свързаността в страната, която и в момента остава нестабилна и неравномерна.

„По някаква причина властите не следват собствения си сценарий, усъвършенстван с години, и не изпълняват спирането така, че вътрешната мрежа да продължи да работи. На практика парализират всичко“, коментира пред WIRED изследовател от инициативата за интернет свобода Project Ainita, пожелал анонимност от съображения за сигурност.

„Данните подсказват паника – действие, което изглежда импулсивно и напомня ранните блокади, когато просто се „дърпаше щепселът“.“

Цената на абсолютната блокада

Освен тежките икономически последици, почти пълното изключване на мрежата има и неочакван ефект – елиминира дигиталната активност, която иначе би могла да бъде наблюдавана от властите, създавайки информационна „сляпа зона“.

Когато интернет работи, обаче, мащабът на наблюдението е значителен, особено на фона на усилията на иранското правителство да ограничава глобалната мрежа и да насърчава използването на NIN.

Неправителствената организация за дигитални права Holistic Resilience, базирана в САЩ, публикува серия от доклади, анализиращи централизацията на телекомуникационната инфраструктура и регулаторните механизми, които позволяват на иранската държава да получава достъп до практически всички данни в националната мрежа – включително комуникациите.

Според изследователя Алекс Моузес Корпусът на гвардейците на Ислямската революция е акционер или съсобственик в почти всички телекомуникационни системи в страната.

„Това означава пълен контрол върху начина, по който се обработва информацията, както и върху типа данни, които се събират“, казва той пред WIRED. „Наблюдаваме систематично консолидиране на данни в огромна екосистема за наблюдение – картина на масово следене, възможна заради тоталния контрол върху инфраструктурата.“

Архитектура на наблюдението

Докладите описват в детайли как законодателството, техническата инфраструктура и системите за прихващане на комуникации са изградени така, че да подпомагат наблюдението на гражданите и да затвърждават държавния контрол. Често тези механизми се поддържат от компании, отделни лица и хакери, свързани с държавата.

Сред използваните инструменти са мрежи от видеонаблюдение, системи за лицево разпознаване, приложения за регистриране на лични съобщения и технологии за анализ на поведенчески модели.

„Те искат централизирана система, която следи ежедневието – наблюдение върху начина на живот“, обобщава изследователят Махди Саремифар.

Национална мрежа с изолационистка логика

NIN е разработена като главен инструмент за контрол – предлага локални приложения, уеб услуги и дигитални платформи, които позволяват постоянно наблюдение и ограничаване на достъпа до информация.

Архитектурата ѝ е проектирана така, че да затруднява изтичането на информация към международната общност и да блокира външни връзки към Иран. В първите дни на блокадата през януари обаче дори тази мрежа е била офлайн, което води до срив на правителствени сайтове и вътрешни услуги. Изследователи посочват, че са били засегнати и стационарните телефонни линии, както и SIM карти със специален достъп.

„В Иран сме виждали много, но сегашната блокада е безпрецедентна – вероятно една от най-големите комуникационни блокади в историята, не само за страната“, казва Дъг Мадори, директор „Интернет анализи“ в компанията Kentik.

Интернет като привилегия

Проектът Filterwatch към организацията Miaan Group смята, че с частичното възстановяване на свързаността режимът може да премине към модел на т.нар. „бели списъци“ – достъп до интернет само за определени организации, сайтове и приложения.

Държавни медии вече са публикували списък с одобрени платформи в рамките на NIN, който включва местни търсачки, картографски услуги, видео платформи и приложения за съобщения.

„Тази архитектура превръща интернет достъпа от обществена услуга в привилегия, предоставяна от държавата – позволявайки поддържането на критични бизнес услуги, докато обществото остава откъснато от глобалната мрежа“, посочват анализаторите.

Рискът от трайно дигитално разделение

Въпреки частичното възстановяване на интернет свързаността експертите подчертават, че нестабилността остава висока и съществува реална възможност настоящата криза да доведе до трайно „разцепване“ на Иран от глобалния интернет.

Към момента външните наблюдения не дават ясен отговор за намеренията на режима.

„Виждам хаос в трафика и не знам дали това е целта – или системата просто не работи правилно“, казва Мадори. „Възможно е механизмът за блокиране да излиза извън контрол. Или пък това да е бил търсеният ефект.“

Ограниченията на дигиталния контрол

За авторитарните режими блокадите и селективното филтриране често изглеждат привлекателни в моменти на вътрешно напрежение и международен натиск.

Но изследователи предупреждават, че подобни мерки имат и стратегически недостатъци.

„Когато напълно изключиш комуникациите, дори хората, които иначе не биха излезли на улицата, могат да го направят – защото вече не могат да разберат какво се случва от домовете си“, казва друг анализатор от Project Ainita.

„От гледна точка на контрол, част от тези решения просто нямат логика.“

Завръщане онлайн – под още по-строг надзор

Докато иранците постепенно възстановяват достъпа си до интернет, те се връщат към дигитална среда, която остава толкова всеобхватно наблюдавана, колкото никога досега.