Полша подготвя иск за репарации срещу Русия за престъпления, извършени по време на съветското господство над страната – в унисон с искането ѝ за 1,3 трилиона евро компенсации от Германия за престъпленията от Втората световна война.

Бартош Гондек, директор на институт, натоварен от премиера Доналд Туск да разследва историческите руски престъпления, заяви, че разследването ще бъде далеч по-обширно от работата по нацистките зверства, предава Financial Times. Той изтъква над четирите допълнителни десетилетия по време на Студената война, през които Полша остава под съветско влияние.

Предявяването на иск крие риск от ескалация на напрежението с Москва в момент, когато Варшава обвинява Владимир Путин в засилване на хибридната война – особено след навлизането на руски дронове в полското въздушно пространство миналия септември, отбелязва FT.

Правителството на Туск твърди още, че Полша е най-честата мишена на руски кибератаки, а няколко души са задържани по подозрение в шпионаж за Русия.

Няколко десетки военнослужещи ще се присъединят към полската операция „Източен щит“ през пролетта

Германия изпраща войски за подкрепление към източната граница на Полша

Според Гондек е „преждевременно“ да се обсъжда дали исканото обезщетение от Москва може да надхвърли сумата, поискана от Берлин през 2022 г.

Екипът му от около 10 историци и изследователи се сблъсква с по-големи препятствия от тези при германския иск – полските учени нямат достъп до строго секретни руски архиви, а много документи са били фалшифицирани или унищожени през съветския период. Той определя проекта като „дългосрочен“.

Институтът на Гондек ще изследва и икономическите и социалните последици за Полша от съветското господство, включително загубата на население и източни територии след 1945 г. Според него докладът трябва да отрази „дългосрочните икономически и социални последици“ от съветската системна доминация през Студената война.

Полският премиер подчерта, че няма пострадали, „няма причина за паника“ и заплахата е била „неутрализирана“. Той заяви, че Полша е готова да отговори на нова агресия и се подготвя за „различни сценарии“

След свалянето на руски дронове над Полша: Доналд Туск обвини Москва в „масирана провокация“

Междувременно полският иск срещу Германия остава неразрешен и спорен, включително вътрешнополитически.

Берлин твърди, че въпросът за репарациите е юридически приключен след Втората световна война. Дясната опозиционна партия „Право и справедливост“ (PiS) обвинява Туск, че не прави достатъчно, за да принуди Германия да плати. Проевропейската коалиция на Туск замени PiS на власт през 2023 г.

Евродепутатът от PiS Аркадиуш Муларчик, който ръководеше иска срещу Германия през 2022 г., казва, че партията му винаги е възнамерявала по-късно да поиска обезщетения и от Русия. Той обаче обвинява Туск, че използва темата с Москва, за да отклони вниманието от „застоя“ в разговорите с Берлин.

„Повдигането на въпроса за репарации от Русия всъщност е опит да се избегне основният проблем - нерешената отговорност на Германия“, коментира Муларчик.

Въпреки отказа да плати репарации, германският канцлер Фридрих Мерц предприе помирителни стъпки - от ангажимент за полски мемориал в Берлин до връщане на ограбени артефакти.

Полският президент ще посети Доналд Тръмп тази седмица и ще отнесе смесено послание от дълбоко разделена Варшава

Сблъсъкът Туск-Навроцки и въпросителните пред външната политика на Полша

Полският историк Павел Махцевич смята, че Туск преследва две цели: да противодейства на руската дезинформация и да покаже, че не само десницата защитава полските интереси.

Кремъл дълго отричаше престъпления като Катинското клане през 1940 г., при което около 22 000 полски офицери и цивилни са екзекутирани след подялбата на Полша между Германия и СССР. Едва през 2010 г. руският парламент призна, че убийствата са наредени от Йосиф Сталин.

След пълномащабното нахлуване в Украйна през 2022 г. Путин насърчава ревизионистичен прочит на историята, насочен и срещу Полша. През 2023 г. председателят на руската Дума Вячеслав Володин дори заяви, че Полша трябва да плати на Русия 750 млрд. долара за „освобождението“ ѝ в края на Втората световна война.